Фирмите, участвали в приватизацията, се оказаха сред основните мишени на новия проектозакон за отнемане на незаконно придобитото имущество. След месеци очакване той беше обявен официално от Министерството на правосъдието.

В някои отношения значително се разминава от първите три проекта, които бяха писани и променяни успоредно с дълга процедура по оценка от Европейската комисия за демокрация чрез право, известна като Венецианската.

Тя вече даде положителна оценка, но за предишния вариант на закона. В последния, публикуван вчера на сайта на правосъдното министерство, е намерена вратичка и за анонимните сигнали, оспорени от правозащитните организации.

Новият проект за първи път позволява да се проверяват фирми и неправителствени организации на самостоятелно основание - без да е необходимо някое от лицата, които ги контролират (собственици или управляващи), да е заподозряно в престъпна или незаконна дейност.

Той предвижда, че комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, известна като "Кушлев", ще "започва производство за установяване на произхода на имуществото на юридическо лице, когато съществуват достатъчно данни, че то притежава, контролира или е получило имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна дейност на друго лице, независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя".

Новата насока на закона проличава и от мотивите към него: "Недостатъчната ефективност на правоохранителните органи през т.нар. години на прехода позволи чрез различни противозаконни деяния да се заграби огромна държавна и общинска собственост. Тези деяния са осъществени в нарушение на нормативни разпоредби и са били необходимо условие (condition sine qua non) за приватизиране на държавни и общински активи, но невинаги са обявени за наказуеми в Наказателния кодекс."

След това се допълва: "Процесите на отнемане на обществени активи са протичали и след приемане на конституцията и трудно могат да се съгласуват както с прокламираните от нея общочовешки ценности като равенство и справедливост, така и с прогласената решимост за създаване на правова и социална държава."

От проекта става ясно, че юридическите лица - фирми, фондации, сдружения, кооперации, ще се проверяват заради съмнително имущество, без да е нужно самите те да са замесени в престъпна дейност.

Според друг текст от проектозакона за държавата са недействителни всички възмездни сделки като приватизацията или с трети лица, ако "те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито от престъпна или друга незаконна дейност, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него". Самата фирма трябва да докаже, че не е предполагала, че придобива престъпни активи, а не обратното.

Помолени за коментар дали законът не залага възможност за ренационализация, от Министерството на правосъдието отговориха: "Проектът не визира проблемът приватизация сам по себе си, но тъй като всеки конкретен случай ще се разглежда, ако се установи, че съответните основания по закон са свързани с приватизационен казус, това не изключва приложението на закона." Юристите, до които се допита "Дневник", засега отказват коментар по проекта, тъй като още не са имали възможност да се запознаят с текстовете.

Въпреки критиките на правозащитници и опасенията на Венецианската комисия проектът предвижда проверки за имущество да започват и по анонимни сигнали. Това ще става, ако те са подкрепени с допълнителни данни. В отговор на въпрос на "Дневник" от правосъдното министерство заявиха, че становището на Венецианската комисия не е било срещу възможността проверки на имущество да започват по анонимни сигнали и дадоха за пример, че в Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) цели отдели проверяват анонимни сведения.

Според министерството заради национални специфики в България е предпочетено анонимките да не са самостоятелно основание за ревизия от комисията "Кушлев", а само когато се съберат и други сведения, които ги потвърждават.

Новият проект предвижда, че няма да е необходима присъда за престъпление, за да започне проверка на имуществото, придобито през последните 20 години, която да бъде последвана от конфискация. Едно от условията за тоталната ревизия, за която на комисията "Кушев" са длъжни да помагат всички силови и финансови ведомства, ще е повдигането на обвинение за няколко десетки престъпления, сред които убийство, подкуп или измама с еврофондове.

Заложени са и серия от основания за проверка, при които ревизираният не е бил обвиняван за престъпление заради амнистия, изтекла давност, невменяемост, имунитет. Ревизия ще започва и за всеки гражданин, ако "съществуват достатъчно данни, че притежава или е получил имущество, придобито чрез или във връзка с престъпна дейност на друго лице", без значение дали този престъпник някога е бил наказан.

За начало на тези проверки могат да послужат съобщения от държавни и общински органи, организации и граждани. Комисията "Кушлев" може да ги започне и по собствена инициатива, ако вече "разполага с необходимата информация".

Друга много широка хипотеза е от незаконна дейност да е получена облага от над 60 хил. лв. Такива проверки ще започват при данни за извършено административно нарушение. За разлика от предишните варианти на проекта, когато се предвиждаше тези нарушения да са само митнически, конфликт на интереси или недекларирано имущество или доход пред Сметната палата от лица, заемащи публични длъжности, сега ограничения няма.

Единственото условие е незаконната облага да не подлежи на отнемане по друг ред.  Широкият обхват на закона се потвърждава и от определението, което се дава за престъпна или незаконна дейност - всяка дейност, извършена в България или извън нея, която съставлява престъпление или административно нарушение според българското право.

За незаконно придобито пък ще се приема това имущество, което не съответства на доходите на лицето и неговото семейство и за произхода му не е установен законен източник. Разминаването се установява от "Кушлев" с финансов анализ и трябва да е от 250 минимални работни заплати.

Според проекта проверяваният ще разбира, че е обект на ревизия от комисията, чак след като съдът наложи запори и възбрани на имуществото му. Едва тогава той ще може да даде обяснения, документи, които доказват произхода на средствата му, и въобще да се защити. Дали дадено имущество да бъде отнето ще решава съдът. Комисията "Кушлев" обаче няма да доказва, че то е незаконно придобито, а засегнатият ще трябва да доказва обратното.