В полумрака на магазин десета употреба
Не, не продавам антики, нито културни ценности, просто стоки трета, пета, десета употреба, какво като първата употреба е била от римляните. Това обяснява с усмивка антиквар, развиващ този бизнес от десетилетия. Допреди няколко години – легално, сега - на ръба на закона. Или малко извън него. Повечето антиквари в страната са в подобна ситуация.
Те или не са се регистрирали за търговия с културни ценности (според данни от Министерството на културата няма и 10 регистрирани антиквари и около 25 галерии, а общността е от около 200 търговци), или не са дали за идентификация предметите, с които търгуват, както изисква законът. И твърдят, че положението няма да се промени, докато изискванията са толкова неясни, но до абсурдност задължаващи и ограничителни, а някои напълно неизпълними дори за самите власти.
Този пазар ще си остане в полумрак. А и държавата няма капацитет нито да прави проверка дали се спазват изискванията (антиквари разказват, че единици са били проверените и са се разминали само със забележки), нито да извърши бърза и качествена оценка на дадените за идентификация предмети. "Чакам вече шести месец за оценка на една гравюра на Пикасо, дадох я просто така да видя как и дали работи схемата, установих – не работи", разказва търговец.
И в Министерството на културата признават, че оценителите са недостатъчно, за да могат бързо и компетентно да класифицират ценностите. Признават и за недостиг на специалисти за различните видове културни ценности, които да могат да окачествят всеки предмет в зависимост от специфичните му характеристики. И така кой какво продава из антиквариати и галерийки или какви сделки се уговарят на четири очи между добре познаващите се търговци и купувачи остава неясно.
Основният компромис
който държавата е склонна да направи и ще предприеме с обсъжданите в парламента промени в Закона за културното наследство, е да обяви, че не са културни ценности машинно произведени предмети в масов тираж. Това обаче според търговците не им помага по никакъв начин. "Имам две китайски вази от края на XIX век, ръчно изработени, действително са ценни, красиви... но защо продажбата им е от значение за държавата, защо трябва да ги идентифицирам преди това, да ги описвам, нося по институции, да чакам оценката им, преди да ги продам", пита антиквар.
"Или пък този прекрасен шкаф от Фландрия, изработен преди 300 години – не мога да го продам просто така, а каква ценност представлява той за българското културно наследство и развитие на науката", допълва той. Той и колегите му настояват внесените от чужбина предмети да не се описват. А на практика вече от години повечето от "сериозните антиквари" внасяли от чужбина, разказват в гилдията. Основно от Франция. От т.нар. битпазари. От разпродажби и складове из предградията. Всеки си има и хора, с които работи, обяснява антиквар. Той ходи
във Франция пет пъти в годината
и издирва антики по един месец. И така от десетина години. Дори е наел апартамент, има си и конкретни хора, от които купува, които първо на него се обаждат, като попаднат на нещо интересно. Така намирал много добри находки – далеч по-интересни от това, което вече може да се намери в България. И на далеч по-добри цени.
"Тук всеки иска за една счупена ваза от баба му да вземе толкова, че да издържа семейството си с месеци, а там, ако знаеш какво търсиш и разбираш, можеш да направиш много добри удари", разказва той. "Най-добре е да си направиш контакти с фирмите, които изнасят предметите от домовете на починали парижани. А и те много не разбират, разпродават на безценица." Римско стъкло, купи, гърнета, вази, китайска керамика, бронзови статуи, карти на по 300 години, старинни книги с кашони, антични мебели, бижута... можело спокойно да бъдат купени из битпазарите на парижките предградия.
В едно студио пък дори продавали картина на Светлин Русев за 1500 евро, която според галерист в София би могла да бъде продадена за около 10 000 лева. В Холандия и Белгия също се откривали ценни предмети. Мога да намеря каквато статуя поискаш, бронзова, антична... но вече това си има и цената, казва търговец. А колко е цената? Според човека, който търси, отговаря многозначително. Но допълва – със сигурност ще е по-евтино, отколкото да ти я намерят от България.
Ако изобщо тук могат да намерят такава. За тези предмети документи няма. Или поне не такива, които биха били признати от българските власти като документ, удостоверяващ право на собственост. Няма и как да има, кой продавач от сергия на битпазар ще ти даде фактура, питат антиквари. Все пак събират всяка хвърчаща бележка, на която е написано какво са купили и колко е струвало. Макар и без печат или някакво друго удостоверение на разписката. Като например принтирана бележка за покупка на две
счупени римски чаши за 60 евро
За всеки случай, ако решат да ме проверят, поне да имам някакъв документ, обяснява търговец. Като гаранция, че внася стока от чужбина той също прави и кратки видеоклипове с телефона си на летището. Разопакова предметите, така че да се виждат, снима ги, снима летището и информация от таблото за полета до София, а накрая и себе си, за да докаже, че именно той лети за България и внася предметите. Друг вариант, този път предвиден в закона, е да се вземе удостоверение от местен музей.
Но ако отида в парижки музей или официална институция и им поискам да ми идентифицират някоя римска счупена стъкленица и да ми издадат документ, направо ще ми се изсмеят, твърди антикварят. Той е задължен да декларира предметите пред българските власти, преди да има право да ги продаде. А всъщност над половината от внасяните през месец и половина предмети вече са спазарени, на практика продадени.
Още преди тръгването се събират поръчките за нещата, които да бъдат издирвани из Париж и околностите. За да имаш сигурност и печалба, трябва да си пласирал почти всичко почти веднага след връщането си, разказва търговец. Отказва да каже за какви печалби говори... но са достатъчни, за да плаща наеми както в България, така и във Франция. Антикварите работят основно с
редовни клиенти
Рядко разчитат на случайно влизащи по магазините хора - някои дори не стават, за да ги обслужат. В магазините пък предметите не са това, което основно търгуват антикварите, от което очакват добрата сделка. Много мразя да ме питат кое е най-ценното в магазина, ако имам много ценни неща тук, значи не съм добър търговец, важна е каква е последната сделка, обяснява антиквар. Но именно за нея не иска да разкаже. Не говори и за другите.
Тази информация никой търговец на антики не разкривал с лекота. Още по-малко пък да даде данни за клиентите си. Казват само, че са богати, "с възможности". Макар че тези хора са намалели заради кризата. Сделките ще се затруднят и направо ще секнат, ако трябва да идентифицираме всичко и да обявяваме купувачите си, казват в гилдията. Защото намират закона и изискванията за "финансова диктатура", някои не са регистрирали нито едно от нещата, които продават.
А на практика едва ли не всяко нещо трябва да се обявява, смятат търговците. И допълват, че критериите за това кой предмет подлежи на идентификация са така написани, че много от внасяните предмети, които не са особено скъпи и ценни в чужбина, трябва да бъдат обявени. Най-голямо е недоволството срещу изискванията да се идентифицират картини, които са една от най-търгуваните стоки в този бранш.
Проектът за нова наредба предвижда да са културна ценност оригинални живописни произведения върху всякаква основа и от всякакви материали, акварели, гвашова живопис и пастели, изпълнени изцяло на ръка, които са над 50-годишни. Ето, значи почти всичко, което имам, казва галерист. И пита защо, за да продаде не особено ценна и уникална графика на Пикасо например, трябва да уведомява държавата.
Според проекта за нова наредба ще са културна ценност също над 50-годишни оригинални мозайки, графични произведения, скулптури, свитъци и ръкописи, включително карти и музикални произведения. За книгите изискването е да са отпреди 100 години, а за печатните карти - 200 години. Културна ценност ще са играчки, стъклени изделия, мебели, музикални инструменти, часовници, керамика, гоблени, килими, оръжия над 50 години.
Те не могат да се търгуват в едно помещение заедно с други предмети, които не са културна ценност, което също предизвиква недоволство. Една по-скъпа картина да имам например и трябва да й отделя помещение, негодува търговец. Всичко това е, защото една група хора просто искат да продължат да работят на тъмно и да правят каквото си искат, затова и бойкотират закона, казват в Министерството на културата. И смятат, че всяко ново правило, всяка промяна ще бъде оспорена – просто така, по принцип. Само за да няма изобщо правила.
| Спорът между антиквари и Министерството на културата - А защо пък трябва държавата да знае за всяко най-дребно нещо, за всяка чашка или книга, за неособено скъпи картини? - питат търговците. - За да не се търгува с крадени вещи – крадени както в чужбина, така и от националното културно наследство, отговарят властите. - Но тогава това е работа на МВР, на съдебната система, а не на културното министерство. Ако ме хванат да върша нарушения – да ме глобят, да ме арестуват, но не може, тъй като се предполага, че един автомобил в София е краден, да вдигнат и приберат всички автомобили, продължава диалога антиквар. - С хора извън закона няма какво да се преговаря, те просто бойкотират. Но като започне стриктното прилагане на разпоредбите – проверки и глоби, ще започнат да се съобразяват, приключват темата от Министерството на културата. |