С това мото  юристи и историци описват в новоизлязлата книга "Истината за царските имоти в България" многопластовия конфликт, в който политическите и  идеологически аргументи отчетливо доминират над юридическите и историческите. И който подклажда периодично споровете по тази тема.

Книгата заслужава внимание като единствената от поредица издания и статии по темата, отразяващи различни позиции, която съдържа респектиращ обем от документи в подкрепа на изразеното становище. А то в случая е, че царските имоти са си царски още с изграждането им от царете Фердинанд І и Борис ІІІ.

Историческата документация доказва, че  двете български династии владетели - княз Александър І Батенберг и Сакскобургготската династия, са придобивали свои лични имоти и именно защото те не са били държавни, е трябвало да се приеме специален закон през 1947 г. за национализацията на тези, които са принадлежали на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, посочи при представянето на книгата бившият съдия от Европейския съд в Страсбург и бивш член на Конституционния съд Димитър Гочев.

Димитър Гочев заедно с преподавателите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Емил Георгиев и Ивайло Шалафов са автори на книгата.

Директорът на Института по история към БАН акад. Георги Марков, бившият национален омбудсман Гиньо Ганев, юристът проф. Димитър Радев, бившите депутати Минчо Спасов и Борислав Цеков са създали инициативен комитет, който си поставя за цел да представя с исторически  и юридически аргументи в подкрепа на  истината  за имуществото на бившите царе.

Авторите представят документи, от които е видно, че през цялата история на Третата българска държава се е правела разлика между държавните имоти, предоставени на царя за ползване, и личните, които той е придобивал.

В описа на царското имущество при национализацията му през 1947 г. като държавни са посочени само дворецът в центъра на София (сега Национална художествена галерия), дворецът в Евксиноград и дворецът в Русе.

Всички останали имоти са описани като лични и като смесени (мястото държавно или общинско, сградите частни).

А актовете за сfбственост са на името на интендантството, тъй като според член 7 на Търновската конституция "лицето на княза (царя) е свещено и неприкосновено и той не може да участва лично в гражданския оборот", обясняват Димитър Гочев.

От това не следвало обаче, че интендантството е държавна институция, обратното - то било разпределител на цивилната листа, която съставлявала възнаграждението на държавния глава.

Ако интендантството беше държавно учреждение, то щеше да подлежи на проверка за харчовете от Сметната палата на царството, а никъде няма и знак за това , подчерта Емил Георгиев. Освен това всички документи сочели, че лично царят назначавал интенданта, без да съгласува своя избор с някоя държавна институция, за разлика от другите царски актове, които подлежали на преподписване от съответните министерства.

Въпросът за характера на интендантството е ключов, тъй като от неговото изясняване зависи преди всичко изходът на двете дела, които Симеон Сакскобургготски води за възстановяване на собствеността върху чифлика Кричим в Пловдивско и земеделската  земя, стопанисвана от бившето УБО край Врана. По делото "Кричим" първата инстанция - Пловдивският окръжен съд, не призна правото на собственост на царската фамилия, предстои произнасяне на Апелативния съд в Пловдив. Делото за земята край Врана продължава в Софийския окръжен съд като първа инстанция.

Междувременно държавата чрез Министерството на земеделието и горите заведе дело за връщане на 16 хил. дка реституирани гори, но то все още не е тръгнало по причини, които ищецът засега не оповестява.

Министерството на регионалното развитие също обяви, че е избрало адвокатската кантора, която да заведе делото за връщане на държавата на Врана и Царска Бистрица, но и оттам беше спестена информацията каква държавна такса е платена за завеждане на делото.

Тази процедура - чрез завеждане на дела от държавата, за ревизиране на реституцията на царските имоти беше остро атакувана тази седмица със статия във в. "Труд" от професора по вещно право проф. Владимир Петров. Според него държавата не трябва да харчи пари за водене на дела, а направо да отнеме от Симеон Сакскобургготски  реституираните имоти, като ги актува като държавни, а той след това, ако иска,  да води съдебни дела за да докаже, че са негови.

Нито един друг юрист не се е осмелил досега да предложи публично този подход за решаване на въпроса.

Визията на професора по вещно право е едно от  основанията на авторите на книгата "Истината за царските имоти в България" да я представят под  мотото "Реставрацията срещу реституцията".