Миналия месец само за седмица София беше осъдена два пъти от граждани, ухапани от бездомни кучета. В първия случай Административният съд реши, че кметът на общината трябва да обезщети жена с 4000 лв., а дни по-късно градската управа беше осъдена и на 25 000 лв. обезщетение от бащата на нахапано дете.

Макар да не са прецедент в страната, такива дела са рядкост. От днес обаче всеки кмет може да бъде глобен дори само за присъствието на бездомни кучета по улиците: с 1000 - 2000 лв. за едно животно и с по 2000 – 4000 лв. за всяко следващо. Това гласи Законът за защита на животните, който е в сила от 31 януари 2008 г.

От Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което контролира (по закон) работата с бездомните кучета, заявиха пред "Дневник", че законът трябва да бъде променен и преходният период за общините да бъде удължен с няколко години. На това мнение са и кметовете, които масово се оплакват от липса на пари за покриващи нормативите кучешки приюти и работа с бездомните. МЗХ обаче не се ангажира с конкретен срок да внесе законовата поправка, а докато това се случи, всеки е в правото си да подава жалби срещу кмета на общината си. Глобите могат да налагат регионалните ветеринарномедицински служби, подчинени на земеделското министерство, както и регионалните екоинспекции към министерството на околната среда.

Очевидно е, че масовите санкции за кметовете ще са безсмислени – те могат да имат само назидателен ефект и с нищо няма да подобрят нещата. Изтичането на 3-годишния срок е по-скоро повод за преглед на свършеното от местните управи до момента. А то, оказва се, не е достатъчно – някои даже не са си направили труда да преброят бездомните четирикраки и да създадат задължителните по закона програми за овладяване на популацията им.

За 3 години едва 60-70% от общините са намерили време и желание да разработят програми за намаляване на кучетата по улиците. При това много от тези програми са чисто формални – те не са базирани на реално преброяване и анализ за източниците на кучетата по улиците. Това показват данните на Националната ветеринарномедицинска служба. Останалите общински администрации и съвети въобще пък не са направили програми. За нехайството си спрямо жителите на общината и скитащите по улиците животни те подлежат на специални санкции от НВМС. Ветеринарната служба може да ги принуди да си свършат работата и да ограничат броя на кучетата, прибирайки част от тях в срок не по-дълъг от 2 месеца - ако това не стане, има право да ги санкционира със 150 лв. за всяко "наднормено" куче. При повторно неспазване на разпореждането на НВМС, с максимален толеранс 1 месец, глобата набъбва на 500 лв. на куче. От службата засега отказаха да назоват пред "Дневник" конкретните общини нарушители, но заявиха, че санкции ще има. Реални резултати в намаляването на популацията тя отчита в София, Бургас, Русе, Добрич, Варна, Видин и Шумен.

В момента НВМС обработва докладите за изпълнението на общинските програми, които подчинените й регионални служби бяха длъжни да представят до 31 януари. По-късно обобщените данни трябва да бъдат докладвани от земеделския министър Мирослав Найденов пред правителството.

Макар че според столичното общинско предприятие "Екоравновесие" тази година кастрацията ще обхване 100% от бездомните животни, прибирането на кучетата от улиците е все още в неясното бъдеще. По думите на зам.-кмета по екологията Мария Бояджийска общината не може да прецени от какъв нов преходен срок се нуждае, т.е. кога проблемът може да бъде трайно решен: "Нека да не си поставяме нереалистични цели и да не даваме празни предизборни обещания." В момента се пише нова 4-годишна програма за кучешката популация, уточнява Бояджийска.

По последни официални данни бездомните кучета по улиците в столицата са около 9500. Макар че за последните 3 години броят им е намалял двойно благодарение на кастрацията, е ясно, че има още доста работа за вършене. Глутниците в някои столични квартали като "Бъкстон", "Овча купел", "Павлово" и др. са достатъчно красноречиви. Както е известно, много от тези бездомници са изхвърлени на улицата домашни кучета или техни потомци. Заради това миналата година с помощта на районните кметства Столичната община например организира масова безплатна кастрация на дворните кучета в селата около София, които също са източник на уличната популация. През март пък съвместно с фондация "Четири лапи" "Екоравновесие" за пръв път ще влезе в ромските квартали, които са развъдник на кучета, съобщи Бояджийска.

За прибирането на кучетата ще са необходими и нови приюти, отговарящи на нормативните изисквания – пространство за животните, хигиена и медицински грижи. В момента работят два общински приюта - в столичния кв. Сеславци и в Горни Богров, който се стопанисва от неправителствената организация Animal Rescue. В София има и още няколко частни приюта. Още преди 2 години общината обяви, че планира нови кучкарници в кв. "Младост" и в кв. "Надежда". "Проучванията за "Младост" обаче показаха, че там отстоянието от жилищните блокове няма да е достатъчно, и се отказахме", каза зам.-кметът. Тази година вероятно ще започне работата по друг проект – в кв. "Подуяне". В годишния бюджет на общината за него са заделени 600 000 лв. и вече се подготвя подробният устройствен план за него, посочи тя.

За да облекчи приютите и да намери нормален дом на кучетата, в следващите години общината планира и масови кампании за осиновяване, за които вероятно ще търси съдействие от организациите за защита на животните, обяви Бояджийска. До момента осиновяването е твърде слабо. Единствено управляваният от Animal Rescue приют може да се похвали с успех в тези кампании – организацията вече е намерила стопани на стотици кучета в чужбина.

През миналата година в София събираемостта на таксата "куче" се е повишила 8 пъти спрямо 2009 г., съобщи Мария Бояджийска. Таксата е 24 лв. и около 4000 стопани са си я платили. Една от причините е започналата през лятото акция на столичния инспекторат по кварталите в часовете за разходка на домашните любимци. Числото обаче е твърде далеч от реалния брой на домашните кучета в столицата – около 250 000, според проучване на "Маркет линкс" отпреди няколко години. Таксата цели да стимулира кастрирането на домашни кучета – от нея се освобождават стопаните, които кастрират и регистрират кучетата си. За тях и кастрацията е безплатна.

Бездомните кучета в Пловдив са осезаемо по-малко от софийските. Според последното преброяване, правено през 2009 г. от "Четири лапи", те са около 700, посочва ресорният зам.-кмет Александър Долев. До есента на 2009 г. Пловдив разполагаше с "приют" за кучета, но след серия жалби на местно сдружение за защита на животните за нарушения, заведението беше понижено в "амбулаторен комплекс", т.е. място, където животните могат само да се кастрират, не и да се задържат продължително време.

От няколко години общината планира нов кучкарник, който по предварителни оценки ще струва около 1.3-1.4 милиона лева. "Ще търсим международни програми за финансиране на приюта, защото общината в условията на финансова криза не може да задели тези пари", каза Долев.

По думите на Долев междувременно, за да спази закона, общината ще наеме приют - изпълнител на дейностите по кучета. "Съвсем скоро ще обявим обществената поръчка, съществува дори вариант някой от софийските приюти да се ангажира с безстопанствените животни тук", добави той.

Зам.-кметът твърди, че с проверки, кампании и няколко шумни глоби от 100-300 лв. за стопани общината е постигнала значителна събираемост на таксата за кучета от 20 лв. Около 1000 са регистрираните домашни кучета тук.

В края на миналата седмица няколко неправителствени организации се оплакаха, че община Варна им отказва да работят доброволно в приемника за бездомни кучета в с. Каменар, въпреки че не разполага с необходимия капацитет за справяне с работата. Според активистите от приюта отказват дарения - както пари, така и храна. Краткият отговор на Стойчо Бакалов на среща с тях неотдавна бил, че парични дарения няма да бъдат приемани, тъй като самият той се съмнявал "в чистотата на намеренията на спонсорите, дори те да са извън България".

Радев пък мотивира забраната за внасяне на храна с опасението, че така между животните, прибрани от улицата, можело да избухне зараза. "И с една торба салам да дойдат гражданите, пак няма да ги пусна", заявил той. Активистите обаче подозират, че системното недохранване на животните вероятно е начин за умъртвяването им в приемника.

Според председателката на организацията "Германо-българска помощ за животните в Добрич Мария Великова точно по тази причина повече от половината от 500-те бездомни кучета, настанени в приюта на сдружението в Добрич, са прибрани от варненските улици. "Т.нар. "приют" в с. Каменар е крайно недостатъчен, каза тя. Местата в него са не повече от 40 за няколко пъти повече животни. Да не говорим за условията там, които са абсолютно недопустими, според съвременните норми за отглеждане на животни". По думите на Великова част от бездомните кучета, прибрани във Варна се транспортирали на други места, като изобщо не стигали до кучкарника.

След посещението си в приюта в Каменар неправителствените организации нееднократно алармираха, че клетките му са пълни с маркирани животни, включително и майки с малки кученца, че условията там са нехигиенични, а животните се държат гладни. Според Мария Казакова от Националната фондация за защита на животните приютът още от 2008 г. отказва помощ, включително  под формата на медикаменти за кучетата. В доклади на организацията се твърдеше също, че трупове на умрели от глад животни са били изхвърляни край варненските села Осеново и Куманово. До днес  нито едно от тези твърдения не беше потвърдено, нито отречено от варненската общинска администрация, отговорна за спазването на ЗЗЖ.