Паметник без цветове
Във вторник рано сутринта (малко след 7.30 ч.) пред паметника на Съветската армия е тихо. Трябва да изглежда чисто, но е по-скоро сиво и мрачно. Няма ярки цветове, няма усмихнати хора, няма светкавици от фотоапарати. Има около двайсетина човека и много журналисти, слънцето огрява само една част от монумента.
Повечето хора оглеждат мълчаливо скулптурите на "войниците освободители". Те отново са в тази си роля, след като през нощта в понеделник почистваща фирма им върна стария облик, известен повече от 20 години.
За няколко дни обаче те бяха комиксовите герои, измислени от неизвестен художник - Супермен, Капитан Планета, Дядо Коледа, Роналд Макдоналд и другите им колеги останаха в София и част от нейното време четири дни. Появиха се през нощта и изчезнаха през нощта. Заминаването им беше подпомогнато със заповед на областния управител на София Данаил Кирилов (паметникът е държавна собственост и той пряко отговаря за монумента). Парите са осигурени от Форум "България – Русия".
Усещането е за примирение. С това, че дебатът за съдбата на паметника вече няколко години не води до никакво решение. С това че хората, които подкрепиха яростно в интернет акцията на неизвестния художник, се оказват безсилни да спрат властите. Те успяха да ги "изиграят" и въпреки че обявиха сутринта за начало на чистенето, го направиха през нощта. По тъмно. "Вандалски акт пред обществото" - така присъстващите определиха измиването. Според тях хората ясно са показали какво искат да се случи с паметника. И все пак те не са учудени, че почистващата фирма е дошла през нощта - "така правят и комунистите".
Малко след 8.30 ч пред паметника се разделиха две групи, които започнаха да спорят за историята и акцията - "паметникът е част от културата", "не се чувствам признателен на тази армия", "това е пошла, лумпенска история", "младежка шега, не е вандалски акт", "това е гражданска позиция". Това бяха част от репликите, които си разменяха, почти крещейки хората пред монумента. Те не се изслушваха, ръкомаха, тръгваха си, връщаха се, изчервяваха се, участваха.
И докато тонът им все повече се увеличаваше, все по-безцелен ставаше спорът им и повече хора взимаха участие. От него остана усещането, че 22 години след началото на прехода хората все още не са се примирили. С него и с миналото, на което той (уж) сложи край.
"Фалшивият паметник"
"Имаме си паметник на чужда окупационна армия в центъра на София", така Венцислав Кръстев коментира изчистването на монумента, докато го гледа. Той е част от инициативния комитет за демонтирането на паметника. Казва, че акцията на неизвестния артист го е изненадала, но я оцени като положителна, защото е събудила големи дебати. Кръстев беше и вечерта в понеделник, когато вероятно заради информацията, че комиксовите герои ще бъдат изтрити, паметникът се превърна в атракция. Малко преди осем часа там се виеха опашки от желаещи да се снимат като за последно с новите герои. Хората идваха и си отиваха до към 12 ч.Тогава се появиха няколко полицейски коли и започнаха да разпръскват тълпата. "Днес е последният шанс", "Доживях са се снимам на паметника на Съветската армия", "Руското посолство е дало парите", "На скейтърите им е писнало да ги гледат тези грозници и са си го направили, за да им е шарено" - бяха част от репликите на хората вечерта. Те по-често, отколкото на следващата, се усмихваха, обсъждаха и шегуваха.
"Вчера атмосферата беше толкова приятна и приятелска. Имаше много млади хора, които ясно показаха какво искат да се случи с паметника. Но никой не се съобрази с това", споделя Марта Георгиева. Тя е млада и смята, че монументът е анахронизъм. "Рисуването е естествен, младежки, креативен акт, а миенето е неестествено."
Определя като клише това, че паметникът говори за историята и смята това за фалшификат. "Просто 20 години някакви хора се правят, че берлинската стена не е паднала и говорят същата пропаганда", казва още Георгиева, която често се усмихва. Тя разказа, че когато е дошла отново около 2 ч през нощта, едно от момчетата, които е почиствало, докато е миело скулптурите, в един момент е спряло и ги е снимало. "Ето това е поредното доказателство за позицията и на младите хора", казва още Георгиева.
"Харесва ми това, че всички се шашкат. Това е изкуството и е велико. Графитите са изтрити, после ще се появят нови, това е смисъла", заяви Ясен Гешев, който се представя като легалния организатор на графити събития. Той също е пред паметника сутринта. Там е и възрастна жена, която седи, ръцете й са скръстени, гледа вече сивите скулптурите. Засмива се, защото искала да види какво са нарисували, но е закъсняла. После започва да разсъждава: "Сега имаме американска инвазия, така както преди години всичко беше съветско. За това сме си виновни, ние, българите. Защото позволяваме всички големи държави да изразяват величието си.
"Оскърбително за всички, които помнят историята"
В един момент пред паметника се появява възрастен мъж, който държи българското знаме. Започва да го развява, за да покаже, че е българин. "Всяко нещо, което започва с "де-" е вредно. Това е символ на героизма - тези войници са се били за свободата на Европа", разказва Андон Андонов, "бате Тони, както ми казват децата в "Младост". Казва, че е бил строителен работник и че няколко пъти е идвал да почиства паметника.
Сред събралите се са и няколко рускини, които живеят отдавна в България. Една от тях е Марина Дадикозян, която е и председател на "Федерация союз соотечественников". "Това беше оскърбително действие за всички, които помнят историята. За всеки руски човек по света – болно посегателство срещу героите, освободили Европа". Според нея този паметник трябва да се разглежда и като благодарност на българите към руските войниците, които, като са преминавали през страната, не са изстреляли нито един куршум. "Трябва да възпитаваме децата си с памет, защото без памет ще са като дърво без корени", смята още Дадикозян. Тя заяви, че навсякъде, където Съветската армия е минавала, има подобни паметници и това било нормално.
Докато Дадикозян разказва, хората започват да се разотиват, споровете вече са по-тихи. Слънцето вече свети и от другите страни на монумента.
Човекът с българското знаме още стои пред паметника и го развява от време на време.