България няма да прави постъпки за приемане в чакалнята на еврозоната - механизма ERM2, преди Пактът за финансова стабилност да бъде приет и да залегне в конституцията. Това съобщи финансовият министър Симеон Дянков на пресконференция, в която официално представи идеите си за пакта, за осъществяването на които са нужни и промени в основния закон.

Самият проект според Дянков може да бъде приет до края на годината и, ако това е единствената пречка пред правителството, още през следващата година България ще може отново да поднови заявката си за влизане в ERM2. Самият пакт обаче ще може да влезе в сила след като се приемат промени и в други закони като Закона за устройство на държавния бюджет, което по предварителни оценки ще стане до 1 януари 2013 година.

Дянков мотивира необходимостта от промени в конституцията с обяснението, че при кандидатстване за ЕRM2 Европейската комисия и Европейската централна банка досега винаги са изразявали безпокойство, че след влизането на България в еврозоната строгата финансова дисциплина ще се разхлаби и страната може да тръгне по пътя на Гърция.

Вече завършени, текстовете още от утре ще започнат да се обсъждат първо с депутатите от ГЕРБ, а след това и с другите парламентарни групи.

В последния вариант документът предвижда преките данъци да може да се увеличават само след одобрението на 160 народни представители (2/3 от всички), бюджетният дефицит да се ограничи с текст в конституцията до 3% от БВП, както и да се определят граници, в които правителствата да разхлабват фискалната политика по време на икономически растеж. В същото време се предвижда и държавата да ограничи преразпределителната си роля до 37% от БВП за всяка конкретна година. В тази сметка обаче няма да се включват разходите по вноската на България в бюджета на ЕС, парите от еврофондовете  и държавното съфинасиране за  публичните проекти. Друго предлагано ограничение е държавният дълг да не надвишава 40% от БВП.

Предложените промени в конституцията включват и специален механизъм, който да обвързва изпълнението на бюджета с развитието на икономиката. Той позволява в години на рецесия влошаване на бюджетното салдо, а в период на икономически растеж ще задължава то да се подобрява.

Допустимите изменения ще се смятат по формула със специален коефициент. Тъй като според планираните промени се предвижда държавата да не преразпределя повече от 37% от БВП на година, то и коефициентът ще е 0.37. Така например, ако за дадена година правителството предвижда икономиката да се свие с 3%, то бюджетното салдо ще може да се влоши спрямо това за предходната година с 3 по 0.37, или само с 1.11% от БВП. Така ако бюджетният дефицит за сгешната година, е 1%, то през следващата ще може той да достигне 2.11% от БВП. Ако обаче сегашният дефицит е 3% от БВП, то през следващата година, няма да се позволява неговото увеличаване.

Обратно, ако в дадена година се очаква икономически растеж от 3%, то салдото ще трябва да се подобри спрямо предходната година с 1.11%. Подобна консолидация на разходи в години на икономически растеж ще е задължителна, ако нивото на държавният дълг надвишава 20% от БВП. При положение, че отношението дългът/БВП е под 20%, правителството няма да е задължено да прилага фискална консолидация в пълния размер.

Той обаче отказа да отговори на журналистически въпрос защо иска да ограничи преразпределителната роля на държавата и възможността да се повишават преките данъци с промени в конституцията, след като такива действия трябва да отразяват вижданията на управляващата политическа партия и нагласите на обществото, които я подкрепят.

На въпрос дали в изпълнение на конституционните разпореждания при изненадващо ниски приходи и риск от свръхдефицит министърът отново би забавил плащанията по изпълнени обществени поръчки с цел той да остане под 3%, Симеон Дянков отговори, че изненади в приходите идват само за  недалновидни правителства.

През миналата година обаче приходите също не бяха изпълнени спрямо първоначалните текстове в бюджета и това наложи той да се актуализира в началото на лятото и да се признае, че България ще реализира свръхдефицит.

Финансовият министър заяви и че през последните 18 месеца е бил критикуван от опозицията за слаба финансова дисциплина и заяви, че ако опозиционните партии наистина искат по-строги правила, ще могат да го покажат като подкрепят идеите му.

На въпрос дали не се пренебрегва обществения интерес и далипостигането на фискалната цел не се превръщав основнацел на управлението финансовият министър обясни, че вече е постигнато определено ниво на съкращения, което ще освободи ресурс за финансиране на приоритетни сектори като образованието, културно-историческия туризъм и активнитемерки на пазара на труда.

Дянков обаче призна, че има области на държавното управление, където средствата се изразходват неефективно. Като пример той даде сектора "сигурност", където разходите били 2.5 пътинад средното им равнище за останалите държави от Европейския съюз. По думите му в отбраната също струва двойно повече на България в сравнение с повечето държави на ЕС, но изтъкна, че военният министър Аню Ангелов върши много работа за повишаване на ефективността наразходите в неговата сфера.

Така Дянков обвърза увеличаването на средствата за приоритетни политики на правителството с реформите и повишаването на разходите в счатаните за неефективни сектори.