Новият Център за противодействие и превенция на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и ръководството му изместиха вниманието от скандала с подслушването и оставката на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Цветлин Йовчев.

Премиерът и министърът на правосъдието се разминаха в обясненията си за функциите на БОРКОР, а експерти и политици от опозицията определиха формирането на структурата като създаване на пълен хаос в сектора за сигурност и дублиране на дейности с ДАНС.

При представянето на ръководството на БОРКОР премиерът Бойко Борисов каза, че звеното ще разглежда сигнали за корупция по високите етажи. Според досегашния му съветник по сигурността и бъдещ шеф на БОРКОР Румен Миланов обаче, както и според правосъдния министър Маргарита Попова, центърът ще е с аналитични функции.

Звеното БОРКОР трябва да събира и анализира информацията, която идва от спецслужбите, да има отработени практики за разрешаване на проблеми, както и необходимия технически и експертен потенциал, каза в събота пред радио "Дарик" Маргарита Попова.

Германският експерт Ролф Шлотерер, съветник в МВР и както се оказа -  инициатор на проекта, каза в неделя пред БНР, че БОРКОР ще създава механизми за решаване на проблеми, а няма да се занимава с конкретни случаи.

Миналата седмица премиерът и Румен Миланов обявиха, че структурата се създава по идея, концепция и с финансовата помощ на Германия. "Меркел харчи пари, за да ни подпомогне за по-добрата борба с престъпността.

Така че това звено не дублира никакви функции", каза в четвъртък Борисов в отговор на въпрос дали не прави структура, която ще дублира задачите на службите. По-късно от германското вътрешно министерство отрекоха, цитирани от радио "Дойче веле", и посочиха, че не участват в текущо финансиране на БОРКОР в България.

Вчера и Миланов заяви, че проектът е български и ще се плаща предимно от държавния бюджет. По думите му той ще струва около 2 млн. лв. годишно. Федералното правителство в Германия естествено ще се включи в подпомагането на проекта, но той си е български, коментира в неделя и Шлотерер. Като форма на помощ той посочи собствената му работа, тъй като всички разходи по продължителния му престой в България се поемали от Берлин.

Не по-малко коментари през уикенда събра и ръководният екип на БОРКОР и най-вече решението на премиера да върне като зам.-шеф на новото звено Петко Сертов, бивш шеф на ДАНС при тройната коалиция. Правосъдният министър Маргарита Попова препрати въпросите около назначаването на Сертов към премиера. От десницата повториха тезата си, че това е сделка между БСП и ГЕРБ, което лидерът на левицата Сергей Станишев отрече като недопустимо.

Бившият съветник в ДАНС и обвиняем като глава на престъпната група "Октопод" Алексей Петров определи като "стойностни хора" зам.-председателите на БОРКОР Петко Сертов и Елеонора Николова и заяви в събота в Плевен, че назначаването им е "сполучлив опит да се каже, че корупцията няма цвят". Според Петров "едва ли има по-подходящ човек от Сертов, който да работи и разследва дори управляващите, както го е правил по мое време".

Също в края на седмицата в медийни публикации се завъртяха няколко имена за наследник на Цветлин Йовчев в ДАНС, като най-спряганото е на главния секретар на МВР Калин Георгиев. Бяха лансирани и имената на шефа на антимафиотите Станимир Флоров, на настоящия зам.-председател на агенцията Иван Драшков и на бившия шеф на контраразузнаването Иван Чобанов.

Пускат ме за отстрел, коментира Чобанов. Вътрешният министър Цветан Цветанов отказа коментар и напомни, че думата кой да е председател на ДАНС е на премиера, който засега мълчи.

При сегашната система в сектора ДАНС е неуправляема и не може да бъде контролирана, коментира пред БНР в неделя Чобанов. Според него основният проблем е, че законът не ограничава специалните службите, а напротив - дава им максимална свобода. Всеки гражданин, ако се зачете в закона, ще установи, че е потенциален клиент на ДАНС, повтори неколкократно той.