Най-обикновен есенен делник в Гълъбово. По поляните около градчето пасат гъски и крави, неколцина от жителите пият кафе в заведенията в полупразния център, 4-5 деца си играят, старци са накацали пейките на площада, трима видимо безработни роми бездействат на въздух, портиерът на общината спи пред телевизора, а стърчащите над града комини на двете близки централи – "Брикел" и новата "АЕS Гълъбово", димят както обикновено.

Няма и помен от суматохата отпреди няколко дни, когато няколкостотин работници в "Брикел" протестираха срещу закриването на предприятието. Сега червените каски отново са вътре в завода. Няма нерви, няма "тревоги за утрешния ден". "Ами, никой няма да ни закрива", усмихва се една жена, която работи в командния център на предприятието. Причината за спокойствието й са двете тръби пред архаичната централа, които се спускат към града. Това е парното на Гълъбово.

Тъкмо тези тръби охладиха намерението на правителството да закрие незабавно притежаваното от Христо Ковачки предприятие и в момента няма значение, че от половин година "Брикел" работи в нарушение на закона и на договора за еврочленството на България. Оказа се, че освен Ковачки и "Брикел" държавата също не си е свършила работата.

Нейно задължение е било да намери алтернатива на топлоснабдяването на Гълъбово и на производството на брикети за отопление в страната. Имала е на разположение седем години от 2003 г., когато с Брюксел е договорено в какви срокове ТЕЦ-овете трябва да са с изградени очистващи инсталации за сяра, прах, азот и др. или да затворят.

Но не го е направила. И затова в момента е с вързани ръце – не може да закрие предприятието посред зима, защото би било геноцид спрямо населението на Гълъбово. А следващата зима е само след година…

В края на миналата година правителството изпрати в Брюксел запитване дали може да удължи срока за експлоатацията на 5 въглищни централи, всичките свързани с Ковачки, сред които и "Брикел". Европейската комисия отговори: не, поели сте ангажименти да ги изчистите или да ги спрете, спазвайте си ги. Конкретно за "Брикел" задължението е предприятието да работи не повече от 20 000 часа, считано от началото на 2008 г., и да бъде закрито най-късно в края на 2011 г.

През април то достигна лимита си. Оттогава работи в нарушение, за което България може да бъде санкционирана. Оттогава датират и опитите на екоминистерството да спре предприятието, както и увещанията на "Брикел", че ей сега започва строителството на сероочистваща инсталация, за да влезе в еконормите. За изграждането на сероочистка обаче ще са нужни поне година и половина, а тя дори не е започната.

На заканите и ултиматумите на екоминистерството синдикатите отвърнаха с шумни демонстрации в защита на работещите в "Брикел" около 2000 души, след като години наред мълчаха пред Ковачки и ръководството на фабриката, че бездействието им може да коства работата на тези хора. А както самият Ковачки заяви при първата си среща на четири очи с министрите на икономиката и на екологията Трайчо Трайков и Нона Караджова, той пък е имал уверението на предните управляващи, че ще получи още някоя година отсрочка.

След поредица от неизпълнени закани, контрапротести и две срещи на двамата министри със собственика на "Брикел" ситуацията е следната: Трайчо Трайков иска предприятието да работи до април само с два блока, за да се поддържа отоплението на Гълъбово. Нона Караджова е съгласна, но с условието Христо Ковачки да представи няколко банкови гаранции - че ще плати глобите на България, ако ЕК ги наложи; че може да купи необходимите му парникови квоти и че ще започне действително да строи сероочистващи инсталации.

На втората среща пък предложи да плати от собствения си джоб евентуалната глоба, ако Еврокомисията реши да накаже България заради "Брикел". Затова, за да е сигурна, екоминистърката поиска банкови гаранции. И последно даде срок на Ковачки до 12 ноември - края на тази седмица, да ги предостави. И отправи поредния си ултиматум, че в противен случай ще затвори предприятието.

Независимо от заплахите обаче държавата очевидно няма да спре "Брикел", без да е намерила алтернативно отопление за близо 10-те хиляди жители на Гълъбово за следващата зима. А това е малко съмнително. През това време предприятието продължава да си работи, както си иска - поне от началото на ноември действат три от шестте блока.

За отоплението на Гълъбово е нужна или нова топлоцентрала, или… ток. Преди месец зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева спомена, че алтернатива може да се търси в новата централа на AES. Тя обаче не може да топлоснабдява, защото произвежда само електричество, а и не са водени разговори в тази посока.

А над 90% от сградите в града са топлофицирани от "Брикел", казва и.д. кметът на Гълъбово Пламен Бараков. Всички общински сгради, сред които и училища, детски градини, болницата, старческият дом получават безплатно парно от централата. (Това обяснява приятния микроклимат в сградата на общината и няколкото щедро отворени прозореца над радиаторите в коридора.) Така е от 2004 г., когато тя е приватизирана.

Цената на безплатното парно е добре известна – чести обгазявания, дихателни заболявания. Най-големият проблем – "черното езеро" (сгуроотвалът на "Брикел" на края на града), вече е почти решен, но допреди няколко години по думите на Бараков денят в Гълъбово бил "здрач" заради праха.

Кметството е изчислило, че за да започне да отоплява с ток тези сгради, ще са й нужни около 850 000 лв. за повишаване на капацитета на електроснабдителната мрежа и за електроуреди. "Имахме готовност да поискаме от ЕВН да увеличи мощността, но това нямаше как да стане за тази зима. Сигурно няма град в света, който може да се преоборудва така за 2 месеца", казва Бараков. По думите му при населението на града картината ще е шарена – "някои хора ще имат пари за климатици и печки, други няма да имат".

В документа към договора за присъединяване, регламентиращ задълженията на централата, е записано, че до закриването й държавата трябва да осигури алтернатива на производството на брикети в страната. Такава още не е измислена. По думите на Нона Караджова въпросът вече се обсъжда със социалното министерство и един от вариантите са екобрикетите, които са по-скъпи.

Сега в "Брикел" работят точно 1292 души, а с работниците от "Атоменергоремонт", които поддържат централата и брикетната фабрика към нея, са малко над 2000, казва Георги Златев. "Управляващите очевидно са против Христо Ковачки, но той е собственик на това предприятие – аз, който го ръководя, не съм Ковачки, нито хората ми."

Според Златев предложението на двамата министри хората в "Брикел" да се пренасочат към рекултивационни работи около централата след спирането й е унизително: "Един подготвен енергетик се създава за много години – как ще пратиш такъв човек да сади дръвчета." Златев възнамерява да ангажира хората си в строежа на сероочистката. "Даже да ни оставят да работим с по-малък капацитет, няма да уволнявам хора и да намалявам заплати", казва той. Но не отговаря на въпроса откъде ще намери парите.

Много от хората са тук от десетки години, има и цели семейства, които ще останат на нулата, ако предприятието спре, посочва шефът по експлоатацията на "Брикел" Черньо Хаджиев, докато ни показва един от парните котли на централата. Старо пухтящо съветско чудовище, настанено тук точно преди половин век, при откриването на централата. Сега залата му е поръсена с въглищен прах и перушина от гълъбите, които се греят вътре благодарение на счупените преди десетилетия прозорци високо горе.

В миналото работниците са получавали "вредни" към заплатата заради здравния риск. След приватизацията получават ваучери за пазаруване в магазини "Европа", веригата на Ковачки. Самият Хаджиев е тук от 37 години и му остава точно месец до пенсиониране: "Достатъчно са ми, а и ако остана след това, ще заема мястото на млад човек."