Ха, торбичка на земята! С ехидство регистрирам невзрачната си находка на един кюстендилски тротоар. Уличната мърлящина на София я няма, така че по един приятен начин не съм изненадан, че на идване в полетата не съм видял познатите камари строителни отпадъци, стари гуми и устойчивия колорит на торбичките за еднократна употреба, цъфнали по трънаците.

Кюстендил е подреден и чистичък град и за разлика от безбройните си софийски "братовчедки" найлоновата торбичка тук се смята за "еко". Защото е от онези, които до една година вятърът и слънцето разпадат на миниатюрни парченца. (Но все още не е от реално екологичните, т.е. разградими напълно.) От две години търговците в града използват торбички от дегрален и полидегралекс, а не от вездесъщия полиетилен.

Причината е, че  от 1 януари 2009 г. общината въведе такса за конвенционалните найлонови пликчета от 1500 до 3000 лева за квадратен метър търговска площ. И, разбира се, никой от близо хилядата търговци в Кюстендил не е пожелал  да брани статуквото. Днес т.нар. екоторбички са част от всекидневието, на което никой дори не обръща внимание.

А наистина ли навсякъде торбичките са от разпадащите се? Я да видим на пазара. Този ден купувачите тук са по-малко от уличните кучета, свити на кравай до топлите димящи шахти от минералната вода наблизо. Самият минерален извор до битпазара, където по принцип "влизането строго забранено", пък е превзет от един пребиваващ във видимо блаженство черен котарак.

До края на ноември кюстендилските търговци са длъжни да подадат декларация в общината за торбичките, които ще използват през следващата година, така че тя е изтървала срока. Но не е беда - макар на входа на града да стърчи тържествената сигнално жълто-синя табела "Кюстендил в Европа", това селище се намира в страна, където административните срокове по правило са еластични като тънък полиетилен.

Като научава, че съм журналист, жената изригва огнена филипика срещу кмета, която завършва с "ама така е, защото не сме народ, а племена". След което отказва да си каже името - "не ща, бе, моето момче, че снощи сънувах лош сън". Сънувала, че яде печено агнешко - "това е месо, гадна работа, не е на хубаво". Така пише в съновника.

В една уличка срещу джамията усмихната баба в забрадка също опакова в торбички чубрицата, липата, ригана, ябълките и плетените си чорапи. "Па де да ги знам какви са, купувам ги", казва жената, на име Цвета Стоянова Христова. Тя за разлика от предишната ми събеседничка няма против да ми даде личните си данни начаса, пък и съм й първият купувач днес.

Родом е от село Рашка Гращица, откъдето са родом и билките й. "Унуката и тя е в София като тебе, счетоводство завърши и изкара магистратура. Сега живее на квартира и плаща 400 лева. Ти колко плащаш? Мъка ми е само, че стара мома остана – на 28 години!", загрижена е баба Цвета. Така е, бабо Цвето, горе-долу откакто еднократните пликчета замениха пазарските мрежички, хората вече се женят по-късно или не се женят.

Един възрастен мъж обикаля с количка за багаж магазините и сергиите по площада на Кюстендил и разнася пакети с екоторбички. Казва се Стефан, инженер по образование и пенсионер, който се занимава с дистрибуция на торбички още преди възхода на разградимите. На въпроса има ли хляб в това занимание отвръща духовито: "Хляб има, но сирене чак - не."

Стефан е енциклопедия за факти около производството на торбичките, фирмите и видовете материали. Екопликчетата в Кюстендил пристигат от търновските предприятия "Екстрапак" и "Мегапорт", едно асеновградско и едно софийско, казва той, и са средно с около 10% по-скъпи от обикновените.

Осведомен е, разбира се, за намерението на екоминистерството от 2011 г. да обложи с такса и най-малките торбички, независимо от вида им, така че да ограничи производството им. Наясно е, че в България няма лаборатория, която да изследва разградимия полимер, така че общината може да разчита единствено на съвестта на търговците - "такава лаборатория има чак в Лондон".

Впрочем "Дневник" се сдоби с пет броя бели торбички, които ще изложи пряко на атмосферно влияние и в началото на 2012 г. можем да съобщим дали са се разпаднали, стига да не тръгнат по белия свят.

Стефан знае също, че моржовете в Северния ледовит океан поглъщат торбички – пишело го е на брошурата, с която общината е започнала информационната кампания през 2008 г. Наясно е, че тази тема е имиджова за Кюстендил, където конвенционалните торбички не са били кой знае какъв проблем, а няма и моржове.