Програмата започна с британците от "Слейд", известни на българската публика най-вече с хита от 1983 г. "My, oh my". Майк Макнълти, Дейв Хил, Джон Бери и Дон Пауъл наелектризираха публиката, пренасяйки стадион "Българска армия" в атмосферата на 70-те и 80-те години. "Заради Слейд съм днес тук, а не заради другите групи", каза 47-годишният Стефан - "израснал съм с песните им и когато ги чуя, в главата ми веднага нахлуват спомените за онова време". Сред парчетата, които групата изпълни бяха My, oh my", Look what you've done, Runaway и Come on feel the noize.

След това стадионът беше разтърсен и от легендите "Саксън", които разполагаха с легиони от почитатели в България още през 80-те години. Британската метъл група гостува за четвърти път в страната. Вокалистът Биф Байфорд, китаристите Дъг Скарат и Пол Куин, басистът Нибс Картър и барабанистът Найджъл Глокър накараха присъстващите да подивеят. Кулминацията, разбира се, беше химнът "Wheels of steel".

След тях "Майк енд дъ механикс" раведриха атмосферата. Свежи, мелодични, с много настроение те изпълниха хитове като "All I need is a miracle", "Another cup of coffee", "I can’t dance" (на Дженезис), а за десерт - и "Word of mouth". Като вокали се редуваха Ендрю Роучфорд и Тим Ховар. Нестандартното решение за два гласа в групата е на лидера Майк Ръдърфорд, известен и като китаристът на "Дженезис". По-леката аура на "Майк енд дъ механикс" чудесно послужи за преход между "Саксън" и Уайт Снейк.

Въпреки че са добре познати за българската публика, Уайт Снейк всеки път успяват да очароват феновете си. При излизането им на сцената, цялата публика се изправи на крака и запя песните им. Освен класики като "Fool for your lovin’ no more" и "Here I go again", "Still of the night", Дейвид Ковърдейл и компания изпълниха и парчета от новия си албум "Forevermore".

Хедлайнерите "Джудас Прийст" се появиха малко след 23.20 часа. С изчистен звук и метална прецизност Роб Халфорд, Глен Типтън, Ян Хил, Скот Травис и Ричи Фоулкнър направиха изключително вокално и инструментално шоу. Очаквано, публиката реагира най-силно на по-старите парчета. В "Breaking the law" Роб Халфорд остави присъстващите да пеят сами, а "Painkiller" и "You’ve got another thing coming" накараха и най-неутралните зрители по трибуните да се изправят на крака. Между песните Халфорд се появи загърнат с българското знаме и го целуна. "Hell bent for leather" и "Living after midnight" сложиха точка на фестивала около 1.30 часа.

Невероятният фестивалът ще се запомни, още повече след като "Джудас Прийст" обявиха, че това ще бъде последното тяхно турне.