Сакскобургготски претендира за още 1414 дка около Врана

Сакскобургготски претендира за още 1414 дка около Врана

Софийският градски съд заседава вчера по делото, заведено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза за земеделската земя, която е била част от имението Врана, а след национализацията от 1947 г. е станала стопанство на УБО (Управлението за безопасност и охрана, което се е грижело за висшето партийно и държавно ръководство).
Наследниците на царете Фердинанд и Борис ІІІ претендират за 1414 дка земеделска земя извън очертанията на парка Врана. През 2000 г. столичният кмет Стефан Софиянски реституира само двореца и парка, но не и тези 1414 дка, тъй като те са били актувани като държавна собственост. Днес теренът е в активите на държавната фирма "Врана" ЕАД, която е под шапката на Министерството на земеделието.
Делото е заведено през 2008 г. по иск на Сакскобургготски и сестра му и се води по чл. 108 от Закона за собствеността по схемата "невладеещият собственик срещу владеещия несобственик", установи "Дневник".
На третото поред съдебно заседание във вторник адвокатите на Сакскобургготски представиха 144 документа - продавателни записи от 1899 до 1908 г., с които Фердинанд е купувал парчета земя до оформянето на имението. Бяха разпитани и свидетели. Един от най-възрастните жители на Казичене - 93-годишният Иван Николчев, разказа пред съда, че от 5-6-годишна възраст посещавал имението и че там виждал царя и царицата, "която най-често плетяла навън и се радвала на овцете, които той пасял като младо момче".
По-късно Николчев вършел земеделска работа в "царските ниви", живеел в имението и винаги е знаел "едно и също" - че имотът е царска собственост. Изследователят на монархическия институт, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" Ивайло Шалафов пък описа документ, от който се виждало, че през 1912 г. цар Фердинанд поискал заем от руска банка, с който обезпечил с имението Врана като лична собственост. Факсимиле на документа вече било представено по делото.
Свидетелката от страната на държавата Славка Минева разказа, че работила в стопанството на УБО от 1961 г. до пенсионирането си през 1991 г. и че земеделското стопанство е било отделено с ограда от парка и двореца. Другите двама свидетели на държавата казаха, че след 1990 г. никой не е отправял искания за плащане на рента или наем за земята.
Съдът определи дата - 29 ноември, за оглед на земята от вещи лица, които да установят дали е идентичен теренът с претенцията на ищците. Делото ще продължи на 26 април догодина, като ще бъдат разпитани още по един свидетел на всяка страна.