ГЕРБ и "Атака" дадоха зелена светлина на пенсионната реформа
С 90 гласа "за", 37 "против" и трима "въздържал се" парламентът прие на първо четене спорните поправки в Кодекса за социално осигуряване, които променят правилата за пенсиониране от 1 януари 2011 г. "За" гласуваха 82 депутати от ГЕРБ, 7 от "Атака" и един независим. Против бяха 24 от БСП, 5 от ДПС, 6 от "Синята коалиция" и двама независими. По един се въздържаха депутати от групата на левицата, "Атака" и един от независимите.
Промените в осигурителния кодекс предвиждат отпадане на сегашната точкова система за пенсиониране от 1 януари 2011 г. От тази дата влизат в сила новите задължителни изисквания за пенсиониране - едновременно най-малко 37 години стаж и навършени 63 години за мъжете, а за жените - 34 години труд и 60-годишна възраст. А от 2012 г. стажът ще започне да се увеличава с по 4 месеца на година.
| Министърът: Отпадането на точковата система няма да ощети никого Отпадането от следващата година на точковата система за пенсионирането няма да ощети никого - това заяви в кулоарите на парламента министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов. При дебата от левицата и от ДПС разкритикуваха отпадането на тази система. Драгомир Стойнев (БСП) заяви, че заради промяната над 10 хил. души през идната година ще имат проблеми с пенсионирането, а Хасан Адемов (ДПС) призова хората да се пенсионират още през тази година. "Нека да не плашат хората", коментира в кулоарите Младенов. Според министъра с подобни твърдения левицата и ДПС създават хаос. |
По време на продължилата близо три часа дискусия в парламента най-оспорвани бяха промените, свързани с промяната на възрастта и стажа за пенсиониране, т.нар национализация на индивидуалните партиди на хората от първа и втора категория труд от частните пенсионни фондове, а също и отпадането на добавките за старост.
Социалният министър Тотю Младенов защити поправките с аргумента, че те са плод на споразумение между социалните партньори и кабинета и са предложени след широка обществена дискусия. Той обвини опозицията, че напразно плаши хората с премахването на точковата система.
Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров повтори тезата на десните срещу национализацията на партидите от частните пенсионни фондове. По повод мнението на управляващите, че такъв пример има и от други страни, той каза, че единствено в Полша има някакви промени в подобна насока, но там все още се обсъжда дали да се даде право на гражданите, ако искат, сами да прехвърлят вноските си от частен в държавен пенсионен фонд. Димитров призова и у нас да бъде дадено право за такъв избор. По думите му обаче последиците от национализацията ще доведат до намаляване на чуждестранните инвестиции, защото България ще се приема като рисково място. Той посочи, че пенсионната система в страната се крепи на работещите и съответно колкото повече са заетите, толкова по-високи са приходите в бюджета на НОИ и има средства за изплащане на пенсии. Ако дадем лош сигнал към инвеститорите, това ще доведе до по-малко работни места и съответно до дефицит в осигурителната система, обясни Димитров. Той отново обяви позицията на десните да се дадат по-сериозни стимули за доброволно късно пенсиониране на хората и държавните служители да започнат да си плащат сами осигуровките.
Министър Младенов му опонира, че самите частни пенсионни фондове са предложили този вариант, тъй като нямат достатъчен резерв от вноски, за да почнат да плащат ранните пенсии.
Хасан Адемов от ДПС видя в предложената пенсионна реформа желание на управляващите да си осигурят политически комфорт преди местните и президентските избори. Според него датата 1 януари 2012 г., от когато се предвижда да започне увеличението на стажа за пенсиониране с по четири месеца на година, не е случайно избрана, тъй като тя идва след изборите следваща есен. Всички непопулярни мерки ги прехвърляте към следващите правителства, обвини той кабинета.
Хасан Адемов посочи, че партията му е за увеличаване на осигурителни стаж от 2014 г., таванът на пенсиите да отпадне от следващата година, а пенсиите да се компенсират с инфлацията всяка година от 1 юли.
Бившият социален министър Емилия Масларова от БСП коментира, че така наречената пенсионна реформа е твърде амбициозно заглавие, и не се съгласи, че по нея има консенсус. По думите й в предложенията на кабинета има единствено стремеж за орязване на разходите, без да е спазен балансът в приходите. Искам да видя в тази реформа какъв е разчетът за темпа на заетите, образователния им профил, как ще нарастват заплатите, за да знаем какво ще се внася в осигурителната система, заяви тя.
Мая Манолова от БСП заяви, че тази реформа е против и въпреки хората и е колосална заблуда, че промените са подкрепени след широка обществена дискусия. Михаил Миков от БСП определи поправките като "поредния най-тежък удар срещу социалните права на гражданите" и с тях не се изпълняват нито предизборните, нито следизбирните обещания на ГЕРБ за увеличаване на доходите на най-пострадалите от кризата – самотните възрастни и тези над 75 години.
Павел Шопов от "Атака" определи предложения в Кодекса за социално осигуряване като "първа по рода си стратегия" за 20 или 30 години напред, която е в резултат на сизифовски труд на министъра и правителството. Според него причината за дефицита в бюджета на НОИ е в лошо работеща българска икономика.
Зам.-председателят на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова от ГЕРБ подкрепи внесените от кабинета предложения, тъй като "за първи път имаме визия за 25 години напред и хората могат да са спокойни, защото ще знаят във всеки момент какво се случва с осигуровките им". Тя отхвърли критиките на опозицията, че тежестта се прехвърля за следващите правителства.