С 90 гласа "за" (депутати от ГЕРБ и "Атака"), 37 "против" (от БСП, ДПС и "Синята коалиция") и трима "въздържал се" парламентът прие на първо четене спорните поправки в Кодекса за социално осигуряване, които променят правилата за пенсиониране от 1 януари 2011 г.

От следващата година отпада точковата система и влизат в сила новите задължителни изисквания за пенсиониране - едновременно най-малко 37 години стаж и навършени 63 години за мъжете, а за жените - 34 години труд и 60-годишна възраст. А от 2012 г. стажът за пенсиониране ще започне да се увеличава с по 4 месеца на година.

В тричасовата дискусия в парламента най-оспорвани бяха промените, свързани с промяната на възрастта и стажа, т.нар. национализация на индивидуалните партиди на хората от първа и втора категория труд от частните пенсионни фондове, а също и отпадането на добавките за старост.

Социалният министър Тотю Младенов обяви, че промените са плод на споразумение между социалните партньори и кабинета и са срещнали "широка обществена подкрепа". Министърът атакува опозицията, че напразно плаши хората за ефекта от премахването на точковата система. ГЕРБ и "Атака" пък подкрепиха текстовете с аргумента, че за първи път има такава дългосрочна стратегия за 25 години напред.

Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров повтори тезата на десните срещу национализацията на партидите от частните пенсионни фондове, а Младенов му опонира, че фондовете сами са предложили този вариант, тъй като нямат достатъчен резерв от вноски, за да започнат да плащат ранните пенсии. Лидерът на СДС обаче предупреди, че национализацията на индивидуалните партиди ще отблъсне чуждестранните инвеститори.

Пенсионната система в страната се крепи на работещите, колкото повече са заетите, толкова по-високи ще са приходите в бюджета на НОИ и ще има пари за пенсии, допълни той. Подчерта, че такъв лош сигнал към инвеститорите ще доведе до по-малко работни места и съответно - дефицит в осигурителната система. Димитров отново заяви позицията на десните да се дадат по-сериозни стимули за доброволно късно пенсиониране на хората, а държавните служители да започнат да си плащат сами осигуровките.

Според Хасан Адемов (ДПС) политическият прочит на предложената пенсионна реформа е желание на управляващите да си осигурят комфорт преди местните и президентските избори. Според него датата 1 януари 2012 г., от когато се предвижда да започне увеличението на стажа за пенсиониране с по четири месеца на година, не е случайно избрана - идва след изборите следваща есен.

Бившият социален министър Емилия Масларова (БСП) критикува, че определението "пенсионна реформа" е твърде амбициозно, и поиска да види разчет за темпа на заетите, образователния им профил, как ще нарастват заплатите, за да се знаят и постъпленията в осигурителната система. Мая Манолова (БСП) заяви, че тази реформа е против и въпреки хората и е "колосална заблуда, че промените са подкрепени след широка обществена дискусия".

Михаил Миков от БСП определи поправките като "поредния най-тежък удар срещу социалните права на гражданите". С тях не се изпълняват нито предизборните, нито следизборните обещания на ГЕРБ за увеличаване на доходите на най-пострадалите от кризата – самотните възрастни и тези над 75 години.