Поправките в закона за БАН, които запазват сегашния начин на управление, макар да въвеждат съвет на настоятелите, бяха одобрени на първо четене от парламента. Промените, внесени от депутати от всички парламентарни групи и един независим, бяха подкрепени със 107 гласа "за" и един "въздържал се".

Настоятелството ще има повече контролни и съвещателни функции, като ще може да предлага различни промени в устава и структурата на академията и по този начин да предлага реформи. Контролните правомощия на настоятелството ще бъдат свързани с осигуряване на прозрачно и ефективно управление на бюджета на БАН, посочват в мотивите си вносителите.

До най-новите промени в закона за БАН се стигна, след като на 1 февруари премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ ще изтегли внесените поправки, за да не избегне "пъклен план" на президента Георги Първанов.

Съветът на настоятелите ще бъде с 4-годишен мандат, като целта според вносителите е осъществяване на по-ефективно управление на БАН. В настоятелството ще влизат двама представители на министерства, двама - на работодателски организации, по един - на националното сдружение на общините и на Съвета на ректорите на висшите училища, двама представители на юридическите лица с нестопанска цел в областта на науката и изкуствата. В съвета ще участва и заемалият длъжността председател на БАН в преходния мандат; двама български и двама чуждестранни учени.

Без право на глас ще участват председателят на парламентарната комисия, отговаряща за науката, представител на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, представител на сдружението на банките и на дарителите на БАН. Председателят на БАН ще ръководи и настоятелството, но без право на глас.

Записано е, че БАН участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности,  националните интереси и целите, определени в Националната стратегия за научни изследвания, приета от Народното събрание. Така се обвързват научните изследвания с целите и приоритетите, определени в стратегията.

Всяка година БАН трябва да отчита дейността си пред Народното събрание, като срокът за представянето на доклада е до 30 април.

Министърът на образованието Сергей Игнатов определи измененията като решителна крачка към решаване на основните проблеми в развитието на научните изследвания. Настоятелството обаче няма да си свърши работата без националната стратегия за научни изследвания и затова следващата голяма тема в сферата на българската наука е именно тя, коментира Игнатов.

Лютви Местан от ДПС, който е един от вносителите, коментира, че законопроектът е продукт на  "политическия конструктивизъм, проявен не само от парламентарните групи, но и от премиера Бойко Борисов и министъра на образованието Сергей Игнатов".

Веселин Методиев от ДСБ, също вносител на проекта, отбеляза, че БАН не решава проблемите си чрез този законопроект и трябва да положи много усилия за успешна реформа в научната дейност. Не може да се търси панацея в законодателството, коментира Методиев.

Друг от вносителите - председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков ("Атака"), посочи, че настоятелството е добро решение и нищо не пречи такъв орган да бъде включен и в Закона за висшето образование и да координира, насърчава и подпомага науката и във висшите училища.