Преди години той е създавал работа за около 80-90% от хората в района, а сега е посял безработица и замърсяване. Въздухът наоколо обаче е видимо по-чист и още от изхода на София се виждат ясно склоновете на Стара планина, а зеленината и нивите с цъфнала рапица рязко се отделят от гледката на ръждясващите цехове и комини на завода.

Чист въздух обаче къща не храни за хората в района и затова продажбата на производствената площадка на завода преди месец е върнала надеждите сред хората, че поне част от комбината ще бъде пуснат, за да започнат работа. Все повече обаче стават тези, които успяват да си намерят работа в някое от малките предприятия тук или в София.

В Яна се смятат за най-пострадали и от замърсяването, и от спирането на "Кремиковци". "При нас всичко е беднотия, Яна е последна, няма пари, няма един парк, както е в другите села наоколо", казва Нели Георгиева, собственик на хранителен магазин в селото. Веднага щом разбрала, че някой иска да пише за селото, дойде при нас.

Нели настоява, че след като има нов собственик на завода, трябва да се помисли и за създаването на фонд, който да помага за изчистването на старите замърсявания и възстановяването на района. "Правителството трябва да вземе мерки, Яна е изтровена, децата са болни."

Хората в опушената от цигари кръчма са съгласни с нея, но те повтарят друго – че нямат работа, а цял живот са разчитали на комбината. "Бездомни сме, нямаме жилища, никой не ни иска на работа. Щом ни видят, че сме по-мургави, не ни искат", говори Цветанка. Тя има две деца и 13 внучета и е работила в стола на комбината. Сега се надява отново да го отворят, иначе ще седи без пари, а друга работа не може да намери. Възрастен мъж разказва как отишъл да работи "на една баба от селото, ама каза, че ще ми плати, като вземе пенсия, и аз затова откраднах".

Цветанка иска да пуснат и завода за преработка на боклук, ако може да работи в него – но според нея Бойко Борисов само ги лъже и не се знае кога ще стане това. Първата копка на системата за преработка на столичния боклук беше направена преди две години от Борисов, който тогава беше кмет, и от тогавашния министър по еврофондовете Меглена Плугчева.

Днес заводът е на кота "гола поляна", а според заместник-кмета на столицата Мария Бояджийска строежът едва ли ще започне преди началото на идната година. Дали хората от Яна са съгласни тук да се строи завод за боклук: "Вече никой не ни пита", отговаря Нели Георгиева. Продавачка в магазинче за бельо и дребни подаръци казва, че хората пазаруват все по-малко, но пък след като са спрели комбината, "стана по-чистичко".

Когато питаш дали има много заболявания заради старите замърсявания, кметът Георги Тасков отговаря, че и в момента болестите нямат нищо общо с "Кремиковци". Според него селото си има други проблеми – единият е безработицата, която обаче не е точно липса на работни места – в селото са отворили цехове малки фирми, но "от металург да стане дърводелец е трудно".

Кметството в селото всъщност е няколко стаи, които дори не са масивна постройка, а Тасков дели малката сграда с местната лекарка. Скоро тя ще си има ново място – няколко души работят по покрива на двуетажната постройка, бъдеща здравна служба.

На няколко преки от кметството Гинка и Стефка седят пред празно заведение и пият кафе от пластмасови чаши. Стефка работи там и казва, че отваря, когато има клиенти. Зад нея в хладилника се вижда асортиментът на бара – три бутилки бира и една с безалкохолно.

Гинка не е много съгласна с думите на кмета – според нея много от възрастните хора и досега боледуват точно заради "Кремиковци". "Има хора, ходят с каручките цял ден в прахоляка да вадят желязо и после изкарват по 10 лв., колкото за хляба", разказва Гинка. А те ходят ли до "Кремиковци" за желязо? "Как ще ходим, не може да ходим, душа, там има кучета, пазят."

Деца и млади хора според тях има, макар и не много. Нели Георгиева също казва, че след като са затворили комбината, някои са започнали да се връщат от София, има и такива, които купуват къщи, за да дойдат да живеят тук.

В района си харесват мястото, на което живеят – само да не беше замърсяването от "Кремиковци", за което предпочитат да мислят в минало време.

Никой обаче не отваря и дума за замърсяването на почвата – по данни на Столична община около 600 дка земеделски земи около "Кремиковци" са замърсени с тежки метали – олово, манган, цинк, кадмий, арсен. Между Бухово и Яна, където полето е в зелено и жълто от рапицата, почвата е замърсена с олово и цинк, а в някои землища нивата на тежки метали са двойно над допустимите.

В доклади на общината се казва, че със строежа на комбината изцяло са унищожени съществували преди това ниви, ливади и овощни градини. Табаните на "Кремиковци", които се стопанисват от държавата и тя така и не е намерила пари, време или желание да ги почисти, редовно замърсяват въздуха и при спряно производство.

В гр. Бухово и в кв. Сеславци не се притесняват особено от това – казват, че дори когато е работел комбинатът, теченията носят замърсяването само до Яна. В детската градина на Бухово много от 130-те деца страдат от алергии, разказва възпитателката Евгения Богданова. Тя и колежките й не са сигурни дали проблемът идва от затворения комбинат, но казват, че много хора са започнали да се връщат да живеят тук.

Даниела пътува за работа до столицата, но няма намерение да се мести да живее там. Когато питаме дали знаят колко е замърсяването, Роза ни казва да видим таблото в центъра – то показва радиация и прах във въздуха и стойностите му ги успокояват.

И в Бухово се надяват поне част от производството да се възстанови, но посрещат със смях въпроса какво мислят за новия собственик – много невероятно им изглежда мъж на 26 години да плати над 300 млн. лв. за комбината. От тях Анета Петрова има да взема 3 хил. лв. Тя е от хората, които са останали без работа миналата година след съкращения в комбината.

Повечето хора ги интересува дали ще си вземат парите, не толкова замърсяването, защото от години са свикнали с него и сега се притесняват повече от безработица, обясняват двете с Даниела Ангелова. И двете живеят в Сеславци, Даниела все още работи като оператор на електрическа подстанция в комбината. Казват, че в новата сделка за продажбата "има нещо гнило".

Без "Кремиковци" работа почти няма – някои пътуват до София, някои отиват в цеха за колбаси на "Браво", а трети седят без работа. "Мястото е прекрасно за живеене, но работа липсва", обобщава Даниела. И тя се надява поне част от производството да се запази – за да не й се налага да пътува до София или да чака с години обезщетения като стотици други хора от региона, в чиито трудови книжки срещу целия им стаж стои само името "Кремиковци".