На двама в трудоспособна възраст ще се пада един пенсионер през 2050 г.
Населението в България застарява и докато в момента на един пенсионер се падат 4 -ма души в трудоспособна възраст (от 15 до 64 години), то през 2050 г. съотношението ще е едно към две. Това е записано в доклад на Световната банка за политиките за дългосрочни грижи за възрастното население, който беше представен днес.
През 2008 г. населението в България над 65 години е било 17.3% - при 7.640 млн. население хората над 65 години са били около 1.6 млн., сочат данните в доклада. През 2025 г. повече от 20% от населението, което ще е под 7 млн. души, ще са в пенсионна възраст, прогнозират експертите на Световната банака.
В документа се посочва още, че мъжете в България живеят средно по 69.8 години - малко преди момента, когато свързаните с възрастта заболявания стават най-широко разпространени. Средната продължителност на живота при жените е 77 години, което ги излага на по-голям риск от здравни проблеми в пенсионна възраст. Разликата в средната продължителност на живота при мъжете и жените увеличава вероятността да има жени, които живеят сами и се нуждаят от допълнителна помощ, тъй като вероятно ще надживеят своите съпрузи, пише в доклада.
Изводите на Световната банка са, че България, както и останалите нови страни - членки на Европейския съюз (ЕС), са изправени пред проблема бързо застаряване на населението и трябва да помислят за осигуряването на дългосрочни грижи за най-възрастните хора. Западните страни са се сблъскали с този проблем преди години и са потърсили решение.
Експертите на Световната банка предупредиха, че дългосрочните грижи са скъпи и са бреме за пенсионерите и семействата им, а частните осигурителни системи за дългосрочни грижи са недоразвити. Проучването им в България е показало, че осигуряването на този тип услуги в момента е предимно публично, с ограничена роля на частния сектор и на неправителствените организации.
"Няма едно решение, което да пасва на всички държави", коментира Йоханес Кьотъл, експерт на Световната банка в сектора за човешко развитие. Той уточни, че в САЩ и старите страни - членки на ЕС, функционират различни системи за грижи за възрастните хора - в Съединените щати има данъчно финансирани социални мрежи, в Австрия тази услуга се финансира пряко от данъците, а в Германия е вид обезщетение от системата за социално осигуряване.
Проучване на Световната банка в България показва, че в законодателството ни няма дефиниция на услугите за дългосрочни грижи, нито официална класификация кой има право на тях. За разлика от други европейска страни България няма система за парични помощи за членовете на семействата, които се грижат за своите възрастни роднини.