След два дни Европейската комисия (ЕК) ще излезе с новия си доклад за състоянието на правосъдието и сигурността в България. Брюксел ще огласи позицията си на фона на остри противоречия между вътрешния министър Цветан Цветанов и съда, на пореден скандал с назначение в съдебната власт, на безпрецедентен протест на магистратите срещу натиска и на две оставки от Висшия съдебен съвет (ВСС).

От черновата на доклада стана ясно, че реформите и противоборствата ще са акцент. В основата му обаче е една много важна статистика - за свършеното по около 60 дела, които ЕК е избрала да следи, за да види как се справя България с борбата с организираната престъпност и  корупцията по високите етажи.

От февруари, когато излезе техническият евродоклад, до юли някои от тези процеси претърпяха обрат, други зациклиха, трети вървят към заключителна фаза, но няма да бъдат отчетени като успех пред Брюксел. Ето какво се случи с най-знаковите:

След оправдателна присъда Пламен Галев и Ангел Христов, известни като братя Галеви, само преди дни бяха осъдени на затвор. Делото за рекет срещу тях и групата им се проточи на първа инстанция в окръжния съд в Кюстендил и дори се наложи проверка защо съдията бави мотивите си за невинността на Галеви. Така по време на последния доклад на ЕК от февруари то беше в графата с неуспехите на обвинението.

Днес главният прокурор Борис Велчев го коментира със задоволство. Софийският апелативен съд даде 7 години затвор на Галев и 5 години на Христов, наложи им и глоби и постанови конфискация на част от имуществото им. Братята ще изчакат на свобода окончателната присъда.

Очаква се Върховният касационен съд да даде отговор на въпроса, който възниква при всеки подобен обрат - дали Галеви са били "помилвани" от съда в Кюстендил, или пък втората инстанция в София ги е "пожертвала" заради натиска за присъди. Предстои апелативният съд да напише мотивите си защо осъжда Галеви.

Без изненади през втората инстанция мина делото на Красимир и Николай Маринови-Маргините. Братята са подсъдими като лидери на група, подготвяла три убийства. Миналата година двамата бяха оправдани от Софийския градски съд, а през март 2011 г. невинността им потвърди и апелативният.

Още в началото на процеса стана ясно, че срещу Маринови няма годни доказателства, а в основата на обвинението за готвените убийства стоят показанията само на двама свидетели и най-вече слухове. Така делото стигна до Върховния касационен съд.

Малко преди февруарския доклад на Брюксел избухна скандал с друго разследване, което се водеше срещу Големия Маргин - за престъпна група за разпространение на наркотици. Той беше посочен от прокуратурата като лидер на мафиотската структура, но изненадващо обвиненията му бяха свалени.

Оказа се, че в края на 2010 г. прокурорът Чавдар Ангелов е прекратил наказателното производство срещу Маринов и не е казал за това на никого. През пролетта прокуратурата поиска от върховния съд да възобнови разследването срещу Големия Маргин. В началото на юли съдът уважи молбата с мотив, че има нови доказателства срещу него. През това време групата, за която се твърдеше, че е ръководена от Маринов, беше изправена пред съда, но за неин лидер е подсъдим Стефан Бонев-Сако.

В черновата на юлския доклад на ЕК се сочи, че бившите министри на отбраната Николай Цонев и на земеделието Венцислав Върбанов са получили оправдателни присъди. Цонев обаче остава подсъдим за подкуп заедно със съдията Петър В. Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерството Тенчо Попов, а делото продължава през октомври.

От всички дела срещу бивши управляващи най-драматично в съда върви процесът срещу предишния министър на труда Емилия Масларова за присвояване на 11 млн. лв. от ремонта на дома за социални услуги в Стара Загора. Основният свидетел се отказа от показанията си и заяви, че никога не е носил пликове с пари на Масларова от името на собственика на фирмата, ремонтирала дома. Друг пък не потвърди, че е бил заплашван от строителя, както твърдеше в началото.

Прокуратурата си брои за успех делото срещу бившия зам. вътрешен министър Раиф Мустафа. Той първо беше оправдан по обвинението, че е посредничил на бизнесмен при предлагането на 50 000 лв. подкуп на бившия шеф на Агенцията по рибарство и аквакултури Марин Димитров. След това отново беше оправдан и присъда получи само бизнесменът.

После обаче върховният съд върна делото с указания, от които стана ясно, че има данни за участието на Мустафа в корупционната схема. Така се стигна до последното решение на Софийския апелативен съд, с което през юни Мустафа получи осъдителна, но условна присъда.

Делото срещу бившия директор на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина не претърпя развитие през последните месеци. През януари тя беше осъдена на четири години затвор за издаване на незаконни указания и за оказване на принуда над бившия началник на данъчните в Силистра Милена Цолчовска. Процесът срещу Мургина трябваше да продължи на втора инстанция, но се отложи за есента заради операция на подсъдимата.

Болест отложи за септември и делото срещу бившия здравен министър Божидар Нанев, който отговаря за сключването на неизгодна сделка за противогрипни ваксини, с която според прокуратурата е ощетил държавата с 2.5 млн. лв.

Преди дни делото срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев-Батко се оказа в изходна позиция, а разглеждането му през последните две години - напълно безсмислено. Процесът се следи от ЕК, тъй като злоупотребите във фонда бяха една от причините за замразяването на европарите за инфраструктура през 2008 г.

В края на юни Софийският градски съд върна делото на прокуратурата, тъй като откри серия от процесуални нарушения при разследването, които трябва да бъдат поправени. Оказа се, че предишният съдия по случая - Георги Колев, не е забелязал съществените пропуски на прокуратурата. След като гледа делото година и половина, той беше избран за шеф на Върховния административен съд и се наложи процесът да започне отначало. Колев е пропуснал и да заседава с резервен съдия и затова вече веднъж делото започна от нулата.

Друго дело, което една година не влиза в съдебната зала, е воденото от новоизбраната за шеф на Софийския градски съд Владимира Янева за неизгодни сделки на общинското дружество "Софийски имоти". Янева е забавила по всички възможни начини процеса срещу бившия директор на фирмата Тошко Добрев, с когото, оказа се, е сключила две сделки от името на баща си.

Новата шефка е прекратила делото, бавила е съобщения и дори след като апелативният съд нареди процесът да се гледа, вече два месеца тя не го насрочва. Освен това Янева е укрила от Европейската комисия информацията за движението на делото.

След тежките присъди от миналата година няма развитие по двете дела срещу Марио Николов - за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД и изпирането им. Николов беше осъден на 10 и 12 години затвор, но обжалва. Соченият за негов съучастник в прането на пари Людмил Стойков, спонсор на президентската кампания на Георги Първанов, беше оправдан. Процесът за пране на пари не можа да започне през май в Софийския апелативен съд заради нередовно призоваване. Другото дело още не е насрочено на втора инстанция.

Между двата доклада на Брюксел бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев беше оправдан окончателно по двете обвинения срещу него. Едното дело беше за сключване на неизгодни сделки. Другото - че нарушавайки служебните си задължения, е сключил договори за отпускане на помощ по САПАРД с 15 фирми.

Далеч от финала са делата за станалите знакови две престъпни групи. Десетки свидетели бяха разпитани в процеса срещу "Наглите", които според МВР са отговорни за 12 отвличания, и засега процесът се движи в ритъм. Не така добре върви обаче делото срещу групата на Златомир Иванов-Баретата. Само преди дни стана ясно, че в неизвестност е един от подсъдимите. В същото време делото започна отначало, след като съдебен заседател беше заловен в акция срещу педофили, а друг член на състава се изказа предубедено за изхода на процеса.