Фрегата "Дръзки" ще отплава в 16 часа днес за участие в операцията на НАТО "Обединен защитник" за налагане на оръжейно ембарго срещу Либия. Министърът на отбраната Аню Ангелов, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов и началникът на Военноморските сили контраадмирал Пламен Манушев ще участват в церемонията в Бургас по официалното изпращане на екипажа на фрегатата. Командир на кораба е капитан ІІ ранг Панчо Панчев.

Фрегатата "Дръзки" е първият български военен кораб, оборудван и въоръжен по стандартите на НАТО. Мисията ще струва около 1.5 млн. лв., които ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на отбраната (МО). Основните разходи са за прегледи на боеспособността и за личния състав. С 50 процента се увеличава месечното възнаграждение на 160-те души екипаж на "Дръзки", те ще получават и командировъчни - от 51 до 53 евро на ден в зависимост от званието. Договорено е престоят на "Дръзки" край либийския бряг да е един месец плюс 5 дни преход до зоната на операцията и 5 дни преход към България. Фрегатата няма да влиза в териториалните води на Либия и няма да бъде под обстрел. Ще изпълнява задачи по патрулиране и проверяване на съмнителни морски съдове.

Преди да бъде преименуван, корабът е носил името "Ванделаар". Той е произведен през 1977 г., като има още трима "близнаци" . Преди да бъде продаден на българското военно министерство, "Дръзки"  е бил основно ремонтиран, което по официални данни е струвало около 30 млн. евро, или със 7 млн. повече от продажната му цена. На кораба са били поставени нови двигатели за придвижване в нормален режим, както и дизелови генератори, ремонтирана е турбината му Rolls Royce Olympos, която задвижва двата винта, монтирани са нови системи за опресняване на морска вода и биореактор за обработка на отпадните води.

Преди флагът на българските военноморски сили да бъде вдигнат на борда на "Дръзки" на 21 октомври 2005 г., 80 моряци от екипажа му преминаха осеммесечно обучение в Белгия, а останалите им колеги бяха подготвяни в България от белгийски инструктори.

Фрегатите от типа на "Дръзки" не са предвидени за действия на първа бойна линия, обясняват експерти. Дори по време на войната в Залива през 1991-1992 г. те не са участвали в бойни операции, а са изпълнявали само патрулни функции.

Две години по-късно - през 2007 г., България купи от Белгия още две фрегати клас "Велинген" - "Верни" и "Горди", както и един минен ловец клас "Флауер", който беше преименуван "Цибър". Според тогавашния военен министър Веселин Близнаков сделката бе сключена на "политическата цена" от 54 млн. евро. В отговор на съмненията за качествата на корабите Близнаков гарантира, че те са в много добро състояние, напълно оборудвани и съвместими със стандартите на НАТО. Тази втора сделка на практика направи безсмислени опитите на френския президент Никола Саркози да лобира за купуването на четири нови корвети тип "Гоуинд" (Go Wind), произведени от френската "Армарис". Тяхната обща цена трябваше да бъде 780 млн. евро.

Членове на екипажа на фрегатата "Дръзки "разказват, че тя е направо комфортна в сравнение с плавателните съдове, с които България разполагаше до присъединяването към НАТО. Тя е от клас "Е-71 - Велинген" (Wielingien) и по информация на военното министерство притежава цялото необходимо въоръжение и модерно комуникационно оборудване, което да я направи напълно съвместима със стандартите на НАТО.

Още с пристигането на  "Дръзки" в България - през есента на 2005 г., стана известно, че военноморската база в Бургас не разполага с т.нар. преобразувател, който да адаптира напрежението и честотата на подавания от брега ток към оборудването на кораба. Проблемът стана още по-сериозен с пристигането на следващите три кораба, купени от Белгия. Според разпространената тогава неофициална информация цената на един преобразовател е около 150 хил. евро. Заради липсата му обаче от момента на пристигането си у нас "Дръзки", "Верни", "Горди" и "Цибър" използват денонощно и без прекъсване бордовите си дизелови електрогенератори, консумиращи по около 50 л гориво на час. По изчисления на експерти това означава, че за един месец, или 720 работни часа, са били изгаряни по около 30 т дизел на цена приблизително 30 хил. евро. Тоест само за 5 месеца всяка от фрегатите е изгаряла дизел на стойност, равна на цената на един от липсващите трансформатори. В крайна сметка до момента трите нови кораба вече са "изгорили" по два трансформатора, а "Дръзки" - цели десет, твърдят военни експерти.

Процедурата за възлагане на обществена поръчка за доставката на въпросните трифазни преобразователи бе открита едва през февруари 2010 г. По последна информация от военното министерство те вече са доставени в базата в Бургас и се извършва подготовка за инсталирането и въвеждането им в експлоатация.

В началото на миналата година правителството одобри проектодоговор между българското и белгийското министерство на отбраната, с който бяха уредени и условията за доставката на допълнително оборудване и въоръжение за купените от Белгия две фрегати Е-71 "Вилинген" и минния ловец. Предметът на проектодоговора бе транспортирането на допълнителното оборудване от белгийската военноморска база в Зеебрюге до пристанище Бургас на резервни части за корабите, както и допълнително въоръжение. Законът за ратификация на договора беше гласуван от Народното събрание на 16 декември миналата година, но поради неуредени плащания за транспорта им до военноморската база в Бургас контейнерите не са доставени и до момента.  

Фрегатата "Дръзки" вече е участвала в няколко мисии. За първата корабът отплава още през 2006 г. в състава на флотилията за контрол на корабоплаването около ливанската граница след Израел - Ливанска война. Плаването продължи два месеца - от 5 октомври до 15 декември същата година, а разходите за изпълнение на мисията - 2.8 млн. лв., бяха платени от ООН. Екипажът прекара на море 1645 часа и измина 17 870 морски мили, но още при обявяване на  решението за включването на кораба в мироопазващата акция на борда му избухна скандал. Моряците от  "Дръзки" поискаха от тогавашния министър на отбраната Веселин Близнаков гаранция, че плаването им край бреговете на Ливан няма да бъде удължавано. Поводът - недоволството на военнослужещите от предварителното обучение по експлоатацията на плавателния съд. Според тях то е било недостатъчно ефективно. Тогава Близнаков отлетя спешно за кипърската столица Ларнака, за да разговаря с екипажа. По време на разговора, на който присъстваха и журналисти, моряците се оплакаха, че независимо от участието си в реална мисия те продължават да работят на принципа "проба – грешка", тъй като в продължение на три месеца по време на обучението си са нямали достъп до класифицирана информация. По-късно от министерството съобщиха, че след срещата на Близнаков с моряците е взето и решение на "Дръзки" да бъде монтирана сателитна телевизионна антена и да бъде оборудвана фитнес зала.

Неизменно от 2006 г. до 2009 г. корабът представяше българските военноморски сили и в операцията "Активни усилия" (Active Endeavour) на НАТО в Средиземно море. Последната му мисия, при която осъществяваше наблюдение и контрол на морския трафик, продължи само месец. По думите на командира на "Дръзки" капитан Панчо Панчев целта на тези мисии е била да се осигури безопасно плаване на търговските кораби в Средиземно море и да се противодейства на евентуална терористична заплаха.  

От 1 януари до 30 юни м.г. фрегатата носеше дежурство в състава на военноморския компонент на "Силите за отговор" на НАТО (NRF 14), като в продължение на шест месеца поддържаше 5-дневна готовност за участие в евентуална операция. Пак в началото на миналата година беше обсъждана идеята корабът да поеме мисия в Аденския залив по охрана на плавателни съдове срещу нападения от сомалийски пирати. Според командващия щаба по подготовката на военноморските сили - контраадмирал Пламен Манушев обаче двумесечно участие на фрегатата в подобна акция би струвало не по-малко от 2.5 млн. лв., които флотът не може да си позволи.

На фона на вълните силуетът на фрегатата "Дръзки" се губи. Сивият корпус е част от "униформата" на военния кораб. Посрещачите на кея в Бургас след първото му плаване под български флаг през 2006 г. още си спомнят пъстрата кукла, привързана към един от спасителните пояси на борда. Талисманът, подарен на екипажа при тръгването му от белгийската военноморска база "Зеебрюге", продължавал да носи късмет. Така твърдят моряците от екипажа, които днес ще отплават на мисия край либийския бряг.