В настроенията все пак има разлика - онези, които не разчитат на сериозни външни инвестиции и нямат сигурни пазари в Европа, са по-притеснени. Още не знаят дали и как ще покрият загубите и задълженията от "кошмарните 2008-2009 г.".

Въпреки че решенията на правителството за осигуровки и данъци според бизнесмените не им създават големи проблеми – "не сме за 1.8 или 2%, а без да се лъжем, данъците в България са ниски", всички мислят, че трябва цялостна стратегия за реформи и политики, а не да се действа "на парче". Самите те нямат никакво време за политика, стратегии, държавни планове.

По улиците на града също не се срещат скучаещи хора, готови да завържат разговор. Малцина се разхождат по централната улица, повечето бързат - обедната почивка е кратка. Градът работи, при това на три смени, в местните фабрики, заводи, предприятия с американско, германско, шведско, италианско участие.

Предизборните сметки за властта в управляваното с години от левицата Севлиево вече са започнали. Раздвижването засега е вдясно. Левицата изчаква както да наближат изборите, които ще са догодина през есента, така и да се разбере как БСП ще реши да участва.

Най-сериозният и неизяснен въпрос за червените активисти и симпатизанти е чий кандидат ще е сегашният кмет Йордан Стойков – на БСП или пък подкрепен от АБВ на президента Георги Първанов. Стойков беше сред участниците в събитието, което официално обяви началото на движението на Първанов. Това още нищо не значи, просто е бил сред поканените, тълкува общински съветник от БСП.

Представители на десните партии пък разчитат президентският проект да разцепи левите в града. Макар на парламентарните избори миналата година ГЕРБ да проби в "червения" град и излъчи мажоритарния депутат и още двама народни представители от района, сега се готви за трудна битка с трудно предвидим изход. Но този път ще има обединение.

Зад ГЕРБ. "Досега все водехме разговори за обединение, но като дойдеше време да се редят листите, всеки искаше да е водач. Затова левите и ДПС имат мнозинство в Общинския съвет. Сега сме решили това да не се случи", обяснява Явор Памукчиев - съветник от Земеделския народен съюз.

Именно неговите координати за връзка в Севлиево дава и депутатът от управляващата партия Цветомир Михов, отговарящ за габровския избирателен район. Защото, както казва, макар Памукчиев да не е член на партията, той е сред най-дейните срещу досегашното управление на града.

Местната десница повече разчита на вот срещу градските власти, отколкото на направеното от ГЕРБ в страната. Основният  аргумент е "трябва промяна". Това повтарят и общински съветници, и избиратели.

По-трудно обаче им е да посочат какво толкова трябва да се промени в града, който е газифициран, има нова пречиствателна станция, модерно сметище, кино, за каквото мечтаят в областното Габрово, получава щедри дарения от бизнеса. А нерешените въпроси са от компетентността на държавата (като изграждане на язовир, за да няма режим на водата).

Затова основната атака срещу кмета и левицата сега е заради решението да бъде изтеглен банков заем до 2 млн. лв., с който да бъде ремонтиран центърът. За три години кметът нищо не направи, сега ще тегли заем, който ще плаща следващото управление на града, а ще си припише ремонта като актив на изборите, ядосва се Памукчиев.

Той е и основният инициатор на подписка срещу заема, подкрепена от около 3000 души (при 45 хил. избиратели). Според ГЕРБ и съюзници много хора се страхуват да подпишат, тъй като те или техни близки работят към общината.

Срещу решението за ремонт на центъра са се обявили и двамата депутати от ГЕРБ за района – Цветомир Михов и Иван Тодоров, дошли на посещение в началото на миналата седмица. Атаката се подкрепя и от областния управител Мариян Костадинов, който е върнал решението за заема, прегласувано после от общинския съвет.

Депутатът Цветомир Михов вади аргумента, че кметът е твърде зависим от местния бизнес, обединен в сдружението "Севлиево 21 век" (в което членуват над 90 фирми). Който и да е кмет обаче, и неговата дейност, и инициативите в общината ще зависят много от бизнеса - на даренията от фирмите в сдружението се дължат голяма част от подобренията в общината – изграденото кино, стипендии за надарени деца. А и основното притеснение на леви и на десни е, че заради кризата възможностите за дарения и инвестиции от страна на бизнеса били спаднали.

Затова лесно може да се повярва и на твърденията на всички представители на бизнеса (отляво и отдясно), че не се опитват да влияят върху изборите чрез вече традиционния похват за други места със силен бизнес - натиск върху работници. А и как можеш да притиснеш работниците си в град, където безработицата е едва около 5%?

А и общинската власт в Севлиево не е толкова атрактивна цел – в момента изглежда упражнявана по-скоро "по съвместителство". Всеки от съветниците има бизнес. Някои дори вече съжаляват, че са влезли в политиката, която им се струва безсмислена, отнемаща ценното им време, необходимо, за да стабилизират бизнеса си в кризата.

В Севлиево съветниците до неотдавна дори не са взимали заплати, а след промяна в закона, която ги е задължила все пак да получават някакви средства от общината, са решили да взимат минималното. Което често даряват.

За ГЕРБ и десницата обаче е въпрос на престиж да победят, след като вече са били веднъж левицата на парламентарните избори.

Хората на бизнеса отбягват теми като политика и действията на правителството. Не коментират дори мерки, които ще ги засегнат следващата година. Просто планират и разчитат на себе си. Повечето не мислят, че правителството има някакви сериозни възможности да облекчи положението им.

Само от мимоходом подхвърлени реплики може да се разбере кой симпатизира на управляващите и кой не ги одобрява. "Важното е да не пречат, а с това се справят", коментира привърженик на ГЕРБ, а опонент подмята: "Българинът е странно същество – първо гласува, а едва след това мисли."

Така за повечето представители на бизнеса в Севлиево правителството не е сериозен фактор в опитите им да преодолеят последствията от кризата. А основната критика на опонентите на кабинета е, че управляващите създават впечатление за нестабилност с решения, взимани в последния момент или отменяни малко след приемането им. Привържениците пък повтарят, че данъците в България са ниски.

Човек трябва да е късметлия и да почерпи, ако успее да хване за кратка среща... - тази реплика, подметната от секретаря на бизнес сдружението, важи за почти всички шефове на предприятия. Действително ръководителите на фирми са постоянно от среща в среща и за пет-десет отделени минути казват, че се справят.

За всички кошмарът по-скоро е отминал след раздвижването на европейските пазари. За по-малките обаче трудностите предстоят. Те са засегнати от сериозната междуфирмена задлъжнялост.

Тук правителството може да се намеси, например да приема проформа фактурата за официален документ, тъй като сега при сключен договор дължим ДДС и трябва да го платим, а парите по самия договор кога ще получим не е ясно, смята Момчил Кънев – управител на предприятието за пластмасови елементи "Никипласт М".

Изискването за внасяне на ДДС при неразплатени договори затруднява и големите – "Видима", и по-малките – в печатница "М Прес", но ръководителите им не мислят, че в случая нещо може да се направи. Друга идея на Кънев е фирмите, инвестирали в условията на работа на служителите си, да получават данъчни облекчения.

В условията на труд ще инвестират догодина във "Видима". Вече излизаме от кризата, възстановяваме голяма част от намалението през 2008-2009 г. - най-трудният период, който аз си спомням от 31-годишната ми дейност в бизнеса, казва изпълнителният директор Красимир Копчев.

Основната забележка на Копчев към управляващите е, че са затруднили бизнеса с променените правила за болничните. За фирмата е утежнение това, че работодателите трябва да плащат 70% от заплатата на работника през първите три дни от болничния.

В същото време на работодателите не се дават механизми за контрол върху краткосрочните болнични и ефективни проверки дали не са фиктивни. Не беше коректно промяната да се направи без предизвестие или широка дискусия, смята Копчев.

По думите му останалите изменения в правилата за догодина, като например това за вдигане на осигурителната тежест с 1.8 на сто, са били обявени достатъчно рано, за да се планират последствията от тях и да няма сериозни затруднения.

Има лоши спомени от опит за кандидатстване за еврофондове – дори се наложило да похарчи повече пари от това, което е получил. Разчита най-вече на германските инвестиции на фирмата майка. С тях в началото на следващата година българският клон ще има ново разширение – трето, с нови поточни линии. Това ще позволи да бъдат наети и нови работници освен досегашните близо 300.

Лесно му е на Ники, на него и пазарите са му осигурени от германската фирма, и инвестициите, възкликва Момчил Кънев. За него еврофондовете биха били сериозна помощ. Но и той не харесва тромавите процедури. И би искал правителството да подкрепи бизнеса в тази насока. Облекчаване на бюрокрацията при кандидатстване за евросредства би искал и Мирослав Марков от "М Прес".

И двамата – собственици на по-малки фирми, също говорят за кризата като отминала. Те дори не са съкращавали хора или намалявали заплати. Ако го бяхме направили, сега, когато нещата започват да дърпат напред, какво щяхме да правим, питат риторично те. И се надяват догодина да тръгнат и закъснелите разплащания от фирмите им партньори.