Като "удар по националната гордост на двете най-бедни държави в блока" коментира в петък "Файненшъл таймс" решимостта на няколко европейски държави да забавят влизането на Румъния и България в шенгенското пространство. Доскоро двете държави очакваха това да стане през март, смятайки, че дотогава ще са изпълнили техническите изисквания. Сега прогнозите са за втората половина на тази година, а някои анализатори се съмняват, че нещата ще се проточат и до 2012 г.

Очаква се отлагането на мартенския срок, към който София и Букурещ се стремят още от присъединяването си към ЕС през 2007 г., да бъде обявено на 24 февруари на среща на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи от ЕС. Според дипломатически източници на "Дневник" обаче е вероятно

Тогава в Брюксел на среща на работната група по шенгенските въпроси ще бъде представен окончателният вариант на техническия доклад от последната проверка, твърди участник от българска страна в процеса, пожелал анонимност. Последният вариант на доклада от третата проверка за техническата готовност на двете страни бе разгледан от работната група по шенгенските въпроси на 14 януари (виж графиката).

Групата се състои от представители на страните от Шенген, от инспекторите, които са правили проверките, от представители на Еврокомисията и секретариата на Съвета на ЕС, както и екипи от България и Румъния.

Така Де Мезиер повтори позицията на Париж и Берлин за обвързване на техническия прогрес по Шенген с политическите въпроси за състоянието на съдебната система и борбата с корупцията в двете държави. Тя бе изразена в края на декември в общо писмо на Де Мезиер и френския му колега Брис Ортфьо до еврокомисаря по вътрешния ред Сесилия Малмстрьом.

Въпреки ясните сигнали от Франция и Германия, към които вече са се присъединили Холандия, Финландия и Дания, Румъния продължава да настоява за разграничаване между Шенген и правосъдните реформи.

е отделен механизъм по отделна тема", заяви след срещата румънският външен министър Теодор Баконски, цитиран в петъчния брой на "Файненшъл таймс". Само че Алина Мунгиу-Пипиди, преподавател по изучаване на демокрацията в берлинската Школа за държавно управление "Херти", коментира пред изданието: "След Шенген лостовете за европейски натиск (над Румъния и България) ще бъдат снижени до нула. Затова смятам, че въпреки спънките отлагането на датата за членство в Шенген и продължаването на мониторинга са в интерес на Румъния."

Като акт на дискриминация окачестви румънският президент Траян Бъсеску декларацията на германския и френския министър. Острата реакция на Букурещ на фона на липсваща българска е оправдана дотолкова, доколкото в последния месец се увеличиха оценките, че северната ни съседка е по-добре подготвена технически.

Седмица преди срещата на министрите в Унгария румънският външен министър бе заявил, че "докладът за Румъния е бил положителен, а френските представители са поискали единствено време, за да го прегледат". В четвъртък обаче държавният секретар на Франция по европейските въпроси Лоран Вокиез бе категоричен, че "ако базата данни на шенгенското пространство попадне в ръцете на хора от международната организирана престъпност, цялата вътрешна европейска сигурност ще пострада".

Агенция "Франс прес" цитира дипломатически източници, според които

на двете страни. Освен Германия и Франция този блок включва още Холандия, Финландия и Дания, както и други неназовани. Решението за приемане на нов член в границите на пространството се взима на национално ниво от всяка членка, но се изисква консенсус от 25-те държави. Затова Румъния и България се страхуват, че въпросът може да се превърне в заложник на френския политически цикъл, без да може да се измъкне от тази патова ситуация преди президентските избори в страната през 2012 г., коментира "Файненшъл таймс".

За разлика от полемичния тон на Букурещ София е наясно, че покриването на техническите критерии е едва началото на политически преговори по темата. Според говорителя на българското външно министерство Весела Чернева "техническата ни готовност през март е условие, за да можем да започнем да разговаряме със страните - членки на Шенген, особено с онези наши партньори в рамките на ЕС, които имат известни съмнения относно присъединяването ни".

Това обаче може да се окаже трудно в момент, когато в България тече скандал със записи на висши фигури във властта, включително премиера, за които се твърди, че са от подслушване със специални разузнавателни средства (СРС). Този скандал със сигурност ще предизвика последици за българското членство в Шенген, заяви пред радио "Дойче веле" германският политолог и експерт по българската тема д-р Хайнц Брам.

Според него "този скандал показва, че в България все още липсва определен тип култура". Той допълни, че това не е практика в ЕС, и подчерта: "Възниква и въпросът дали една държава, в която толкова много се подслушва и в която премиерът казва, че всичко е наред и подслушването е в реда на нещата, трябва да бъде приета в шенгенското пространство."

Отново пред "Дойче веле" политологът и експерт за България Франц-Лотар Алтман също заяви, че "аферата около СРС-тата идва в доста неподходящ за страната момент". Алтман каза, че на фона на тези събития се съмнява в присъединяването на София към Шенген до края на годината. Според него твърдата позиция на Германия може да се обясни с общата умора от разширяването на общността.

Друга пречка пред двете страни да се присъединят към Шенген е

Тя бе подсилена от полицейска мисия на ЕС, след като се превърна в предпочитан вход на нелегалните емигранти в съюза. Гръцки дипломат твърди пред "Файненшъл таймс", че ако Румъния и България се присъединят към Шенген, това би създало "сухопътен мост за идващи през Турция имигранти в сърцето на шенгенската зона".

В потвърждение на това опасение са и думите на френския министър Лоран Вокиез от миналата седмица: "Има един сектор около Румъния, България и Гърция, където са съсредоточени три четвърти от проблемите - незаконна имиграция, трафик на оръжие, наркотрафик, трафик на деца."

Според български анализатор, цитиран от вестника, "е трудно да се смята, че България ще е в състояние да се присъедини към Шенген, докато Гърция не намери разрешение на проблемите с притока на нелегални имигранти откъм Турция". Наскоро Атина обяви намерението да издигне триметрова стена с дължина 12.5 км край село Неа Виса в граничната северногръцка област Еврос, откъдето минава основният нелегален маршрут.