Първанов очаквано наложи вето на изборния кодекс

Очаквано президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в парламента текстове от новия изборен кодекс, приет на 22 декември от парламента. Още при обсъждането на второ четене на кодекса Първанов предупреди, че ще наложи вето на новите изборни правила.
Президентът атакува т.нар. принцип на уседналост, който е различен за отделните видове избори, премахването на удостоверенията за гласуване на друго място, намаляването на броя на общинските съветници, премахването на изборността на районните кметове в София, Пловдив и Варна.
За да бъде преодоляно ветото на президента, за закона отново трябва да гласуват поне 121 депутати. ГЕРБ има 117 народни представители, "Атака", която есъвносители на изборния кодекс, е с 20 представители. Върнатият за ново обсъждане закон трябва да се обсъди в 15-дневен срок от постъпването на ветото в парламента, но според правилника на Народното събрание, докато депутатите са във ваканция тези срокове спират да текат. |
"Намирам за основна слабост в приетия изборен кодекс системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани", посочва в мотивите си президентът. Той критикува заложения в новите правила т.нар. принцип на уседналост от 12 месеца за местните избори и от 3 месеца за евровота.
Президентът възразява и срещу изискванията за кандидати за евродепутати и за кметове и общински съветници. Първанов критикува, че "като абсолютна предпоставка за кандидатиране се въвежда изискването лицата да нямат гражданство и на държава, която не е член на Европейския съюз". Това изискване не намира своето основание нито в конституцията, нито в нормите на общностното право и по същество е дискриминационно, като влиза в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, посочва президентът.
Изискванията за уседналост са необосновани и редуцират силно кръга на лицата, които могат да се кандидатират в изборите за Европейски парламент и изборите за местни органи на самоуправление, смята Първанов. "В желанието си да ограничи пасивното избирателно право парламентарното мнозинство стига до абсурдната хипотеза на дискриминационно отношение към българските граждани, при която, ако едно лице притежава освен българско и чуждо гражданство на държава извън Европейския съюз, то няма право да участва като кандидат в европейските и местните избори, в същото време гражданин на държава - член на ЕС, ще може да се кандидатира и да бъде избран за член на Европейския парламент, както и за общински съветник", коментира той.
Първанов атакува и премахването на удостоверенията за гласуване на друго място. С такива ще могат да гласуват само служебно ангажираните в изборния процес, но не и застъпниците на отделните партии. Вместо въвеждането на подобни гаранции парламентарното мнозинство ограничава възможността на избирателите да упражнят правото си на глас, като споделя "презумпцията", че удостоверенията за гласуване на друго място се използват единствено за контролиране на вота или за манипулиране на изборния резултат, посочва в мотивите си президентът.
Изборният кодекс премахва прякото избиране на районните кметове в София и останалите градове с районно деление, отбелязва в мотивите си Първанов. Според него това е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика. Вместо да уплътни и да увеличи правомощията на кметовете на райони, парламентарното мнозинство връща остарелия модел на назначаването им от общинските съвети по предложение на кмета на съответната община, като по този начин увеличава дистанцията между гражданите и местната власт в тези райони, чието население надхвърля в някои случаи неколкостотин хиляди жители, посочва Първанов.
Според него в кодекса отсъства правна логика и юридическа симетрия пряко да се избират кметове на малки кметства, а в същото време кметовете на райони да се назначават от общинските съвети. Според приетите текстове населените места над 350 жители ще гласуват за кмет. Това означава, че 1000 населени места няма да избират кмет, посочва Първанов.
Намаляването на броя на общинските съветници с 20% също е стъпка в посока на отслабване на местното самоуправление, смята президентът. Това ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление, което може да се изрази в няколко посоки, пише в мотивите си той.
Според Първанов повишаването на естествения изборен праг, над който партиите ще имат общински съветници, ще редуцира силно броя на партиите, които ще получат мандати в състава на общинските съвети. В същото време може да се стигне до създаване на изкуствени мнозинства в общинския съвет на една политическа партия или коалиция от партии, без те да се спечелили мнозинството от гласовете на избирателите в общината, коментира президентът.
Той посочва и рисковете, за които предупредиха опозицията и неправителственият сектор, че "това ще възпроизведе политическия модел от национално ниво, като в общинските съвети е много възможно да бъдат избрани само представители на парламентарно представените партии и коалиции". Подобна ситуация влиза в разрез с идеите за плуралистична демокрация, отбелязва Първанов.
Според президента възприетите правила за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят българите зад граница в неравностойно положение спрямо избирателите в България, тъй като ще гласуват за партия и няма да могат да посочват предпочитан кандидат.
"Изборният кодекс за съжаление не се основава в необходимата степен на добрите законодателни решения и опита по прилагането им в областта на изборното законодателство, натрупани досега. Той съдържа множество правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа", пише в мотивите си към ветото президентът.
Първанов атакува и текста от изборния кодекс, според който пълномощията на член на Централната избирателна комисия могат да бъдат прекратявани предсрочно по искане на предложилата го партия или коалиция от партии. Поначало членовете на колективните органи с мандат, установен в закон, участват в техния състав в личното си качество и поради това подобни основания за прекратяване на техния мандат са недопустими, посочва президентът.
ГЕРБ ще обсъди наложеното вето след парламентарната ваканция, съобщават от пресцентъра на партията. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и заместникът й Анастас Анастасов смятат, че не могат към този момент да направят официално изказване еднолично, без наложеното вето да бъде разгледано от парламентарната група на ГЕРБ. Според тях по закон, докато парламентът е във ваканция, сроковете, свързани с различни процедури, не текат, допълват от пресцентъра. |