Министърът на труда отправи куха закана към фирми за забавени заплати
| Сред заплашените е "Мостстрой" |
Главната инспекция по труда (ГИТ) ще сезира прокуратурата за 11 фирми, които не са плащали заплати на работниците си повече от три месеца. Това съобщи министърът на труда Тотю Младенов.
Ефективността на тази закана обаче беше опровергана от самата ГИТ - контролният орган, който трябва да следи за спазването на трудовото законодателство. От инспекцията признаха, че прокуратурата отказва да се занимава с неплащането на заплати, тъй като по закон няма такива правомощия - това е административно, а не криминално нарушение.
"Има реална заплаха за живота на тези хора и сме длъжни да реагираме. Не може хиляди фирми да плащат заплати, данъци и осигуровки, а шепа работодатели да не го правят и да слагат петно на коректния бизнес", заяви Младенов.
Според него инспекцията по труда има основание да сезира държавното обвинение, тъй като в чл. 407 от Кодекса на труда пише, че "когато контролните органи установят закононарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, те са длъжни да уведомяват органите на прокуратурата".
По закон обаче забавянето на заплати не е криминализирано. То е нарушение на трудовото законодателство, за което работодателят може да бъде санкциониран с между 1500 и 15 хил. лв. на човек. При повторно нарушение глобата е между 20 хил. лв. и 30 хил. лв.
От инспекцията по труда вече са сигнализирали в прокуратурата за няколко подобни случая, но оттам отказали да започнат производство с мотива, че става въпрос за административни нарушения. Това поставя под съмнение ползата от акцията на Тотю Младенов.
Още в началото на януари министърът на труда обяви, че 72 компании дължат заплати за 19 млн. лв. и се закани, че ако не започнат да се издължават до края на месеца, ще ги "даде на прокуратурата". Последните проверки на трудовите инспектори обаче показват, че 11 дружества не са направили "абсолютно нищо, за да погасят дори част от задълженията си", възмути се министърът.
Това са фирмите "Дейтрон" - Варна, "Курортно строителство" - Варна, "Интернешънъл паур секюрити" - Варна, "Булгатекс" - Ардино, "Армилес-2004" - Берковица, "Сокола" - Пещера, "Автобусни превози" - Плевен, "Ален мак" - Пловдив, "Мостстрой" - Пловдив, "Прециз интер холдинг" - Русе, и "Мостстрой" - София.
По данни на ГИТ те дължат заплати на общо над 1500 души, но сумата не се съобщава. Част от работниците, които не са получавали заплати, са започнали да съдят работодателите си за неизпълнение на задълженията, вписани в трудовите договори.
| Как работниците могат да си получат заплатите - При забавяне на заплатите работниците могат да се оплачат в местната инспекция по труда. След проверка и ако предприятието докаже, че просрочването се дължи на икономически затруднения, инспекторите могат да дадат предписание за известно време работодателят да изплаща 60% от заплатата, но не по-малко от минималната - 240 лв. на месец. В този случай работодателят трябва да плати разликата до пълния размер на заплатата след определения от ГИТ срок. Ако фирмата не изпълни предписанието, инспекцията по труда може да й наложи глоба от 1500 до 15 хил. лв. за всеки работник със забавена заплата. При повторно нарушение санкцията е от 20 хил. до 30 хил. лв. Данните на ГИТ обаче показват, че през 2010 г. са събрани по-малко от една четвърт от наложените глоби, тъй като масово се обжалват в съда или падат там. - Служителите могат да съдят работодателя си, ако той не изпълнява задълженията, които е поел в подписания с тях трудов договор. Ползата от такова действие е, че тези искове са освободени от държавна такса и се разглеждат като бързо производство. Минусът е, че така се влошават допълнително отношенията с работодателя и финансовото състояние на фирмата, тъй като заплатите трябва да се платят веднага и накуп. - Като крайна мярка в търсенето на правата си работниците могат да поискат работодателят да бъде обявен в несъстоятелност. Ако това се случи, максималното обезщетение, което могат да получат, е 1000 лв. Сумата се плаща от фонда на Националния осигурителен институт за гарантирани вземания на работниците. Минусът е, че производствата за обявяване в несъстоятелност могат да се проточат много време и са "на опашката" като кредитори. |