Световната банка е поставила условие на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и "Български държавни железници" (БДЖ) да съкратят наполовина персонала си, за да им отпусне заем от 710 млн. лв. Това съобщиха синдикатите в железниците днес, цитирани от "Медиапул". В понеделник пред "Дневник" от БДЖ казаха, че съкращения на персонал ще има, като по настояване на банката те ще обхванат и депата, в които се ремонтират локомотивите. От дружеството обаче не казаха колко служители ще бъдат освободени.

Според синдикатите новият кредит, който трябва да стабилизира железниците, няма да промени нещата. Като аргумент за това председателят на Съюза на българските железничари Петър Бунев припомни, че през 1997 г. БДЖ получи заем от 320 млн. долара от Световната банка за оздравяване и преструктуриране, "от който нямаше никакъв ефект, а само компанията бе натоварена с лихви".

Синдикалистите заявиха, че са готови да протестират около Коледа, но не заради евентуалните съкращения, а заради забавеното плащане на близо 4 млн. лв. за ваучери за храна. Ръководството на железниците заявило, че сумите ще се изчистят до шест месеца след първия транш от заема.

Имаме резерви дали тези пари изобщо ще бъдат отпуснати, каза Петър Бунев. От транспортното министерство пък коментираха пред "Медиапул", че се търси решение за неизплатените ваучери, а преговорите за външно финансиране са пред финал. Наскоро пред "Дневник" от БДЖ обясниха, че приключването на преговорите се бави, тъй като от НКЖИ не били предали навреме анализите, поискани от Световната банка. Оттам добавиха, че през декември предстои нова мисия на експертите на институцията и се надяват договорът за отпускането на заема да бъде сключен възможно най-скоро.

БДЖ и НКЖИ искат заем от Световната банка съответно за 460 млн. лв. и за 250 млн. лв. В замяна компаниите се ангажират да се реформират и преструктурират и след няколко години да работят на печалба. Световната банка е поставила условие до 2016 г. всеки километър от железния път да се обслужва от двама души, каквито са европейските стандарти. У нас на километър жп линия се падат по повече от 4 души. Линиите са над 4 хил. километра, което означава, че в НКЖИ на работа трябва да останат 8500 души. В момента те са 14 800. Програмата за реформи на БДЖ пък предвижда през 2011 и 2012 г. да бъдат съкратени общо 2000 души. Сега работещите в БДЖ са около 14 900.

Разбираема е нуждата от реформи в железницата, но не и без инвестиции, каза Бунев. По думите му 80% от жп линиите в страната са с просрочени ремонти. Ако всички тези хора се съкратят, ще има проблем с поддръжката на линиите и безопасността на движението, смята Бунев.

БДЖ предприе план за стабилизиране за периода 2010 – 2014 с 93 мерки. "Изпълнили сме 80% от тях и това вече дава резултат", каза пред "Фокус" Любомир Илиев, директор на oирекция "Маркетинг и продажби" в компанията. По думите му дружеството се движи с около 10 млн. лева по-добре от заложеното. Причината били увеличените приходи от товарните превози и намалените разходи. За десет месеца БДЖ са възстановили 8% от пазарния си дял при товарните превози. По думите на Илиев за периода 2007 г. – 2009 г. компанията е загубила 25 % от дела си на транспортния пазар заради конкуренцията на частните превозвачи. В момента пазарният дял на БДЖ при товарните превози е 83%.

Според транспортните синдикати обаче икономиите, които БДЖ са реализирали, са за сметка на задължителния ремонт на локомотивите. 67% от машините на БДЖ са с просрочен пробег и това, че се пестят пари от ремонти, е престъпление, каза Бунев.