Обещаното от премиера увеличение на пенсиите вероятно ще е с 10 лв.
Пенсиите ще се повишат средно с 10 лв. от 1 юли - това е най-вероятният сценарий, до който ще прибегне правителството. Увеличението ще повиши разходите на държавния бюджет със 132 млн. лв. до края на тази година, но ще струва най-евтино в сравнение с всички досегашни предложения.
Така ще се изпълни и желанието на премиера Бойко Борисов повишаването на пенсиите да не бъде "еднократен акт, за да няма обвинения в предизборен популизъм".
Реално това твърдо увеличение, но с малка сума, ще излезе два пъти по-евтино от еднократното плащане на една минимална пенсия (136 лв.) на всеки пенсионер, какъвто вариант лансира социалният министър Тотю Младенов. Окончателното решение ще бъде взето до десетина дни, защото в момента още се правят разчети.
За това потвърди вчера и Младенов с уточнението, че разговорите се водят между Министерството на финансите и Националния осигурителен институт (НОИ). От НОИ обаче заявиха, че не работят по нито един вариант за индексиране на пенсиите. "Нищо конкретно не смятаме в момента.
Вероятно скоро ще ни спуснат параметри от Министерството на финансите", каза пред "Дневник" главният актюер на института Антоанета Ганчева. Институцията още няма управител. Синдикатите също нямаха актуална информация, тъй като са на 17-дневна конференция в Женева.
Сметките за реално увеличение на пенсиите с 10 лв. бяха потвърдени и от Министерството на финансите. Източници на "Дневник" обясниха, че се обсъждат различни варианти, които ще струват на бюджета между 100 млн. и 300 млн. лв. Проблемът е, че тези пари ги няма и не могат да бъдат осигурени със съкращения от други пера.
Във ведомството на Симеон Дянков смятат, че неделното изказване на премиера Борисов за трайно увеличение на пенсиите е било прибързано. Причината е, че извънредните приходи в бюджета, събрани досега, ще стигнат само за компенсиране на по-малките постъпления от осигуровки и корпоративен данък. Изоставането от двата източника на приходи се очаква да бъде с 500 млн. лв. от планираното.
Това означава, че вариантите за повишаване на пенсиите с 5% или с 10%, които биха стрували съответно 200 и 400 млн. лв., са почти невъзможни. Последните данни на Министерството на финансите показаха, че през април бюджетът е приключил с излишък от 190.5 млн. лв., с което натрупаният дотогава дефицит е намалял, но все пак е 500 млн. лв.
В края на миналата година нито в държавния бюджет, нито в този на НОИ бяха предвидени средства за каквото и да било повишаване на пенсиите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев решението за увеличаване на пенсиите и минималната заплата е резултат от заявката на опозицията да внесе вот на недоверие заради социално-икономическата политика на правителството.
"Нека видим конкретните параметри, защото имам подозрения, че ще бъдат вдигнати толкова, че няма да бъде покрита дори и инфлацията през последните две години", каза Станишев.
Средната пенсия е около 270 лв. Ако бъде повишена с 10 лв., това ще покрие само инфлацията от началото на годината. В България има 2.2 млн. пенсионери, включително инвалидите.
| БТПП: По-високата минимална заплата ще струва над 43 млн. лв. на бизнеса Повишаването на минималната заплата от 240 на 270 лв. ще увеличи разходите на държавния сектор за възнаграждения и осигуровки с 8.2 млн. лв. до края на годината. Допълнителната тежест за частния сектор обаче ще надхвърли 43.5 млн. лв. Това показват изчисления на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Оттам уточниха, че сметките са направени само за получаващите 240 лв. в момента и не включва наетите със заплати до 270 лв. Техните доходи също ще трябва да се увеличат до новия минимален праг, което ще повиши значително разходите на работодателите, обясниха от БТПП. Заради това ръководството на палатата предлага заплащането да е пряко обвързано с положения труд, а не да се определя административно. На същото мнение е и Българската стопанска камара. Вчера бизнес организацията за пореден път заяви, че повишаването на минималната заплата трябва влезе в сила от 1 януари 2012 г., а не от 1 юли, както обеща премиерът Бойко Борисов. |
| 7000 работни места са останали незаети през май Близо 7000 работни места са останали незаети през май, въпреки че в бюрата по труда са регистрирани 328 хил. безработни, съобщи Агенцията по заетостта. Една от причините за парадокса е, че част от вакантните позиции са в малки населени места. Традиционно се търсят учители и фелдшери, но основно в селата, което прави местата непривлекателни. Освен това предлаганите заплати са ниски, обясни преди време директорът на агенцията Росица Стелиянова. Друг проблем е, че в някои селища има хора, които отговарят на изискванията, но за позиция в друго населено място, и не им е изгодно да пътуват дотам, тъй като заплатата им няма да е достатъчно голяма. През май в бюрата по труда са обявени 12 553 работни места. Близо 80% от тях са в частни фирми. Най-голямо е търсенето в преработващата промишленост, търговията, хотелите, ресторантите и селското стопанство. През месеца работа са започнали над 20 хил. души. От тях 4500 са включени в мерки за субсидирана заетост. Нивото на безработица продължава да е най-ниско в София, Габрово, Бургас, Варна, Стара Загора и Пловдив. Най-трудно намират работа жителите на Смолян, Монтана и Търговище. |