Френският политолог Надеж Рагару издаде книга за българския преход
Как е възможно представителната демокрация в България да се запази, когато повечето управляващи са смятани за корумпирани, а повечето управлявани не се интересуват от политика? Това е един от най-големите проблеми на прехода в България според френския политолог Надеж Рагару.
Тя изследва политическия процес в страната от 20 години. Книгата си "Преплетените времена на настоящето: България 20 години след 1989 г." Рагару представи снощи във Френския институт в столицата.
Авторката, която е преподавател и изследовател в CERI – Sciences Po, Париж, описва пристигането си в България през 1991 г. като абсолютна случайност.
Любов от пръв поглед
Тогава е студентка по политология, учила руски от интерес към промените в Съветския съюз. След пуча срещу съветския лидер Михаил Горбачов избира България. "Влюбих се в тази страна почти от пръв поглед", казва сега.
"Когато общувах с хората, те бяха невероятно живи, топли и отворени - с желанието да разберат, да приемат идеи отвсякъде и да търсят. Това беше невероятно щастие за мене, защото дотогава живях в едно общество, в което хората си мислеха, че знаят", спомня си Рагару.
Тя става пряк свидетел на всички политически и обществени сътресения през 90-те. Според нея е трудно да се определи кои са най-успешните и най-лошите политици на прехода, но има фигури, които са предопределили бъдещето на страната като член на Европейския съюз и НАТО, а не като съседна на Русия страна.
Ролята на Желю Желев и Иван Костов
"Желю Желев и хората около него, които са се занимавали с въпросите за малцинствата, имат огромна роля в самото начало на промените", каза политологът. Те са запазили етническата стабилност след т.нар. възродителен процес по времето на тоталитарния лидер Тодор Живков от края на 80-те, смята тя.
За Надеж Рагару Иван Костов, който оглавява правителството през 1997 г., е другата политическа фигура, която определя правилната посока на страната. "Когато България беше представена от другите държави в Европа като изостанала, като страна, която не успява да се справи нито с бившия комунизъм, нито с промените, една фигура, един политик заявява ясно, че желае да влезе в ЕС и в НАТО, това е много важно", допълни Рагару.
Ние - българите, те - европейците
Такава според френския политолог е представата на мнозина българи. Тази тенденция Рагару обяснява с факта, че всички политици са донесли разочарование. Иначе "България преди е била европейска държава и сега е член на Европейския съюз, а на институционално ниво е напълно интегрирана в структурите на ЕС".