Близо 50 млн. лв. от средствата, отпуснати от държавата за скъпи лекарства, са били отклонени от здравното министерство за заплати и ремонти. Това е установила Сметната палата при проверка на управлението на тези средства за четири години - от 2006 г. до края на 2009 г. Най-потърпевши са били онкоболните - докато чиновниците са си разпределяли бонуси, пациентите са чакали между 3 и 6 месеца за животоспасяващи медикаменти.

Резултатите от одита бяха представени вчера от председателя на палатата Валери Димитров, който подчерта, че няма нарушаване на закона при отклоняването на парите. В проверявания период са се сменили трима здравни министри - Радослав Гайдарски, Евгений Желев и Божидар Нанев. Всеки от тях е взимал от средствата, предназначени за скъпоструващи медикаменти, като най-голямата сума е през 2009 г. - 18 млн. лв. Тогава министри са Желев (БСП, до юли 2009 г.) и Нанев (ГЕРБ).

Освен това през същата година са останали неразплатени 31.4 млн. лв. към доставчици на лекарства и държавата им е плащала лихви. "Не са установени закононарушения, но има тежки хронични проблеми в здравното министерство. Неефективното управление на средствата за скъпоструващи лекарства води до много случаи на забавено или липсващо лечение", коментира Валери Димитров.

Законът позволява на здравното министерство да преразпределя разходите си от едно перо в друго. Обикновено търговете за скъпите лекарства се проточват, критериите за влизане в листите на чакащите пациенти непрекъснато се променят, което позволява в края на годината да останат неизползвани пари и нелекувани хора. Съвсем регламентирано средствата могат да бъдат пренасочени за бонуси или ремонти, за да не се връщат в бюджета, и това е правило министерството.  

Като резултат всяка година е имало листи на чакащите за животоспасяващи медикаменти. Не са ясни и критериите за влизане и излизане от тези листи, казаха още от Сметната палата. Подобна проверка е правена и през 2005 г. и тогава са дадени препоръки да се изгради информационна система за осигуряване и контрол на скъпите медикаменти, обясни зам.-председателят на Сметната палата Валери Апостолов. Такава система все още не работи, напомни той.

При сегашната проверка палатата е установила, че през декември 2008 г. здравното министерство е платило авансово 2.1 млн. лв. за информационна система. По договор тя е трябвало да заработи до средата на 2009 г. Избраната фирма е била коректна и е имала желание да предаде в срок продукта, но се оказало, че здравното министерство е дало непълно техническо задание, обясни Олга Димитрова, ръководител на одитния екип.

Компанията е доставила хардуера и лицензите и сега министерството трябва да доизгради системата или да се откаже от нея. В заданието чиновниците не са предвидили и нуждите на лечебните заведения, които лекуват онкоболните, от компютри, софтуер, специален рентген и специални принтери, каза още Димитрова.

Отговорът на Министерството на здравеопазването на доклада на Сметната палата е следният - още в края на миналата година са предприети мерки за промяна в процедурата за осигуряване на медикаменти за лечение на онкологични заболявания, а от началото на 2011 г. министерството е прехвърлило част от лекарствата към здравната каса, за да стигат по-бързо до пациентите. Според МЗ тази година са предвидени 107 млн. лв. за нужните лекарства, което е с 10% повече в сравнение с 2010 г. От ведомството твърдят, че по време на управлението на ГЕРБ не са пренасочвани пари за заплати и други административни разходи.

Според експертите от Сметната палата предвиденото за тази година прехвърляне на процедурите за доставка на лекарства по Закона за обществените поръчки (ЗОП) от министерството към болниците няма да е по-ефективно, защото вместо един търг ще се правят правят 22. Преди тази промяна обаче здравното ведомство не се е справяло много добре с поръчките. Одиторите са установили, че не са използвани всички възможности за постигане на по-ниски цени, особено когато кандидат-доставчикът е бил един.

Сметната палата е написала 12 препоръки до министъра на здравеопазването Стефан Константинов, които трябва да бъдат изпълнени до края на май. "Ако някой си е позволил през годините средствата за скъпоструващо лечение да се пренасочат за заплати и капиталови разходи, той трябва да понесе отговорност", коментира вчера Теодора Захариева, председател на Български пациентски форум.