Актьорът Тодор Колев е тазгодишният носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостно творчество. Статуетката му беше връчена на церемония в неделя вечерта.

Известният с прякора Адама творец е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Прякорът му идва от името на модната къща на баща му "Адам". Любопитна подробност е, че когато става време да кандидатства, Тодор Колев се чуди дали да се пробва във ВИТИЗ или консерваторията, тъй като свири на цигулка от 9-годишен и преди да влезе в казармата, се издържа с песни по ресторанти и барове.

Адама все пак избира актьорското майсторство и завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1965 година. Работи в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните "Сълза и смях" и Театър "София".

По-известните роли на Тодор Колев в театъра са Марин от "Лодка в гората" от Н. Хайтов, Васенка в "По-големият син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир. Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 70-те години.

На 71 години Тодор Колев продължава да играе, като можем да го видим във "Всяка година по същото време" от Бърнард Слейд в Малък градски театър "Зад канала" и в "Умирай лесно?!" от Мате Матишич, постановка на Крикор Азарян в Театър 199.

Огромна известност и любовта на зрителите му носят участията в култови филми като "Цар и генерал", "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар". "Топло" и други. За 40 години има над 30 роли в киното.

Като музикант Тодор Колев става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето" през 1970. Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 в зала "Универсиада".

В новогодишната програма на телевизията от 1979 се появява в култовия образ на циганина Манго и става прочут със своите "Иръпшъни". През 80-те изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" и кавърверсията "Как ще ги стигнем американците" по Let It Be на "Бийтълс".

С песента "Някога по дългия бряг" печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора" през 1982 г.

В началото на демокрацията Тодор Колев става народен представител от СДС във ВНС. Съветник е в посолството ни в Канада 1992-1993 г.

През септември 2007 г. комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.

По този повод в интервю за сайта obshtestvo.net от октомври 2008 година актьорът казва, че това е груба грешка. "Имам официален документ от Народното събрание. В т.нар. досие има само едно картонче. Няма мой подпис, мое съгласие. Някой си е приписал актив за чужда сметка", казва актьорът.

След завръщането си от Канада през 1993 година създава със своите приятели Джони Пенков и Рангел Вълчанов шоуто "Как ще ги стигнем…". Първоначално то върви по радио "Витоша", а от по-късно по БНТ.

От 26 октомври 1998 шоуто има ново име - "Вход свободен" – и се излъчва по "Канал 1" на националната телевизия. През 1999 г. Тодор Колев издава своята автобиография "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".

През 2006 г. читателите на списание "Паралели" го класираха на 3-то място в допитването за "Най-популярните български актьори на всички времена".

През миналата седмица Тодор Колев даде доста любопитно интервю за в. "Труд". По повод наградата "Икар" в него той казва, че не обича да говори за себе си, а да си върши работата.

В интервюто Тодор Колев споделя още, че сега е пълно със "звезди", които телевизията налага, а борбата между пошлото и истинското изкуство е неравна, защото битката е за пари. Адама не скрива че продуцентите на редица шоупрограми и сериали (които според него са дришльовци, нещастници и бездарници) се опитват да го купят.

Актьорът не скрива, че много отдавна не се чувства уютно в България и в прав текст казва: "Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам..."

Тодор Колев споделя също, че сега в никакъв случай не би влязъл в политиката и го е направил през 1992 година, защото бил воден от искреното желание да помогне, ако може. Казва също, че се е върнал от Канада, защото работата му там е нямала никакъв смисъл.