Мария и Боян са в четвърти и седми клас. И двамата са се явили на външно оценяване, а вчера научиха оценките си. Мария се е справила най-добре с въпросите по предметите "Човек и природа" и "Човек и общество", а най-зле - с математиката и българския език.

Седмокласникът Боян, за когото външното оценяване тази година е съчетано с допълнителен модул за кандидатстване в гимназия - преразказ и пет задачи по математика, е имал проблеми със същите предмети като четвъртокласничката. Много добре е отговорил на въпросите по история и география и се е справил почти отлично с допълнителните задачи по математика.

Така изглеждат обобщените данни от външното оценяване след четвърти и седми клас, оповестени вчера от министерството на образованието. Анализът показва, че децата от четвърти клас имат трудности с геометрията, която изисква по-абстрактно мислене, и с изписването на неударени гласни при диктовка. Те са се справили със задачите за възпроизвеждане на знания по "Човек и природа" и с темите от гражданското образование.

Най-зле са се представили четвъртокласниците в Търговище, Смолян, Разград и Добрич, а най-добре в София-град, Стара Загора, Кюстендил и Перник (виж графиката). В същите градове резултатите са сходни и на теста в седми клас. Все пак постиженията в четвърти клас са се подобрили в 26 от общо 28 региона.

Като се добавят и оценките от матурите, се вижда, че традиционно образованието е драстично по-добро в големите градове. Изненадата при по-малките ученици е високото ниво тази година в Перник.

Проблемите с ученето и материала, които имат четвъртокласниците, продължават и до гимназията, показва анализът на данните. Седмокласниците са се справили по-зле по български и математика в сравнение с миналата година.

В тази кампания обаче много повече деца са решавали втория модул за кандидатстване в гимназия, като са се представили по-добре по математика. От министерството си обясняват това с по-голямата информираност на учениците.

Скалата за оценяване тази година е била завишена. "Тази промяна беше наложена заради настояването на преподаватели и регионалните инспекторати да се повишат изискванията за изпитите", каза зам.-министър Дамянова. Един от изводите от външното оценяване е, че децата не си подобряват нивото по български език и литература в по-горните класове.

От матурите в дванадесети клас тази година се видя, че неграмотността се увеличава, въпреки че имаше повече шестици. Така проблемът с правилата в езика се "влачи" осем години, без да се полагат усилия и от двете страни да се подобри правописът. 

Министерството на образованието обмисля единна национална система за оценяване на учениците от първи до дванадесети клас, за да се избегнат регионалните особености, които изкрививят картината.

Например в по-малките градове учителите са по-снисходителни в оценките, за да не пречат на децата да бъдат приети в по-добра гимназия или университет. Тази промяна, както и другите реформи в средното образование, ще започват да се случват в самия край на мандата на правителството.