ГЕРБ ще отмени част от ограниченията за реклама в БНТ
ГЕРБ предлага промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), с които ще отпаднат две ограничения за реклама в държавните медии. Ако поправките, които днес са били одобрени на първо четене в медийната комисия в парламента, бъдат приети и окончателно, резултатът ще:
- БНТ ще може да излъчва повече реклама в най-гледаното тв време. В сегашния вариант на закона има ограничение за т.нар. прайм-тайм (19 - 22 часа), според което държавната медиа не може да пусне спотове, които да надвишават една трета от общото й позволено рекламно време за едно денонощие. В момента БНТ може да излъчва общо 15 минути за деня и не повече от 4 минути на час (този текст не е предложен за отпадане в поправките - бел.ред.). Това означава, че в най-гледаното време държавната тв може да има общо 5 минути реклами. Ако ограничението за една-трета отпадне - в бъдеще БНТ ще може да излъчва до 12 минути реклама в прайм-тайма.
- БНТ и БНР като обществени доставчици вече ще могат да продават продуктово позициониране (това е рекламната форма, в която напр. в сериал/предаване си личи кой продукт употребяват героите/участниците - бел. ред.) в създаваните от тях предавания. В момента това е разрешено на частните медии и на външните продукции. Но всички оператори не могат да го продават в новини и религиозни предавания. Сега ГЕРБ предлага да остане само тази забрана. Продуктовото позициониране се използва в момента основно в телевизията, но БНР също настояваха, че ще им помогне.
Във внесените от 7 депутати от управляващата партия (членове на медийната комисия в парламента) предложения за промени, има още една, с която БНТ и БНР се освобождават от задължението си да излъчват чрез спътник, програмите си навсякъде, където според Агенцията за българите в чужбина живеят граждани с български произход. Но изискването за излъчване остава, като с друга поправка се допълва, че то ще се финансира от държавния бюджет - т.е. това ще трябва да се залага в предвидената субсидия за двете медии.
Мотивите на депутатите, разпространени с проекта, коментират основно продуктовото позициониране и възможносттите БНТ да увеличи приходите си. Според депутатите след промените БНТ ще може да привлече между 10 и 16 млн. лева допълнително от реклама (виж пълният текст на мотивите надолу).
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов коментира пред "Дневник", че е невъзможно да се говори за подобни допълнителни приходи след промяната, тъй като и сега държавната телевизия не може да събере 16 млн. лв. Според него реалистичните прогнози са за 2-3 млн. лв.
По думите му на заседанието на медийната комисия днес представителите на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) са възразили категорично срещу промените. От организацията все още не са излезли с официална позиция.
Според Лозанов готвените поправки в закона няма да доведат до сериозни последици за рекламния тв пазар, тъй като БНТ има малка тежест на този пазар и не може да се превърне в конкуренция на частните оператори.
Председателят на медийната комисия и един от вносителите на поправките Даниела Петрова каза пред "Дневник", че промените са били приети на първо четене с 10 гласа "за" (ГЕРБ и БСП) и един въздържал се - Михаил Михайлов от "Синята коалиция". Стефан Данаилов (БСП) е подкрепил промените, но не
участвал в гласуването, заради конфликт на интереси - актьорът играе във филми с продуктово позициониране (той е сред главните герои в сериала "Стъклен дом", излъчван по БиТиВи).
Петрова аргументира предложените от нея и колегите й поправки с "основния принцип - реформа срещу пари". БНТ започна реформи, но няма спосособ да поеме глътка въздух, каза Петрова и призна, че промяната цели да запуши дупка в бюджета на държавната телевизия. Това пък е била една от критиките на левицата, макар да са подкрепили измененията.
Шефката на медийната комисия каза, че промените са били съгласувани с БНТ и по анализ на държавната медия преразпределението на пазарния дал на тв реклама няма да е повече от 0.5-1%, като не уточни на базата на какъв обем пари се изчислява това.
До момента (18:50 часа), "Дневник" не успява да се свърже с мениджмънта на държавната медиа за коментар. От БиТиВи и "Нова тв" също няма реакция за предложените поправки.
Генералният директор на БНР Валери Тодоров заяви, че "в радиото е много трудно да се дефинира какво точно е продуктово позициониране. Ако измислим форма все пак под която да използваме тази възможност която закона ни дава ще е много ограничено и разбира се много спорно. Проблемът идва от това че радиото работи със звук, а не с визия. Можем да използваме продуктово позициониране за сайта, но онлайн ограничения никога не е имало".
Как реагираха от рекламния пазар на промените. Два коментара:
Владимир Денев, медиа агенция "Аргент": Промените в закона са чудесно нещо, защото ще позволят на националната телевизия да стане по-конкурентно способна. От друга страна не мисля, че това ще промени много. Частните телевизии са по-напред от БНТ. Ако маркетинговият отдел на БНТ не започне някаква по-силна проактивна стратегия, промените не биха могли да повлияят толкова силно.
Иво Цеков, медиа агенция "Пиеро 97": Не би трябвало да има ограничение в рекламното време. То трябва да е еднакво за всички. Промените в закона биха помогнали, но в дългосрочен план. За момента пазарът е толкова свит, и годината силно неблагоприятна, тоест промените няма да повлияят особено на приходите на БНТ. Не мисля, че промените биха повлияли силно на комерсиалните телевизии. Смятам обаче, че би трябвало да има някакъв баланс. В крайна сметка БНТ има начален държавен бюджет, докато частните телевизии тръгват от нулата и се борят за всяка секунда реклама. Плюс това се
очаква БНТ като национална телевизия да бъде по-социално отговорна и не дотолкова препълнена с реклама. Трябва да се търси балансът между двете неща.
Очаквайте подробности.
| Мотивите на депутатите-вносители за промените в ЗРТ в частта им за рекламните ограничения - едно към едно: Стандартният начин на рекламиране познат на българския пазар е чрез т.нар. рекламни спотове, групирани в общи рекламни блокове, които се излъчват в прекъсванията или между предаванията на програмата на една телевизия. Продуктовото позициониране представлява рекламиране на продукт/услуга в рамките на едно предаване, като самото рекламиране е част от сюжетната линия на предаването като ненатрапващо се разясняват предимствата на въпросния продукт. На развитите медийни пазари продуктовото позициониране е предпочитан начин за рекламиране, поради факта, че е по-добре възприето от зрителите и не нарушава целостта и естетическите качества на програмите. Употреба на продуктовото позициониране в момента: Макар и все още неразрешено от закона, продуктовото позициониране на практика присъства отдавна в програмите на българските търговски оператори, за което те неведнъж са санкционирани. Основен негатив на липсата на законова регламентация на продуктовото позициониране към момента е, че чрез нерегламентираното си присъствие то нарушава основни права на зрителите, а именно: зрителите попадат под въздействието на продуктова реклама, без да бъдат предупредени за наличието й и без тя да бъде ясно обозначена. Още по-обезпокоителен е фактът, че продуктовата реклама на този принцип присъства и в детски предавания, а децата възприемат за "чиста монета" всичко, поднесено в едно предаване, без да могат да разграничат рекламните внушения от останалото съдържание. От друга страна продуктовото позициониране е разрешено в много страни от ЕС, както и в САЩ, включително и за обществените радио и телевизионни услуги. Телевизионната програма, която се закупува от тези страни съдържа продуктова реклама, която е включена още при заснемането на самите филми или сериали. Неразрешаването на продуктова реклама на българските обществени медии, ги поставя в неравностойно положение спрямо техните конкуренти на националния и общия Европейски пазар. Също така присъствието на продуктова реклама би позволило произвеждане на български програми с по-високо качество, на по-ниска цена, в това число програми на независими продуценти и филмови продукции. Лишаването на БНТ от законова възможност от позициониране на продукти като вид търговско съобщение при създаването на програми и при придобиване на права за излъчване на произведения на независими продуценти, води до допълнителни финансови и законови ограничения, както при процеса на реализацията им, така и до неравностойно и неконкуретноспособно положение на обществените медии спрямо търговските в привличането на по-широка зрителска аудитория. БНТ е поставена да изпълнява обществената си функция при крайно ограничен, под критичния минимум, финансов ресурс. Предоставянето на възможност за създаване на условия за допълнително финансиране, във функция от качеството на предаванията на БНТ е най-доброто възможно решение както за насърчаване на развитието на телевизията, така и за постигане на съответно качество. Ограничените възможности на Държавния бюджет за настоящата и следващата три години да финансира дейността на телевизията повдига въпроси, свързани не само с ролята на телевизията, но и с начина на постигане на целите на телевизията - като мястото, ролята, и функцията на БНТ в обществото. Предоставянето на правна възможност за генериране на собствени приходи ще насърчи инициативността и креативността на ръководството и служителите и ще подготви БНТ за предстоящото стартиране на цифровизирането на ефира. Абсолютната забрана за БНТ да няма право на продуктово позициониране в предаванията си я поставя в неравностойно положение в сравнение с останалите национални телевизионни медии. За сравнение, собствените приходи на БНТ от реклама представляват под 10% от разходите на БНТ. При намалена субсидия и невъзможност да се привлича допълнителен финансов ресурс телевизията ще работи в условия на невъзможност да покрива изискванията за качество на сигнала, качество на продукцията, политика за привличане на качествени кадри и т.н. Продуктовото позициониране в предаванията на БНТ ще спомогне за създаване на по-качествена продукция, по-добри правила за стимулиране на служителите и на външните предавания. Общият очакван ефект от предложението за изменения е в размер от 10 до 16 млн. лв.. Тази сума ще създаде допълнителни благоприятни условия за БНТ да извърши реална оптимизация на ресурсите си, да инвестира в нови технологии и да създаде конкурентни и качествени продукти. |