Йепе Тулструп е 23-годишен датчанин – един от многото, които през лятото на 2008 г. избират България за лятната си почивка. Докато разпуска с приятели в Слънчев бряг, се разболява и търси медицинска помощ и така, без да подозира, си навлича дългосрочни неприятности. "Заболя ме гърлото и отидох на лекар", разказа той пред "Дневник".

Докторът ме прегледа и ми изписа много лекарства. Не можех да повярвам, че трябва да пия всичко това. При първоначалния преглед нямах почти никаква температура – 37.2. Въпреки това лекарят ми даде два различни антибиотика и още няколко лекарства. Трябваше да пия хапчета през целия ден. Стори ми се странно и се обадих в Дания на майка ми, която е медицинска сестра. Тя ми каза да си пия лекарствата, щом са ми изписани от българския лекар, защото трябва да му имам доверие."

Йепе не се притеснява за сметката от 285 евро, тъй като има застраховка за медицинска помощ при пътуване. Тя е част от здравноосигурителните му права като клиент на датската национална здравна каса. "Показаха ми сметката, но не можах да разбера всичко в нея, разказва той.

Една част беше на латински. Дадоха ми да подпиша и документ, в който се казваше, че ако застрахователят ми откаже да плати цялата сума, аз ще бъда отговорен за погасяването й." След като се връща в Дания, Йепе за всеки случай посещава личния си лекар, който го съветва веднага да спре да взема изписаните лекарства.

Две години по-късно Йепе започва да получава поредица от писма от датска юридическа фирма, в които го уведомяват, че застрахователят е отказал да плати близо половината от разноските по лечението му в България. Според документите, с които "Дневник" разполага, застрахователната компания оспорва като излишно консултирането на пациента със специалист още при първата визита, което е оскъпило първоначалния преглед с 82 евро и е повишило общата му стойност до 128 евро.

Застрахователят не признава и необходимостта от контролен преглед на следващия ден, като изтъква експертното мнение на лекари, че ако човекът е получил зачервено гърло днес, то най-вероятно ще е зачервено и утре и няма никакъв смисъл да бъде викан на преглед (и таксуван още 36 евро), преди да са минали 3-5 дена.

Освен това датският застраховател не е поел пълната цена на прегледите, тъй като тя надвишава възприетия на базата на международната практика на компанията лимит за подобни услуги. Остатъкът от сметката Йепе е приканен да плати в двуседмичен срок, иначе върху сумата ще започнат да се начисляват високи лихви. В следващите си писма адвокатите го предупреждават още, че срещу него ще бъде заведено дело, ще бъде включен в публичния регистър на неизрядните длъжници в страната и ще му бъде наложена забрана за пътуване.

Историята на Йепе Тулструп можеше да е само един лош личен спомен от лятната отпуска, ако не беше сполетяла още няколкостотин скандинавски туристи. Общото между всички тях е, че са получили големи сметки за медицински услуги, които застрахователят им отказва да покрие.

Често става дума за процедури, които според пациентите не са реално извършени или за "свърхлечение" - назначаване на манипулации и лекарства, които експертният медицински екип на застрахователите не признава за нужни с оглед на констатираното заболяване. Друга особеност, обединяваща проблемните случаи, е, че адвокатите на българска посредническа компания оказват директен натиск върху пациентите да заплатят сами разноските, които застрахователят оспорва.

По думите му тези 1100 случая представляват над 25% от всички датски туристи, потърсили медицинска помощ в България в периода от 2008 до 2010 г. SOS International са били принудени да сформират специална работна група от 6 души, която в момента работи само по случая "Глобъл асистанс" и проверява още 3000 фактури за медицински услуги, издадени в българските курорти.

Компанията SOS International управлява обществени средства, като от името на датската здравна каса извършва така наречените асистанс услуги за здравно осигурените датчани при пътувания в чужбина. (При асистанс услугата пациентът не заплаща нищо на място, а сумите по разноските му се превеждат директно от застрахователя към лечебното заведение – бел. авт.) Това означава, че ощетяването на застрахователната компания в този случай на практика представлява източване на здравната система на страната.

Нашата компания е основана от български лекари, за да ги представлява пред застрахователите, обслужващи чужди туристи в България, обясниха от "Глобъл асистанс – България". Позицията на компанията е, че скандинавските застрахователи неправомерно занижават плащанията си към българските лекари, като се опитват по този начин да влияят на ценообразуването им. Затова "Глобъл асистанс" се виждат принудени да търсят правата си по съдебен ред.

Компанията е завела дело в съда в Копенхаген срещу Обединението на датските административни области – институцията, която отговаря за финансовото обезпечаване на лечението на датските пациенти в чужбина. Заведени са и дела директно срещу някои от лекуваните туристи, чиито здравни разходи в България не са признати от застрахователите. Управителката на "Глобъл асистанс" Катерина Ганчева обясни за "Дневник", че подобни дела са водени и в други скандинавски страни.

Още през 2009 г. в Норвегия е приключило дело срещу застрахователната компания Europeiske Reiseforsikring, което е завършило със споразумение между страните. В този случай застрахователят е приел условията на "Глобъл асистанс" и е изплатил всички услуги, оказани на неговите клиенти, а извършените в рамките на делото проверки не са показали нередности.

От компанията напомниха, че в България пределни цени на медицинските услуги няма и лекарите са свободни да ги определят сами. Катерина Ганчева коментира още, че многобройните публикации в шведската и датската преса за проблемите на скандинавски туристи с "Глобъл асистанс" са медийна кампания на застрахователите срещу фирмата й.

В опит да решат проблема SOS International са включили българската посредническа фирма "Глобъл асистанс" в черния си списък и съветват пътуващите в България туристи да не ползват услугите на лекари и клиники, които работят с нея. Туристите, които търсят неотложна помощ в курортите обаче, понякога имат ограничен избор, особено нощем, в почивни дни или ако се налага лекарят да ги прегледа в хотелската им стая.

Според д-р Иво Бояджиев, който притежава кабинети в курорта Златни пясъци и е препоръчван от някои скандинавски туроператори, се случва хотелиери да отказват достъп на лекар до гостите на хотела си с аргумента, че имат ексклузивен договор със свой собствен лекар, който единствен има право да работи на тяхна територия.

На среща в регионалната здравна инспекция във Варна миналата седмица хотелиери упрекнаха туроператорите, че вземат комисиони от лекарите, към които насочват туристите си. Три различни водещи туроператорски фирми обаче категорично отрекоха пред "Дневник" съществуването на такава практика. Според тях хотелиерите са тези, които имат договорни отношения с лекарите и срещу заплащане им осигуряват ексклузивитет на територията на хотелите си.

Самият д-р Бояджиев е избрал кабинетите му в Златни пясъци да не работят с НЗОК, защото по думите му тя не реимбурсира доболничната помощ за чужденци, пребиваващи за кратко в България. Това е причината практически никой от лекарските кабинети и медицински центрове на територията на курортите да няма договор с касата.

Д-р Бояджиев подчерта, че е важно на лекарите да не се отнема възможността да печелят, тъй като в противен случай много от тях ще напуснат страната, а недостигът им вече се чувства. Той обаче обясни, че се старае да работи максимално коректно и затова има добро партньорство с чуждите застрахователни компании.

Проблемът със скандинавските туристи, боледуващи по Черноморието, е представен на вниманието на българските институции още през 2008 г., когато посолството ни в Стокхолм сезира прокуратурата за нередности, свързани с името на посредническата фирма "Глобъл асистанс". Дипломатическото представителство е получило сигнала от шведски туроператори, които се оплакват от системно надписване на сметки и лоши лекарски практики, претърпени от туристите им в България.

По сигнала на посолството през април 2008 г. Районната прокуратура във Варна (ВРП) започва преписка за служебна проверка. Само четири месеца по-късно, на 5 август същата година, обаче тя е прекратена с постановление за "отказ да бъде образувано досъдебно производство". Мотивът за прекратяване на преписката е, че "деянието не е извършено или не съставлява престъпление".

През пролетта на тази година в шведския всекидневник "Свенска Дагбладет" и датския "Политикен" се появиха поредици от статии по случая "Глобал асистанс" с лични разкази на потърпевши, мнения на медицински експерти и предупреждения от застрахователите към туристите, пътуващи за България. "Измами превръщат болни туристи в неизрядни длъжници", "Българска фирма мами туристи" и "Лекар представя сметка от 3460 крони (около 928 лв. – бел. авт.) за лечение на три пришки" и "Български лекари изправят датски туристи пред съда" са само някои от заглавията.

Посланикът ни в Копенхаген Валентин Порязов е потърсен за коментар от в. "Политикен". "Когато в медиите в партньорска държава от ЕС като Дания се появят такива истории, за мен е много важно да се предприемат действия, заявява той пред всекидневника. Датските туристи, които посещават България, трябва да си тръгват с чувството, че нещата функционират добре на всички нива. В това число медицинското обслужване.

Не бива да си отиват с отрицателни преживявания, които ще ги накарат повече да не дойдат." В статията посланикът заявява още, че е информирал няколко български институции за проблема, в това число НЗОК, МИЕТ и МВР, и е призовал в клиниките и кабинетите, заподозрени в "свръхлекуване" на болни туристи, да бъдат изпратени проверяващи инспектори. "Помолих ги да разгледат случаите и да се намесят с всички възможни средства. Това трябва да спре колкото е възможно по-скоро", коментира още Порязов пред вестника.

В резултат на подадения от него сигнал през май 2011 г. окръжният прокурор на Варна Владимир Чавдаров извършва нова проверка, която приключва с констатацията, че прекратената преписка от 2008 г. е "непълна", а прокурорският акт за отказ от образуване на досъдебно производство е "неправилен". Делото по преписката е изпратено за изпълнение на Районната прокуратура. Така по сигналите на двете посолства и "с оглед осъществени състави на престъпления" започва ново разследване.

В неговия ход прокуратурата разпорежда да бъде изискана цялата медицинска документация на "Глобъл асистанс", касаеща случаите, описани от SOS International. "Това, което може да бъде съобщено по случая към момента, е, че назначената допълнителна проверка е приключила, като най-вероятно ще бъде образувано досъдебно производство срещу виновни лица, но кои точно са те все още не е ясно", каза говорителката на ВРП Вяра Алексиева. По думите й все още не са ясни и нарушенията, за които те ще бъдат разследвани.

От Министерството на здравеопазването коментираха, че от този месец се предприемат мерки да се осигури на чуждестранните граждани необходимата информация за местоположението на кабинетите, медицинските центрове и лечебни заведения с договори с НЗОК. Хотелиерите са задължени да поставят на видно място тази информация, както и да предоставят на всеки почиващ информационна брошура на основните европейски езици за правилата, по които могат да ползват медицинска помощ в България.

Що се отнася до кабинетите без договор с НЗОК, каквито са лекарските практики в курортите, от МЗ обясниха, че задължението им е да имат поставен на видно място ценоразпис и че през юли изпълнителната агенция "Медицински одит" ще проверява дали това се спазва. От пресцентъра на министерството не се ангажираха с коментар по конкретния случай с компанията "Глобъл асистанс". Той е в ръцете на Районната прокуратура във Варна и "Дневник" ще следи развитието му.