След близо 12 месеца усилия управляващите от ГЕРБ изпълниха едно от предизборните си обещания - да изработят изборен кодекс. Резултатът е поместен на 400 страници, в над 300 члена и 25 допълнителни разпоредби. Правилата за всички видове избори, събрани в кодекса, обаче бяха остро критикувани от опозицията, а и от експерти - значителна част от разпоредбите повтарят действащите закони, а проблемите - манипулация на резултатите, контролиран вот и купуване на гласове, вероятно ще останат без решение.

Макар да се очаква утре парламентът да одобри окончателно кодекса (след седмица дискусии до среднощ), на практика новите правила ще се забавят - президентът Георги Първанов вече даде да се разбере, че ще наложи вето, а опозицията има намерения да сезира Конституционния съд. Така ГЕРБ ще изпадне в ситуация на предишни правителства, които изменяха изборните правила малко преди гласуването. Ето основните проблеми, които управляващите имаха претенция да решат чрез кодекса, както и "пробойните" в предлаганите мерки:

Управляващите ще се опитат да ограничат традиционния похват за предрешаване на резултата от изборите чрез "изборен туризъм" - пренасяне на гласоподаватели. Основната мярка е т.нар. уседналост – изискване избирателите да са живели поне 12 месеца в дадена община, за да могат да гласуват за местна власт, а при евроизборите - адрес в страната от последните три месеца. И досега в закона имаше подобно задължение.

То беше въведено още за предишните местни избори, но не спря автобусите от Турция, а в т.нар. смесени райони се оплакваха, че външни хора са определили кой да ги управлява. Тогава в закона липсваше определение за уседналостта и не беше ясно как се доказва дали някой е живял трайно в общината или не. На предишните евроизбори вече имаше такава дефиниция и през 2007 г. от ЦИК обявиха, че от избирателните списъци са заличени имената на 232 800 души, тъй като имат постоянен или настоящ адрес извън България или ЕС. От тях 185 000 бяха български турци.

Друг похват, с който депутатите ще се опитат да свият "вътрешния туризъм" (при който търговци на гласове пренасят  гласоподаватели от един избирателен район в друг, за да се спечели конкретен кандидат), е премахването на удостоверенията за гласуване на друго място. Вече няма да е възможно хора да си вадят такива документи, с които да гласуват извън района, в който живеят.

Управляващите смятат, че т.нар. уседналост ще има ефект на предстоящите местни избори, на които тя ще е 10 месеца. С изборния кодекс се въвежда дефиниция как се доказва, че избирателят е живял трайно в дадена община - той трябва да има постоянен и настоящ адрес там или двата му адреса да са в различни общини, но в България.

Институциите обаче нямат цялостна информация за всички български граждани, които живеят извън страната - такива данни се получават основно от добросъвестните граждани, които лично са обявили, че имат настоящ адрес извън България. Липсват и механизми да се набави тази информация, ако някой реши да скрие, че трайно не е в България. Така неговият постоянен адрес, който е записан в личната му карта, се води и настоящ адрес и той може да гласува за местна власт.

Начин да се разбере фактическото положение е подновяването на личните документи, което тече в момента. В бланката за издаването на нов паспорт има графа, която изисква да се посочи дали се различават двата адреса. При добросъвестното й попълване гражданите трябва да посочат, ако не живеят на постоянния си адрес.

Партии обаче вече са намерили механизми да заобиколят ограниченията чрез "вътрешен туризъм". Според справка на ГРАО вече е започнало масово записване на хора като жители на атрактивни общини като Несебър и Созопол. Според БСП някъде цели групи се записват и посочват за адрес необитаеми сгради. Общините нямат механизъм да проверяват или пък да откажат регистрацията.

Така записалите се 10 месеца по-рано като жители на съответната община ще могат да определят победителя на местния вот. Оказва се, че т.нар. уседналост би ударила интересите само на партии, които не са взели мерки 10 месеца преди изборите.

При изборите за парламент дори няма условие за уседналост, така че смяната на настоящия адрес ще е възможна дори в последния момент преди гласуването. Така формациите лесно ще добавят гласове в дадени общини с цел да спечелят депутатско място в съответния регион.

Още преди година управляващите си поставиха амбициозната задача да ограничат до минимум механизмите за контролирано гласуване. Основната им мярка срещу проследяването на гласовете е задължението да се гласува само с един знак - Х, и само със син химикал. Досега възможностите бяха повече, а купувачите на гласове инструктираха хората си какъв знак да поставят в бюлетина, така че застъпниците да проследяват при броенето дали купените гласове са налице.

Друга мярка е ограничаването на случаите, в които избирателите могат да ползват придружител, за да гласуват (чрез придружителите, които пускат бюлетина вместо мними болни, партиите си осигуряват бюлетини в своя полза). Сега това ще става само с удостоверение от лекарска комисия, че гражданинът има заболяване, което не му позволява да пусне сам бюлетина. Един човек ще може да бъде придружител само на двама избиратели.

Въпреки тези мерки управляващите направиха огромна крачка назад - върнаха отделните бюлетини за гласуване на парламентарни избори, а с това възкресиха т.нар. индианска нишка (партиите дават предварително попълнена бюлетина на първия от купените избиратели, а всеки следващ изнася нова). Ограничението да се гласува само с един знак пък улеснява превръщането на бюлетини в недействителни.

И сега при броенето в секционните комисии ще може да се зацапват или маркират бюлетините, така че да бъдат зачетени като невалидни и да се повлияе на резултата. А срещу практиката на купуване на цели избирателни комисии, особено в малките общини, изобщо не бяха взети мерки - управляващите само решиха да експериментират с регионален преброителен център само в една община.

Въпреки желанието на неправителствения сектор да бъде ограничен броят на застъпниците, кодексът възпроизвежда досегашни разпоредби - в деня на вота в секционната комисия могат да присъстват най-много двама застъпници на една листа. На последните парламентарни избори бяха регистрирани около 80 хиляди застъпници, най-много на партията около Христо Ковачки ЛИДЕР.

Срещу т.нар. корпоративен вот, при който работодателите заставят служителите да пуснат определена бюлетина, също не бяха взети мерки. Политици и експерти обаче смятат, че това трудно може да бъде уредено със закон, а големият проблем са "мръсните пари", които се завъртат в изборния процес.

Шпалирът от билбордове по магистралите, които рекламираха РЗС и бяха "предоставени на партията за ползване", провокира ГЕРБ да забрани на формациите да ползват безвъзмездно услуги и вещи от фирми. Даренията над 1000 лв. трябва да минават по банков път, а спонсорите трябва да декларират откъде имат средствата.Членовете и симпатизантите ще могат да даряват най-много по 10 хил. лв. на година.

Също с цел да излязат наяве партийните финанси беше увеличен бюджетът, който те ще могат да харчат – 4 млн. лв. за партии и коалиции на парламентарни избори, 8 млн. лв. – на местни избори, 2 млн. лв. на президентски и евроизбори. В Сметната палата ще бъде създаден единен публичен регистър на участниците в изборите, в който да се публикуват всички дарения.

В кодекса не са заложени срокове за информиране на одитната институция, нито пък тя има как да проследява нарушителите. Остана в сила забраната фирми да спонсорират партиите, а с това се запази и "вратичката" в нея - бизнесмените да даряват средства чрез своите работници и служители. Така на практика не секва финансирането на партиите от бизнеса, просто спонсорите остават скрити.

В разпоредбата дарения над 1000 лв. да минават само по банков път и да се декларира произходът им също е оставена "вратичка" - един дарител да даде 10 пъти в годината по 999 лв. на партия, за да остане скрит.