Тактиката на управляващите да обясняват скандалите, предизвикани от изтеклите специални разузнавателни средства (СРС), като атака от престъпността, защото са засегнали интересите й, и от опозицията  заради политиките, които водят, не е имала желания ефект.

Данните  от традиционното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч"* показват, че скандалите са нанесли сериозни поражения върху имиджа на управлението на Бойко Борисов. Българите вече смятат, че прекалено много се подслушва и това нарушава гражданските им права, а правителството покровителства близки до властта лица.

Ако целта на сценаристите на скандала с подслушването е била да сриват доверието в управляващите, те успяват. Оценката за несправянето на правителството обаче не се влияе само от това. Много по-силно е въздействието на икономическите фактори - повишаването на цените (резултат от много и външни фактори), както и впечатлението, че кабинетът "Борисов" няма ясни приоритети и стратегия как да се справи с кризата.

Така оценките и недоволство от случващото се общават: до 60% от анкетираните смятат, че правителството на ГЕРБ не се справя, а близо четири пети от населението (79%) оценяват, че то не се грижи за обикновените хора.

Преглед на фона на кои събития се е случвало изследването показва, че в седмицата преди и в тази по време на провеждане на интервютата това са продължаващ отзвук от СРС скандалите, взривът пред редакцията на "Галерия", докладът на Брюксел за вътрешния ред и сигурността, който посочи да се разследва връзката между властта и престъпността, противоречивите оценки доколко сме готови да влезем в Шенген, окончателното освобождаване срещу подписка на сочения за лидер на престъпната група "Октопод" Алексей Петров, твърденията, че представител на управляващите е получил подкупа от 4 милиона лева, за да бъдат уволнени шефове в митниците, оставката на шефа на ДАНС, официалното сформиране на БОРКОР, новият инцидент с кола на НСО, окончателното оправдание за хонорара от 1.5 млн. лева на Ахмед Доган...

Икономическите новини са свързани с инфлацията, поскъпването на храните, отчета за по-малко чужди инвестиции, започналото леко поскъпване на горивата...

Въпреки че след вота на доверие, който си поиска и получи кабинетът "Борисов" (на 20 януари), министрите се активизираха да представят планове, стратегии, намерения, това не е повлияло на оценката на българите. 56% от тях смятат, че правителството действа хаотично, няма ясни приоритети и виждания. Подобни са резултатите и в друго проучване, представено вчера - на "Отворено общество".

Там наблюдението, че кабинетът "действа хаотично, няма ясно виждане и се лута между различни мерки", е споделено от 52%, а други 43% не одобряват постоянната промяна в позицията на кабинета, което показва липса на последователна политика. Около 24% са тези, които оценяват, че то действа организирано и целенасочено, а други 31% одобряват, че "въпреки че постоянно сменя позицията си, то се съобразява с исканията на хората".

Поскъпването на хранителните стоки и скандалите с огласените записи на разговори на шефа на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, с министри и с депутати са най-негативните събития от началото на годината. Ръстът на цените обаче концентрира почти два пъти по-високо обществено недоволство от политическите скандали - 80% (предимно в селата) срещу 47% (най-вече в София и областните градове). Над половината от хората (58%) очакват поскъпването да се отрази неблагоприятно на домакинствата им.

Оценката на социолозите е, че за първи път откакто е на власт, правителството не е в състояние да произведе позитивни за общественото мнение събития и губи инициативата в налагането на темите, проблемите и интерпретациите на случващото се. Заедно с основната досега критика срещу кабинета за хаотичните му действия и липсата на ясни приоритети (56 на сто) проучването отчита появата на нови конкретни и силни критики: 79% не са съгласни, че правителството се грижи за обикновените хора, 63% смятат, че се покровителстват близки до властта кръгове, 67% не виждат резултат от борбата с корупцията и контрабандата. За 71% от хората прекалената употреба на специални разузнавателни средства е в нарушение на гражданските им права. Това е и причината за силния обрат в отношението към вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, коментират социолозите (виж графиката).

Поредицата от атаки към Цветанов през последните месеци разклати значително доверието в него и докато през декември той беше най-одобряваният министър с 35% положителна оценка, сега се ползва с доверието на малко над една пета от избирателите и е втори в класацията на най-неуспешните министри. Социолозите коментират, че не толкова спадът в подкрепата, колкото съсредоточаването на висок обществен негативизъм към Цветанов очертава един от най-сериозните проблеми пред управляващите. Заради икономическата ситуация другият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков продължава да бъде най-критикуваният.

Както и през декември, когато зае първото място, строителният министър Росен Плевнелиев продължава да е и най-одобряваният сред членовете на правителството (37%) и с най-висок индекс, т.е. разлика между положителни и отрицателни оценки - 33.3%. След него се нарежда земеделският министър Мирослав Найденов. Забележим ръст се наблюдава и в оценките за работата на министъра за еврофондовете Томислав Дончев, който заема четвъртото място след външния министър Николай Младенов.

Обяснението - за 51% рязко се е ускорило усвояването на средства от еврофондовете.

За първите два месеца на годината правителството губи 2% одобрение. Неодобрението за цялостната му дейност (39%) обаче вече става почти двойно по-високо от одобрението - 22%. Въпреки това премиерът Бойко Борисов запазва позициите си.

Данните показват, че БСП извлича политически ползи от скандалите в управлението. Подкрепата за социалистите се покачва от 15.2% на 16.6%, а председателят им Сергей Станишев запазва подкрепата на 15% от избирателите. Сред партийните лидери Ахмед Доган е този, който губи най-голям дял от доверието към себе си. Оценката е, че оставката на Касим Дал от тясното партийно ръководство, писмото му и последвалото му изключване от ДПС свива доверието в Доган с 3 на сто - от 7% през декември на 4% сега.

Малко по-добри, но все още неустойчиви са позициите на "Синята коалиция", отчитат социолозите. Десните симпатизанти очакват сините да определят по-еднозначно своята позиция към управляващите, отчитат социолозите. Според проучването близо една пета от симпатизантите на "Синята коалиция" се колебаят как биха гласували, ако в момента се провеждат избори.

Висок остава делът на негласуващите, макар за последните два месеца процентът им да е намалял от 39.8% в края на миналата година на 38.9% през февруари.

Макар да намалява леко, подкрепата за управляващата партия ГЕРБ се запазва на стабилно ниво и тя продължава да е първа политическа сила. Доверието спада от 27% през декември на 26.1% сега, като социолозите отчитат, че подкрепата си оттеглят предимно хората с по-ниски доходи и в по-тежко материално положение.