За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
charlesdegaulle
Рейтинг: 322 НеутралноИнтересно защо под статий като тази няма коментарий! Верно е че като даваш, си по-щаслив, отколкото като получаваш. Всъщност неочаквано получаваш доста повече. Опитай!!
taniajo
Рейтинг: 8 НеутралноЗащо доброволците трябва да са само до 30 години?
По скоро според мен ограничението трябва да бъде за физически и психически здрави хора....Искам отговор ,може ли да се промени това изискване?
Peni Radulov
Рейтинг: 210 НеутралноФилантропията е сложно нещо,тя не е за бедни хора.Да ще натрупаш опит и езикови познания,но ще намериш ли място в живота да се реализираш.Хуманност,себео тдаване и накрая нищо.Но с това не се живее,друго е ако получиш реализация работейки в социални учреждения.Там обаче ще срещнеш окопали се бюрократи които ще те смачкат за отрицателно време и ти трябва или да станеш като тях,или като отец Иван да се бориш сам.Защо ти е тогава международен опит,само езиците които си научил ще ти останат и тях след време ще забравиш.
Атлантик
Рейтинг: 157 НеутралноМалко странна ми е тая работа с доброволчеството...Чета впечатленията на първия доброволец - дето работел в Барселона по социализирането на филипинци, китайци и други маргинални общности, дето ги използват по корабите....Извинете, но сам мен ме използват по корабите, а не се чувствам маргинален, нито пък се нуждая от социализиране, когато ида в Барселона, още по-малко пък - от социализиране в долнопробен пристанищен бар-вертеп...Или доброволецът от Барселона е недоузрял тийнейджър с вкус към авантюризма, или или Дневник просто е решил да пусне поредната пикантерийна жълтичка статия.
"Ако имаме милост към себе си и състрадание към другите, можем да минем и без щастие в тоя живот". /Калин Терзийски/Освен че съм моряк, съм израстнал в малък български провинциален град, имах удоволствието да общувам с три "поколения" американски цивилизатори от корпуса на мира. По техните думи, идваха в България, защото все пак имало интернет, какво щели да правят в Малави примерно?!?
Така че, нека да не преекспонираме добродетелност и ентусиазъм, доброволчеството си е авантюризъм, не по-малък от този да ходиш да береш портокали по знайни и незнайни испански и португалски поля...