Тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, е най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това показва проучване на Българската стопанска камара (БСК), представено от Камен Колев, зам.-председател на организацията. То е правено от 28 юни до 5 юли чрез анкети сред бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор.

Другите проблеми пред усвояването на евросредствата са свързани със забавяне на плащанията по проекти (около 70% от анкетираните), осигуряване на съфинансиране (около 30%), неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекти (около 67%), липсата на прозрачност при оценка на проектите (над 60%) и спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).

По-голямата част от фирмите (59%) заявяват, че са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове. Малко над една четвърт от тях декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а само 13% не се чувстват информирани.

От анкетираните компании 46% са били бенефициенти по оперативните програми. Около 13% от компаниите са кандидатствали, но не са били одобрени, а 39% от отговорилите не са кандидатствали. Над половината от фирмите (52%) възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период, коментира Колев.

Бизнесът предпочита грантовите схеми (над 70% от запитаните) като форма на разплащане. В определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи, като така смятат близо една пета от компаниите.

За следващия програмен период 2014 - 2020 г. бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми. Една пета от компаниите очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на сегашната система за управление на еврофондовете.

Предпочитанията на бизнеса са към оперативните програми "Регионално развитие" (52%), "Околна среда" (54%), "Конкурентоспособност" (48%) и "Транспорт" (46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят "Административен капацитет" и "Техническа помощ".

По отношение на работата с администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите като електронно кандидатстване и отчитане на проектите и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти.