Какво ще стане, ще се реши днес, а златната кокошка са Агенцията по вписванията и воденият от нея търговски регистър. От 2007 г. досега агенцията е вкарала в държавния бюджет 270 млн. лв. и ще продължи да печели, а голяма част от прихода й идва от фирмения регистър. Само от подаването на годишните финансови отчети на 550 000 фирми тази година в държавния бюджет ще влязат 22 млн. лв. А търговският регистър събира доста по-големи суми от 50-те лв. за отчет - само таксата за вписване на нови обстоятелства за акционерно дружество например е 460 лв., а за ООД - 160 лв.

Две години и половина след като заработи новият регистър, който на практика вече съдържа пълната информация за всички действащи фирми и я предоставя на всеки безплатно по интернет, се заговори за скриване на част от данните и за ограничаване на достъпа. Първите, които поискаха не всеки гражданин да може да чете всичко за фирмите, бяха четирите най-големи работодателски организации. Идеята им бързо беше подета от Министерството на правосъдието и парламентарното мнозинство.

Родиха се проекти с различни варианти за ограничаване на достъпа до търговския регистър, а защитниците на тезата за запазване на пълната му публичност вадеха аргумент след аргумент срещу тях. И докато двете страни спорят с правни мотиви, председателят на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ) реши да предприеме по-прагматичен подход. Тя възложи на Агенцията по вписванията да направи анализ на трите основни варианта за бъдещето на регистъра, в които водещи ще са разходите, процедурите за постигането им и практическите резултати.

Днес всички заинтересувани от съдбата на фирмения регистър ще се съберат в правната комисия, за да изслушат този анализ. "Дневник" реши да представи в аванс практичните подходи след консултация с юристи и ИТ специалисти.

Вариантите, които Фидосова поиска да бъдат анализирани, са три: първият е пълната информация за фирмите да остане достъпна за всички, като се засекретят само ограничен брой актове - копия от лични карти (които отдавна са премахнати), нотариални актове, брачни свидетелства и спесимени от подписите. Обсъжда се и възможност за скриване не на цели документи, а само на частта от тях, която съдържа ненужни лични данни.

Вторият е достъпът до търговския регистър да остане за всички, но за осъществяването му да е необходим електронен подпис или цифров сертификат, както предлага Министерството на правосъдието. Третият е фирмените дела да бъдат затворени и в тях да могат да ровят само избрани професии, както иска депутатът от ГЕРБ Емил Радев. В този случай общодостъпна ще остане ограничена информация, почти като тази в едно удостоверение за актуално състояние.

Всички заинтересувани от бъдещето на търговския регистър признават, че в него има информация, която не просто е излишна, но и няма място там. В голямата си част тя съдържа лични данни. Типичен пример са брачните свидетелства, приложени по някои фирмени дела, както и нотариалните актове на имоти на дружеството.

Проблемът е като дежа вю, тъй като още през 2008 г. стана ясно, че във фирмените дела, водени от съдилищата, има копия от лични карти. Те бяха сканирани и влязоха в електронния търговски регистър. Там попаднаха и бележки като "На обяд съм" или "Да не забравя да си взема делото, дал съм го на ..."

През 2008 г. подобен преглед на всички фирмени дела беше възможен, тъй като те бяха много малко, а днес в регистъра има над 550 000. Няма и софтуер, който да разпознава личните данни и автоматично да ги скрива, обясниха ИТ специалистите, до които се допита "Дневник".

Затова една от системите, които експертите препоръчват, е да се даде възможност на фирмите сами да подават заявления какво искат да бъде премахнато от партидата им. Този вариант е най-евтин и няма да засегне прозрачността на търговския регистър. За да се осъществи, в Закона за търговския регистър трябва да се регламентира изрично и изчерпателно какво може да се засекрети по искане на дружеството. Така могат да се скрият изцяло например мениджърски договори, в които са записани заплати и бонуси или правото да се ползва фирмено жилище.

Този вариант обаче не е споменат в анализа на шефа на Агенцията по вписванията Виолета Николова, въз основа на който правната комисия днес трябва да реши дали и как да се ограничи публичният достъп до търговския регистър. "Не съм разглеждала варианта със заличаване на личните данни от вписани актове, тъй като той изисква внасяне наново на документите, от които се иска премахването им", обясни Николова пред "Дневник".

Експертите, до които се допитахме, обясниха, че заличаването на лични данни от определен документ може да стане по следния начин: фирмата подава заявление за вписване например на устава, като прилага новия вариант на договора между съдружниците, в който ги няма личните данни. Юристите в Агенцията по вписванията - длъжностните лица по регистрацията, проверяват новия устав, за да установят дали от него не е заличена друга информация.

Тази проверка е изключително важна, тъй като чрез нея трябва да се избегнат злоупотреби, например дали не са дописани една или две нули в стойността на активите, с които може да се разпорежда управителят, обясниха юристи. За да се избегне случването на горния пример, фирмата на общо събрание трябва да одобри изтриването на лични данни от устава.

Потребителите на регистъра вече няма да виждат стария документ, но ще остава номерът му, за да се знае, че е съществувал друг вариант, който е премахнат по искане на дружеството. Какво става обаче със стария устав? Той не може да изчезне от търговския регистър, още повече че запазването му е наложително точно, в случай че някой подаде жалба, че при замяната му с нов е извършена злоупотреба.

Старият документ няма да е необходим на всеки, а например на МВР, данъчните, банките. И сега Агенцията по вписванията дава на държавните институции по-специфичен служебен достъп до търговския регистър. Националната агенция за приходите например е направила така, че собствената й ИТ система черпи данни директно от търговския регистър.

Такава е и практиката с НОИ. Банките и фирмите, които поддържат правно-информационни системи, пък са сред частните клиенти, които плащат за цялата база данни на регистъра, свързват системите си всяка нощ с агенцията и "дърпат" актуалната информация. По силата на същото това служебно свързване тези "клиенти" на търговския регистър ще могат да виждат в оригиналния му вид всеки документ, от който по искане на фирмата са премахнати лични данни.

Не толкова лесно е решението със спесимените от подписите на еднолични търговци, прокуристи и управители. От една страна, представянето им в регистъра се изисква от закона, тъй като те трябва да могат да бъдат проверявани от контрагенти на дружеството и например банки при отпускане на финансиране. От друга страна, са чувствителна информация, която е сред тези, които най-много притесняват бизнеса.

Мненията са разделени и за това дали трябва всеки да може да вижда личния адрес на съдружник или управител на дружество. Застъпниците на тезата, че той не трябва да е тайна, твърдят, че тази информация е необходима за връчване на книжа, защото никой собственик на фирма не е длъжен да стои постоянно в офиса и трябва да може да бъде открит.

Аргумент е и че в много чужди търговски регистри личният адрес е публична информация. От друга страна, според бизнесмени това улеснява престъпниците в търсенето на заможни хора за обири и отвличания. "Адресът на съдружниците и управляващите може да е публичен, ако дружеството е персонално, но не и при АД или командитните дружества", твърди Красимир Димитров.

Другите два варианта за бъдещето на търговския регистър са свързани с ограничаване на публичността в различна степен. Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията поддържат идеята, че потребителите трябва да се проследяват. Това според тях може да стане с регистрация. Всеки ще има право да се запознава с пълната информация за фирмите, но за да го направи, ще трябва да се идентифицира с електронен подпис или специален цифров сертификат. И двата варианта са свързани с плащане от потребителите.

Депутатът от ГЕРБ Емил Радев пък предлага общодостъпна да остане само минималната информация за фирмите, чието обявяване е задължително по Търговския закон. Останалото - пълното досие на дружеството, което съдържа важни актове като решения на общото събрание, ще е достъпно само за избрани. Радев предлага фирмените дела да могат да четат само адвокати, нотариуси, юрисконсулти, съдебни изпълнители, синдици, МВР и съдебната власт. Частните професии обаче няма да дават справки безплатно на клиентите си.

Цената за въвеждането на двата варианта е една и съща, твърдят ИТ специалистите. Причината е, че системата трябва да се преработи, така че да разграничава външните потребители. Тези варианти са значително по-бавни за осъществяване. След евентуалното приемане на промени в Закона за търговския регистър, с които се ограничава достъпът, ще трябва да се променят наредбите на агенцията, която след това да напише задание за обществена поръчка, да събере оферти и да избере една.

Разликите между двата рестриктивни варианта са в това при кого ще отидат парите. При варианта "Радев" привилегированите професии ще приберат печалбата от ограничения достъп. Нотариусите вече вземат по 5 лв. за справка в търговския регистър. При средно 30 000 справки на ден в момента дори и да паднат наполовина, това са 75 000 лв. приход дневно.

Агенцията по вписванията обаче иска парите за себе си и предлага тя да издава цифрови сертификати на потребителите на търговския регистър, без които да е невъзможно да се правят справки. Дори ръководството й е изчислило, че цената им може да е 20 лв. Основният мотив е, че при справки с електронен подпис приходът ще отива във фирмите "Информационно обслужване, "БОРИКА - Банксервиз", "Инфонотари" и "СЕП България", които го издават, а не в агенцията. Има обаче един генерален проблем - всеки, който не иска да си извади цифров сертификат, ще трябва да ходи за справка на гише в агенцията, а резултатът ще е пълна лудница и безкрайни опашки.

Затова агенцията предлага и алтернативен и може би още по-доходоносен вариант - за всяка справка за фирма да се плаща по 1 лв. Груби изчисления показват, че само за десетина дни агенцията ще получи 500 000 лв., ако се запази сегашният брой на уникалните посещения.

За платен достъп до търговския регистър се обяви и финансовият министър Симеон Дянков, но с уговорката, че таксата трябва да е, колкото да покрие себестойността на услугата. В същото време годишните приходи на Агенцията по вписванията са 60 млн. лв., а разходите й - пет пъти по-малко. 

Според ИТ специалисти обаче електронният подпис има големи предимства пред цифровия сертификат, който би издавала Агенцията по вписванията единствено за справки в търговския регистър. Е-подписът е регламентиран и признат от държавата в два закона. Той може да се използва и пред други институции - Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, здравната каса, банки.

Това широко приложение е пречка притежателят му да го сподели с друг.

От друга страна, е-подписът изисква по-голяма инвестиция. В една от фирмите, които го предлагат, за физическо лице цената е 66 лв., а за фирма - 102 лв., а продължаването му с още година струва съответно 18 лв. или 44 лв. На всеки две години подписът се преиздава и гражданите плащат 24 лв., а компаниите - 60 лв.

По неофициална информация в България досега са издадени близо 500 000 е-подписа, но няма данни колко от тях са активни. Проблем на електронните подписи е, че са различни във всяка държава и не са съвместими, а българският търговски регистър трябва да е публичен за всички в ЕС.