Министърът Дончев иска амнистия за общински злоупотреби с пари по САПАРД по вина на фонд "Земеделие"

Министърът Дончев иска амнистия за общински злоупотреби с пари по САПАРД по вина на фонд "Земеделие"

Министърът Дончев иска амнистия за общински злоупотреби с пари по САПАРД по вина на фонд "Земеделие"
Да се опростят ли на общините финансовите корекции за неправомерно изхарчени пари по предприсъединителната програма САПАРД или не. Този въпрос трябва да решат до средата на февруари министърът по еврофондовете Томислав Дончев и финансовият министър Симеон Дянков.
Министър Дончев съобщи, че той предлага да има амнистия за общинските проекти по САПАРД, защото нарушенията са извършени след санкция на служители от фонд "Земеделие". Това означава, че общините са били подведени от държавни служители, отговорни за управлението на еврофондовете, и е редно корекциите да минат за сметка на държавния бюджет. Министърът припомни, че проектите по САПАРД са разделени в три списъка - с нарушения, спорни и изрядни. Има един-два случая, при които няма укоримо поведение от страна на общината, каза министър Дончев.
Финансовото министерство обаче било на мнение, че ако се опростят парите, това ще е лош знак за спазването на правилата, влошаване на дисциплината и затова било против амнистията, каза министър Дончев.
Общата сума за амнистиране възлиза на около 20 млн. лв., уточниха от кабинета на министър Дончев. По справка на фонд "Земеделие" на 20 общини са наложени финнасови корекции до 25% за малко над 4 млн. лв. Сумата нараства петкратно с включването на общините, на които е било отказано финансиране изцяло поради факта, че заради финансовата корекция от 25%, общото изпълнение на договора по САПАРД пада под 50%, е посочено в съобщението от кабинета на министър Дончев. 
Готови са финансовите корекции и по приключилата програма ИСПА, каза министър Дончев, без да посочи цифра. По тези проекти обаче общините със сигурност ще върнат неправомерно разходваните средства, допълни той. По ИСПА общините изпълняваха проекти за пречиствателни станции и депа за отпадъци.
Към момента по проектите ИСПА България е възстановила на Европейската комисия над 3 млн. евро от финансови корекции. Първата от близо 652 хил. евро беше наложена още по времето на вицепремиера Меглена Плугчиева. След това Брюксел пусна парите по ИСПА за магистрала "Люлин", които бяха спрени заради конфликта на интереси в пътния фонд по това време. Другата финансова корекция е възстановяването на 2.5 млн. евро по проекта "Транзитни пътища ІІІ".
По всяка една от 7-те оперативни програми, финансирани от структурните и Кохезионния фонд на ЕС, също вече има наложени корекции, каза неотдавна изпълнителният директор на одитната агенция Добринка Михайлова пред депутатите от комисията по европейски въпроси. Тя обаче отказа да посочи конкретни цифри.
Днес министър Дончев каза, че 2011 г. ще бъде годината на изработване на механизъм за понасяне на последиците от финансовите корекции. Те се налагат, когато одитиращият орган установи нарушение на правилата за използване на европейската помощ, като сумите трябва да бъдат върнати обратно в бюджета.
Най-потърпевши от финансовите корекции са общините. Санкциите им са наложени основно заради дискриминационни условия при търговете за обществени поръчки, посочи министър Дончев. Според него най-тежък е въпросът с решаването на проблема, когато стойността на проекта е няколко пъти по-голяма от собствените приходи на общината. Това означава, че ако общината получи 25% корекция от стойността на проекта, тя ще трябва да я изплаща през следващите 10 години, без да може да заделя средства за капиталови разходи, което няма как да се случи, обясни Дончев.
25% финансова корекция получи проектът за водния цикъл на община Сопот по оперативна програма "Околна среда", който приключи преди нова година. Изцяло пък трябва да върне парите община Кирково за построения, но непуснат в експлоатация басейн за децата. След санкцията общината гарантирала, че е пуснала съоръжението. Сега ще ходим на повторна проверка, за да видим дали работи, казаха от одитната агенция. Ако се окаже истина, поне сме допринесли за използването на басейна.
В детска градина "Приказна Калина" в София също беше направен басейн за децата, но не с европейски, а с общински пари. Втора година съоръжението не се използва, като обяснението от общината е, че поддръжката му е прекалено скъпа и няма средства за това. За басейна бяха похарчени 1.2 млн. лв. В същото време тоалетните на някои групи в детската градина са в лошо състояние.