Това е част от поемата на Никола Вапцаров "Песен за човека", изписана на читалището в Годеч, кръстено на писателя. В града има и училище с неговото име. Популярността му се дължи на факта, че поетът е бил интерниран в градчето около година заради събирането на подписи по т.нар. Соболева акция. Читалището е затворено във вторник предобед, по улиците почти няма хора. Вали сняг на парцали, студено е и заради сгушеността на Годеч между хълмове изглежда тъмно.

Улиците са празни, защото повечето хора са отишли да видят премиера Бойко Борисов и заместника му Цветан Цветанов (чиито родители са от съседното село Шума), които откриват новия завод за светодиоди на компанията "Окта лайт България". Това е първата подобна производствена линия в Европейския съюз, вече има поръчки за износ за Италия и Швейцария.

След шумното откриване хората са поканени да разгледат завода. Поли е на 61 години, гледа с вълнение обновените цехове и снима. Работила е в същата сграда "цял живот" - във времето, когато това е било завод за шнурове. "Много се радвам сега, че възобновяват работата на завода. Връщаме си младостта тука, печелила съм грамота тук, единствена от града.Тук съм се оженила на 17 години, родила съм единствената си дъщеря", разказва Поли и се усмихва.

Говори за мечтите и колко са важни, нейните се осъществили. "Пенсионер съм по болест, с пейсмейкър, много ми е малка пенсията и цялата отива за лекарства. Гледаме си животинчетата и се опитваме да оцеляваме", продължава Поли, която не спира да се усмихва и да оглежда новите цехове.

Извън завода за светодиоди, в който е светло, улиците на Годеч са все така празни и сиви. Хората не са особено разговорливи. Центърът на града е малко площадче около кметството, оградено от жилищни блокове. Натрапчиво пусто е навсякъде и всичко прилича на отдавна изоставено. Годеч е само на около 45 км от София и е известен с няколкото манастира в околностите му, както и с мандра за сирене. В града по официални данни живеят 5 хил. души, има и вестник - "Актуален глас".

Според хората, събрали се в кафенето "Рая", животът в Годеч е "скръб", "път без изход", "мъка", "безсмислен". В малкото пространство на заведението има само възрастни, предимно мъже. Много малко от тях говорят помежду си. Всички пушат, повечето са безработни. Не се радват за завода, защото не вярват, че нещо ще се промени. Казват, че едва ли ще бъдат наети и 100 души.

Двамата миньори пият бира, казват, че са били на работа цяла нощ и за тях отдавна е обед. "Близко сме до София и затова повечето хора отиват натам. Препитание тука няма, всичко е бошлаф", казва единият. Докато говорят, мъжете се споглеждат и си се усмихват.

Надяват ли се на нещо? Всички замлъкват - "На какво да се надяваме, поне пенсиите и заплатите да оправят. Но всички обещават едно - и смешникът от Испания, и Серго, сега и Бойко...", отговарят почти в един глас. Попитани за кмета (Владимир Александров, на поста за втори мандат, издигнат като независим - бел. ред.), всички се усмихват и казват: "Нищо не прави, абсолютно. Втори мандат, а градът е западнал доста. Няма развитие тук."

След малко продължават: "Кой ще ни спаси? Алексей Петров ще става президент, той ли ще направи нещо? Бойко открай време си е с мутрите, нищо не ме учудва от неговите действия." Кратка пауза, след която: "Разберете, тук е тъмно и нищо няма."

Докато в кафе "Рая" възрастните са отчаяни, в заведението точно над него - "Панорама", има само младежи. Две момичета стоят в единия ъгъл. "В града не е замърсено, не е много шумно. Има къде да се забавляваме. Липса ни разнообразие, дискотеки си има, читалище има, модерен балет и танцов състав, но трябва още нещо", казва Виолета. Тя е на 15 години и любимият й предмет е история, математиката не й харесва, защото е трудна. Иска да учи икономика или право.

Един неин ден започва с училище, после кафе, "след това на компютъра, "Фейсбук" нещо." Виолета не гледа телевизия освен турски сериали, не чете вестници или "политически неща, защото е "малка", но смята, че Бойко Борисов е "силен мъж".

Останалите в заведението се смеят. Момче на 17 казва, че не е доволен от живота си в Годеч, но все пак се надява, че нещата ще се променят - "Не заради Борисов, правителства или Европейския съюз, заради нещо друго". Иска да е лекар, но признава, че "мързелът ми най-вероятно ще ми попречи". Може да си представи да прекара живота си в Годеч, но "едва ли ще е нещо значително".