Миналия месец само за седмица София беше осъдена два пъти от граждани, ухапани от бездомни кучета. В първия случай Административният съд реши, че кметът на общината трябва да обезщети жена с 4000 лв., а дни по-късно градската управа беше осъдена на 25 000 лв. обезщетение от бащата на нахапано дете.

Макар да не са прецедент в страната, такива дела са рядкост. От днес обаче всеки кмет може да бъде глобен дори само за присъствието на бездомни кучета по улиците: с 1000 - 2000 лв. за едно животно и с по 2000 до 4000 лв. за всяко следващо. Това гласи Законът за защита на животните. Той е в сила от 31 януари 2008 г., но даде на общините 3-годишен преходен период да разрешат проблема с уличните кучета с хуманни средства - кастрация, прибиране на животните в приюти и програми за осиновяване.

Никоя не успя. Официалната статистика на София за броя на четирикраките бездомници например сочи, че по тази линия над кмета Йорданка Фандъкова теоретично от днес виси потенциална глоба от между 20 млн. и 40 млн. лева (според преброяванията кучетата тук са около 10 000). Подобни санкции висят и над останалите кметове. Персонално. Ами сега?

От Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което контролира (по закон) работата с бездомните кучета, заявиха пред "Дневник", че законът трябва да бъде променен и преходният период за общините да бъде удължен с още няколко години. На това мнение са и кметовете, които масово се оплакват от липса на пари, за да построят покриващи нормативите кучешки приюти и да се справят с бездомните животни.

Земеделското министерство обаче не се ангажира с конкретен срок да внесе законовата поправка, а докато това се случи, всеки е в правото си да подава жалби срещу кмета на своята община до регионалните ветеринарномедицински служби или регионалните екоинспекции. Това са и двете институции, които по закон са длъжни да налагат глобите.

Очевидно е, че масовите санкции за кметовете ще са безсмислени – те могат да имат само назидателен ефект и с нищо няма да подобрят нещата. Изтичането на 3-годишния срок е по-скоро повод за преглед на свършеното от местните управи до момента. А то, оказва се, не е достатъчно – някои даже не са си направили труда да преброят бездомните четирикраки и да създадат задължителните по закона програми за овладяване на популацията им.

За 3 години между 60 и 70% от общините са намерили време и желание да разработят програми за намаляване на кучетата по улиците. При това много от тези документи са чисто формални – те не са базирани на реално преброяване и анализ за източниците на уличните популации, показват данните на Националната ветеринарномедицинска служба.

Останалите общински администрации и съвети пък въобще не са направили програми. За нехайството си спрямо жителите на общината и скитащите по улиците животни те подлежат на специални санкции от НВМС. Ветеринарната служба може да ги принуди да си свършат работата и да ограничат броя на кучетата, прибирайки част от тях в срок не по-дълъг от 2 месеца - ако това не стане, има право да ги санкционира със 150 лв. за всяко "наднормено" куче. При повторно неспазване на разпореждането на НВМС, с максимален толеранс 1 месец, глобата набъбва на 500 лв. на куче.

От службата засега отказаха да назоват пред "Дневник" конкретните общини нарушители, но заявиха, че санкции ще има. Реални резултати в намаляване на популацията тя отчита в София, Бургас, Русе, Добрич, Варна, Видин и Шумен.

В момента НВМС обработва докладите за изпълнението на общинските програми, които подчинените й регионални служби бяха длъжни да представят до 31 януари. По-късно обобщените данни трябва да бъдат докладвани от земеделския министър Мирослав Найденов пред правителството.

Макар че според столичното общинско предприятие "Екоравновесие" тази година кастрацията ще обхване 100% от бездомните животни, прибирането на кучетата от улиците е все още в неясното бъдеще. По думите на зам.-кмета по екологията Мария Бояджийска общината не може да прецени от какъв нов преходен срок се нуждае, т.е. кога проблемът може да бъде трайно решен: "Нека да не си поставяме нереалистични цели и да не даваме празни предизборни обещания." В момента се пише нова 4-годишна програма за кучешката популация, уточнява Бояджийска.

По последни официални данни бездомните кучета по улиците в столицата са около 9500. Макар че за последните 3 години броят им е намалял двойно благодарение на кастрацията, е ясно, че има още доста работа за вършене. Глутниците в някои столични квартали като "Бъкстон", "Овча купел", "Павлово" и други са достатъчно красноречиви.

Както е известно, много от тези бездомници са изхвърлени на улицата домашни кучета или техни потомци. Заради това миналата година с помощта на районните кметства Столичната община организира масова безплатна кастрация на дворните кучета в селата около София, които също са източник на уличната популация. През март пък съвместно с фондация "Четири лапи" "Екоравновесие" за пръв път ще влезе в ромските квартали, които също са развъдник на кучета, съобщи Бояджийска.

За прибирането на животните ще са необходими и нови приюти, отговарящи на нормативните изисквания – пространство, хигиена и медицински грижи. В момента работят два общински приюта - в столичния кв. Сеславци и в Горни Богров, който се стопанисва от неправителствената организация Animal Rescue. Има и още няколко частни приюта.

Още преди 2 години общината обяви, че планира нови кучкарници в кв. "Младост" и в кв. "Надежда". "Проучванията за "Младост" обаче показаха, че там отстоянието от жилищните блокове няма да е достатъчно, и се отказахме", каза зам.-кметът. Тази година вероятно ще започне работата по друг проект – в кв. "Подуяне". По думите на Бояджийска в годишния бюджет на общината за него са заделени 600 000 лв. и вече се подготвя подробният устройствен план.

За да облекчи приютите и да намери нормален дом на кучетата, в следващите години общината планира и масови кампании за осиновяване, за които вероятно ще търси съдействие от организациите за защита на животните, каза Бояджийска. До момента този процес е твърде слаб. Единствено управляваният от Animal Rescue" приют може да се похвали с успех в тези кампании – организацията вече е намерила стопани на стотици кучета в чужбина.

През миналата година в София събираемостта на такса "куче" се е повишила 8 пъти спрямо 2009 г., съобщи още Мария Бояджийска. Годишният й размер е 24 лв., платили са я около 4000 стопани. Една от причините е започналата през лятото акция на столичния инспекторат по кварталите в часовете за разходка на домашните любимци.

Числото обаче е твърде далеч от реалния брой на домашните кучета в столицата – около 250 000 според проучване на "Маркет ЛИНКС", и то отпреди няколко години. Таксата цели да стимулира кастрирането на домашни кучета – от нея се освобождават стопаните, които кастрират и регистрират кучетата си. За тях кастрацията е безплатна.

Бездомните кучета в Пловдив са осезаемо по-малко от софийските. Според последното преброяване, правено през 2009 г. от "Четири лапи", те са около 700, посочва ресорният зам.-кмет Александър Долев. До есента на 2009 г. Пловдив разполагаше с "приют" за кучета, но след серия жалби на местно сдружение за защита на животните за нарушения заведението беше понижено в "амбулаторен комплекс", т.е. място, където животните могат само да се кастрират, не и да се задържат продължително време.

От няколко години общината планира нов кучкарник, който по предварителни оценки ще струва около 1.4 млн. лева. "Ще търсим международни програми за финансиране на приюта, защото общината в условията на финансова криза не може да задели тези пари", каза Долев.

По думите му междувременно, за да спази закона, общината ще наеме приют - изпълнител на дейностите по кастрирането и обезпаразитяването на кучета. "Съвсем скоро ще обявим обществена поръчка, има вариант дори някой от софийските приюти да се ангажира с безстопанствените животни тук", добави той.

Зам.-кметът твърди, че с проверки, кампании и няколко шумни глоби от 100 до 300 лв. за стопани общината е постигнала значителна събираемост на таксата за кучета, която е 20 лв. на година. Около 1000 са регистрираните домашни кучета тук.