Из дневниците на доброволчеството

За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си.
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Интересно защо под статий като тази няма коментарий! Верно е че като даваш, си по-щаслив, отколкото като получаваш. Всъщност неочаквано получаваш доста повече. Опитай!!

  2. 2 Профил на taniajo
    taniajo
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Защо доброволците трябва да са само до 30 години?
    По скоро според мен ограничението трябва да бъде за физически и психически здрави хора....Искам отговор ,може ли да се промени това изискване?

  3. 3 Профил на Peni Radulov
    Peni Radulov
    Рейтинг: 210 Неутрално

    Филантропията е сложно нещо,тя не е за бедни хора.Да ще натрупаш опит и езикови познания,но ще намериш ли място в живота да се реализираш.Хуманност,себеотдаване и накрая нищо.Но с това не се живее,друго е ако получиш реализация работейки в социални учреждения.Там обаче ще срещнеш окопали се бюрократи които ще те смачкат за отрицателно време и ти трябва или да станеш като тях,или като отец Иван да се бориш сам.Защо ти е тогава международен опит,само езиците които си научил ще ти останат и тях след време ще забравиш.

  4. 4 Профил на Атлантик
    Атлантик
    Рейтинг: 157 Неутрално

    Малко странна ми е тая работа с доброволчеството...Чета впечатленията на първия доброволец - дето работел в Барселона по социализирането на филипинци, китайци и други маргинални общности, дето ги използват по корабите....Извинете, но сам мен ме използват по корабите, а не се чувствам маргинален, нито пък се нуждая от социализиране, когато ида в Барселона, още по-малко пък - от социализиране в долнопробен пристанищен бар-вертеп...Или доброволецът от Барселона е недоузрял тийнейджър с вкус към авантюризма, или или Дневник просто е решил да пусне поредната пикантерийна жълтичка статия.
    Освен че съм моряк, съм израстнал в малък български провинциален град, имах удоволствието да общувам с три "поколения" американски цивилизатори от корпуса на мира. По техните думи, идваха в България, защото все пак имало интернет, какво щели да правят в Малави примерно?!?
    Така че, нека да не преекспонираме добродетелност и ентусиазъм, доброволчеството си е авантюризъм, не по-малък от този да ходиш да береш портокали по знайни и незнайни испански и португалски поля...

    "Ако имаме милост към себе си и състрадание към другите, можем да минем и без щастие в тоя живот". /Калин Терзийски/




За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате. Вход | Регистрация
Loading…
Loading the web debug toolbar…
Attempt #