Активът на социалистическата партия вече е видимо объркан, а и разцепен на лагери от новината, че "техният президент" ще прави партия. Това пролича от разказите на активисти от Русенско и Свищовско.

Поясненията на близки до Първанов, че заявката засега е само за гражданско сдружение на експерти и специалисти, "на знаещи и можещи", загърбили партийните страсти, за да работят за бъдещето на страната, явно не са много убедителни. Затова и всички очаквания вече са фокусирани върху начина, по който това формирование ще участва в местните и президентските избори след година и какъв ще е ефектът върху БСП.

И депутати от левицата признават, че хората им по места са раздвоени, дори разтревожени – едни посрещат новината радушно и явно са готови да последват "президентската алтернатива", други са скептични за успеха й без червената партия. Никой не отрича, че президентът е най-изявеният политик от средите на БСП в последното десетилетие.

Но ако ефектът от новата му инициатива ще е разцепване на партията, мнозина се замислят дали това е приемлива цена. Напомнят и рефлекса за сплотяване около статуквото и лидера, когато се усети външна заплаха.

Така бившият депутат Надка Балева, член на БСП - Свищов, описа президентския проект. Същността, лицата и целите му продължават да са обвити в информационна мъгла. Президентът отказва да говори подробно за гражданската инициатива и отклонява журналистическото любопитство за 11 ноември.

Приближените му, които коват концепцията за новия проект, също избягват да говорят открито, предпочитат да "изпускат" контролирано информация. Например за името на проекта – "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ) и за стратегията за действие, която е по модела бърза реакция на действията на кабинета: "Борисов казва А, те казват – Б, премиерът вика В, следва критиката Г...".

Мерим температурата – кой ще поддаде на натиска и ще се откаже - така депутати от БСП, близки до президента, обясняват липсата на предварителна информация и породените от това лавина слухове, кроежи, съмнения и сценарии. Само за седмица двама от сигурните периферни играчи от дясното се дистанцираха от проекта и вече не изглежда толкова вероятно участието на Мария Капон и на земеделеца Стефан Личев.

Разколебаване демонстрира и бившият вицепремиер от кабинета "Станишев" Меглена Плугчиева, която пред "Дневник" дори заговори за излизане от политиката заради постоянните интриги и "позиционирането й" в различни лагери. Изнервеност покрай неяснотите за бъдещия проект личи и в редиците на парламентарната група на левицата.

Депутатите се следят един друг - кой с кого говори в парламентарното кафене и кулоарите, а "заподозрените" като бъдещи участници в инициативата отклоняват журналистическите въпроси с дежурното "Нямам покана за 11-и".

Най-големият страх сред привържениците на БСП и съответно препятствие за Първанов е свързан с решението му дали с проекта си ще играе за общински съветници на предстоящите догодина местни избори. И идеолозите на президентското движение, и активистите на БСП определят изборите като първи и много важен тест за новата структура.

От резултатите ще проличи дали тя изобщо е жизнеспособна, дали ще се развива като политическа партия след края на мандата на Първанов, каква тежест ще има в политиката, как ще повлияе на БСП и какви ще са отношенията между двете леви формации.

На практика до следващата есен Първанов няма да своя има партия, която да действа по обичайните правила за изборите. Това съвсем не означава, че той и съмишлениците му няма да участват във вота.

Мнозинството в редиците на БСП смята за полезно партията и новата структура да издигнат общ кандидат за президент, но с условието той да идва от средите на левицата.

Верните ни поддръжници едва ли ще припознаят човек от политическия център като сочената за евентуална номинация на президентския проект Меглена Кунева, коментира Силвия Алексиева. Ами, ще ни послушат - когото им кажем, него ще подкрепят, контрира член на Изпълнителното бюро на БСП.

Полезно и необходимо – така повечето приемат и идеята БСП и президентският проект да номинират общи кандидат-кметове чрез инициативни комитети (така Първанов ще може да участва в кампанията, въпреки че реално няма да е регистрирал политическа партия). Има обаче скептици, че навсякъде ще бъде постигнат консенсус за кандидатите.

Затова прогнозират, че на места на БСП ще й се наложи да подкрепи фаворита на президентската алтернатива, за да не се разпиляват леви гласове. Други пък напомнят, че т.нар. двойни кандидати няма да са прецедент за БСП, след като и на последните местни избори някои структури се разцепиха и номинираха алтернативни претенденти.

И макар още да не е ясно дали на БСП ще й се наложи да подкрепя предимно независими кандидати, най-голямото притеснение у актива остава евентуално участие на президентския проект с листи за общински съветници. Ако Първанов реши да участва и в това състезание, не само че отливът на гласове от БСП би бил доста по-значителен, а и се очакват тежки сблъсъци при определянето на кандидатите, които неизбежно ще разредят червените редици.

В същото време такъв избор ще е и тежко изпитание за самото президентско движение, което трябва да демонстрира значителен човешки ресурс, стройни и силни местни структури и добра организация. Затова някои смятат, че Първанов няма да предприеме тази стъпка. Други пък напомнят, че истинското мерило за победа на местни избори е именно броят на избраните общински съветници.

Допълнително усложнение в сметките е засилващият се натиск за участие с общински листи, който идва от периферните играчи в бъдещия проект и техните планове да влязат в местната власт. Според съмишленици на президента вече имало такива, готови да услужат с партия мандатоносител за регистрация в общинските избирателни комисии. Сочат например ОКЗНИ на Добромир Задгорски, Обединения блок на труда на Кръстьо Петков или дори структури на "Гергьовден".

Съмнително мълчание има и сред нашите хора, които засега не споделят оценката си как ще гласуват, ако Първанов им предложи алтернативна листа, разказа Надка Балева. Според проучване на "Алфа рисърч" от октомври 65% от избирателите на БСП са склонни да гласуват за президентския проект. Отделни разочаровани личности, но само отляво, са готови да последват АБВ, но не виждам как ще привлече избиратели от център и дясно, смята и Силвия Алексиева.

Първанов разчита да обере разочарованите, дори, ако се наложи, на места ще номинира за нов мандат кметове, представители на десницата, прогнозира пък социалист от обкръжението на Румен Петков, близък до президента. Това било по-вероятно за райони, в които БСП няма традиционно присъствие, защото иначе би отблъснало традиционния ляв електорат.

От предизборната ситуация вероятно ще се възползват и лагерите в БСП. Очаква се опоненти на Станишев да го принудят да оглави предизборния щаб на БСП и да носи ясна и лична отговорност за резултатите. Това може да стане още на пленума на 13 ноември, два дни след като Първанов обяви инициативата си. Ясно е, че Станишев ще запази лидерския си пост до изборите, но пък противниците му отсега си правят тънките сметки за неговия наследник.

Оскъдната информация за лицата в бъдещия проект даде широко поле на медии, наблюдатели и политици за преброяване на поддръжниците на Първанов. Наред с широкото представителство на кметове от целия политически спектър и многото интелектуалци от типа на комитет "Съзидание" (който издигна Първанов за втори президентски мандат) се очаква силно присъствие и на "успели млади".

Такива ще бъдат и извън младежите от БСП, на които в една или друга степен за партийната кариера е помогнал Кирил Добрев – "обединител" на младите в БСП, доскоро близък на Станишев, а сега активен участник в президентската алтернатива. Очаква се на 11 ноември в НДК да дойдат непартийно обвързани досега младежи, които имат собствен бизнес или правят кариера в кредитни и финансови институции.

Работи се и по привличане на носители на наградата за млади учени "Джон Атанасов", учредена от Първанов. Прогнозите са в инициативата да бъдат въвлечени и членове на казионния Съюз на офицерите и сержантите от резерва и запаса начело с о.з. ген. Стоян Топалов. Изненада се очаква в сферата на сигурността.

Периферни говорители на бъдещия проект прогнозираха, че там вероятно ще се разчита на подкрепата на "Алианс за сигурна България", който беше учреден през февруари в Плевен по инициатива на бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. Бившият финансов министър Пламен Орешарски също беше сред споменатите в медиите, пред "Дневник" той се определи като съмишленик и напомни, че още през 2003 г. е казал, че приключва с политическата кариера.

И макар активистите на БСП масово да твърдят, че нямат покани за 11 ноември, вече слагат изисквания с кого са готови да седнат на една маса. Партийците трудно можели да преглътнат Бойко Радоев, социалдемократите на Николай Камов и съпартийците на Кръстьо Петков, те пък настоявали в проекта да не влизат участници в управлението на БСП като Румен Петков и Румен Овчаров.