Заличаването на "мъртвите" фирми се отлага с още една година. Това реши вчера правната комисия в парламента, като удължи срока за пререгистрация на компаниите до 1 януари 2012 г.

Така повторното вписване на фирмите, което тече вече трета година и трябваше да приключи на 31 декември, ще продължи още 12 месеца. Идеята за отсрочка дойде от Министерството на правосъдието, което обаче предложи на търговците да се дадат още шест месеца - до 30 юни 2011 г.

Ведомството беше подготвило промени в Закона за търговския регистър, с които, освен че се удължаваше срокът за пререгистрация, се уреждаше и процедурата по ликвидацията на "мъртвите" фирми.

Оказа се обаче, че цял проект не може да бъде вместен в предколедната програма на парламента. Така вчера по предложение на депутати от ГЕРБ удължаването на пререгистрацията беше направено с вмъкване на текст в преходните и заключителните разпоредби на промени в Търговския закон.

Отлагането беше мотивирано вчера от зам.-министъра на правосъдието Даниела Машева, която обясни, че има огромен брой фирми, които не са се пререгистрирали. В момента те са над 850 000.

Начинът, по който беше удължена пререгистрацията, отлага решаването на проблема с ликвидацията на неактивните компании.

Ако не бъде променена процедурата, която сега е записана в закона, държавата ще трябва да плати за заличаването на дружествата и според изчисления на Агенцията по вписванията за 900 000 търговци сумата щеше да е 450 млн. лв.

Правната комисия отхвърли предложението на правосъдното министерство за промяна в Търговския закон, с която акционерните дружества се задължаваха веднъж годишно да предоставят в търговския регистър данни за притежателите на акции. Промяната беше обещана на Европейската комисия чрез графика за неотложни мерки за борба с корупцията и организираната престъпност, а от Брюксел я подкрепиха в последния си доклад.

Емил Радев от ГЕРБ обаче заяви, че няма директива, която да задължава България да извади на светло акционерите. "АД е анонимно дружество", каза той. Сега в търговския регистър може да бъде намерена информация само за акционерите, участвали в общо събрание, и няма задължение за фирмите да публикуват пълен списък на собствениците. Това затруднява разследването на някои престъпления и случаи на конфликт на интереси.