Подслушването в България се случва с много нарушения, може да започне без достатъчно основания, достъпът до придобитото от специални разузнавателни средства (СРС) е доста разширен, оперативните работници могат да преценяват какво да филтрират, защитата срещу изтичане на информация е недостатъчна, събраните данни могат да се използват за политически цели...

Така могат да бъдат обобщени изводите в доклада на парламентарната подкомисия за контрол на СРС (виж надолу пълния текст) по повод скандала с подслушването на шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов. 

Въпреки, че депутатите анализират конкретния казус, те обобщават, че "в случая с подслушването на Танов се проявяват пороците на цялостния механизъм по използване на СРС". Отговорни за това според тях са преките ръководители на сектор сигурност. В случая би следвало да са имат предвид вътрешният министър Цветан Цветанов, в чийто ресор като вицепремиер е сигурността и председателят на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) Цветелин Йовчев. 

Освен нарушенията в случая с Танов, депутатите коментират и пропуските в законодателството, уреждащо използването на СРС и правят препоръки за промени. 

Подкомисията смята, че специализираната структура за прилагане на СРС трябва да премине към правосъдното министерство (в момента е в МВР - бел. ред.), а използването им да е обвързано с финансови параметри. 

Според депутатите закона се прилага формално и трябва да има "по-стриктен контрол" за искането и разрешаването на ползване на СРС. Те искат текущ контрол от прокурора и последващ от съдията, дал разрешение за подслушване.

Депутатите предлагат да бъдат направени законови промени и да има нови правила, които да елиминират пропуските в момента.

За конкретния случай на Танов има също няколко важни констатации:

-  че по разпореждане на наблюдаващия прокурор достъпът до СРС-тата е възложен на конкретни служители на МВР и ДАНС, а такава законова възможност липсва.

- че "искането за прилагане на СРС спрямо г-н Танов е мотивирано с документ, оценен от неговия съставител с най-ниска степен на достоверност" т.е. може да се приеме, че не е имало достатъчно основания за подслушване на шефа на митниците.

- че придобитата от СРС информация не е била използвана само в досъдебното производство, както изисква закона, а е докладвана на шефове в МВР и ДАНС.

- че оперативните работници са имали "право да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи", което не е предвидено по закон.

Заключенията бяха разпространени в четвъртък привечер. Документът е подписан от четирима членове - председателят Явор Нотев (Атака), Веселин Методиев ("Синята коалиция"), Михаил Миков (БСП) и Христо Бисеров (ДПС), а петият - депутътът от ГЕРБ Димитър Лазаров е изразил категорично несъгласие с 5 от 11-те извода (точки 3, 4, 6, 7 и 10). Неговите мотиви за това все още не са разпространени. 

1. Установена е порочна практика при прилагане на СРС. По разпореждане на наблюдаващия прокурор прилагането на СРС за непосредствено достъп до информацията, чрез така наречения акаунт е възложено на конкретни служители на МВР и ДАНС. Липсва регламент, който подробно да урежда този метод. Практиката изпреварва нормативната уредба. Решенията намерени при прилагането му, водят до намаляване на гаранциите за законосъобразно ползване, съхраняване и унищожаване на събраната със СРС информация. Очевидна е опасността от разминаване на отговорността за оценката и пълноценното използване на информацията по предвидения в закона ред.

2. Искането за прилагане на СРС спрямо г-н Танов е мотивирано с документ, оценен от неговия съставител с най-ниска степен на достоверност. Предвидените в закона гаранции за основателността на искането (чл. 165 от Инструкция №1 от 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното производство) са неефективни и лесно преодолими, посредством шаблонно и безсъдържателно мотивиране на искането за прилагане на СРС.

3. Информацията, придобита от СРС не се използва единствено и само в рамките на досъдебното производство, както е по закон. Достъпът до нея не е в рамките само и единствено на специализираните екипи, а се докладва и на висшестоящите ръководители в системата на МВР и ДАНС. Такъв ред за използване на информацията от СРС не е установена със закон.

4. На оперативните работници е предоставена без това да намира основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи.

5. Защитата срещу изтичането на информация е фактически недостатъчна и не гарантира опазването й и защитата на гражданските права.

6. Необходимо е да се разграничат процедурите и правилата за използването на СРС по отношение на престъпна дейност от една страна и опазване на националната сигурност от друга страна. Липсата на това разграничение създава предпоставки за използване на информация, придобита от СРС с политически цели.

7. Следва да се обсъди възможността специализираната структура за прилагане на СРС да премине към Министерството на правосъдието. Използването на СРС следва са се обвърже с финансови нормативи.

8. Следва да се регламентират процедурите за по-стриктен контрол по искане и даване на разрешение за прилагане на СРС и да се преустанови практиката за формално прилагане на закона. Чрез текущ контрол от страна на прокурора и последващ контрол от страна на съдията дал разрешението да се осигури законност при прилагане на

9. В случая с подслушването на г-н В. Танов се проявяват пороците на цялостния механизъм по използване на СРС.

10. Отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона - преките ръководители на сектора за сигурност.

11. Подкомисията за контрол на СРС кани ръководителите на институциите от съдебната и изпълнителната власти за изработването на нови законови процедури и правила за преодоляване на посочените слабости.

София 3 февруари 2011 г.

Председател:

Явор Нотев

Членове:

Веселин Методиев

Димитър Лазаров – с категорично несъгласие по точки 3, 4, 6, 7, 10 с мотиви изразени в протокола от заседанието, които следва допълнително да бъдат приложени към настоящия протокол

Михаил Миков

Христо Бисеров