В Софийския градски съд продължи делото, заведено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза за земеделската земя, която е била част от имението Врана, а след национализацията от 1947 г. е станала стопанство на УБО (Управлението за безопасност и охрана, което се е грижело за висшето партийно и държавно ръководство).

Наследниците на царете Фердинанд и Борис ІІІ претендират за 1414 дка земеделска земя извън очертанията на парка Врана. През 2000 г. столичният кмет Стефан Софиянски реституира само двореца и парка, но не и тези 1414 дка земя, тъй като те са били актувани като държавна собственост. Днес тази земя е в активите на държавната фирма "Врана" ЕАД, която е под шапката на Министерството на земеделието.

Делото е заведено през 2008 г. по иск на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза и се води по чл. 108 от Закона за собствеността по схемата "невладеещият собственик  срещу владеещия несобственик", установи "Дневник".

На третото поред съдебно заседание във вторник бяха разпитани по трима свидетели от страна на царското семейство и на държавата.

Един от най-възрастните жители на  Казичене - 93-годишният Иван Николчев, разказа пред съда, че от 5-6-годишната си  възраст посещавал имението и че там виждал царя и царицата, "която най-често плетяла навън и се радвала на овцете, които той пасял като младо момче". По-късно Николчев работел земеделска работа в "царските ниви" заедно с други жители на Казичене и Горубляне. Той живеел в имението и винаги е знаел "едно и също" - че имотът е царска собственост. На празници от двореца дарявали продукти на селяните.

В подкрепа на тезата за царската собственост говори и изследователят на монархическия институт, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" Ивайло Шалафов. Той разказа за документ, от който се виждало, че през 1912 г. цар Фердинанд поискал заем от руска банка, който той обезпечил с имението Врана като лична собственост. Факсимиле на документа вече било представено по делото.

Свидетелката от страната на държавата Славка Минева разказа, че работила в стопанството на УБО от 1961 г. до песнионирането си през 1991  и че земеделското стопанство е било отделено с ограда от парка и двореца. Другите двама свидетели на държавата казаха, че след 1990 г. никой не е отправял искания за плащане на рента или наем за земята.

В подкрепа на искането си пълномощниците на Симеон Сакскобургготски адвокатите Ели Христова и Росен Томов представиха 144 документа, представляващи продавателни записи от 1899 до 1908 г., с които Фердинанд е купувал парчета земя до оформянето на имението.

В пълния му размер имението обхващало 2500 дка, от които паркът и дворецът заемали около 1000 дка, останалите са въпросните 1414 дка. Остатъкът до 2 500 дка са ниви на жители на околните села, които са били прибавени към стопанството на УБО през 60-те години и сега са реституирани от техните собственици.

И в имението Врана, и в стопанството на УБО по-късно, се отглеждали според свидетелите  земеделски продукти и домашни животни. Според Тодор Коларов, който работил като парков инженер в имота от 1961 до 1994 г., но проучвал детайлно и историческото развитие на Врана, от цветните оранжерии на имението царското семейство спечелило през 1939 г. 600 хил. лв.

Като пълномощници на държавата се явиха четирима юристи, от които адвокатът Владимир Дончев представлява Министерството на земеделието  и Красимир Руев - фирма "Врана" ЕАД.

Съдът определи дата - 29 ноември, за оглед на земята от вещи лица, които да установят дали е идентичен теренът с претенцията на ищците.

Делото ще продължи на 26 април догодина, като ще бъдат разпитани още по един свидетел на всяка страна.

..