Българите се лутат между модерното и патриархалното. За десет години десет пъти повече хора са се сдобили с компютър, но всяко пето жилище е с тоалетна на двора, а и на банята не се държи много. Почти всички имат телевизор, хладилник, телефон, но повечето се отопляват на дърва и въглища.

Пенсионерите са повече от децата. Това показват окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г., сравнени с предишното преброяване от 2001 г.

Малко числа: Населението на България е 7 364 570 души. В това число не влизат студентите в чужбина и емигрантите, които ще бъдат преброени в страните на пребиваване. Противно на прогнозите за етнически "катаклизъм", броят на хората, които се определят като турци, е 588 хил., а като роми - 325 хил. и не се е променил съществено.

През последните години все по-малко от младите двойки се женят. За сметка на това живеещите без брак са се увеличили два пъти - нещо немислимо за родителите им, показва статистиката.

Същите тези родители са дали всичко от себе си, за да изучат децата си, и резултатът е, че през последните 10 години българите са станали по-образовани. Всеки пети е завършил висше образование - един от най-високите проценти в Европа.

В селата едва 40% са завършили гимназия. Като цяло жените учат повече от мъжете. Над 80 хил. души никога не са ходили на училище. Неграмотни са над 112 хил. - почти всички са роми и турци. При тези етнически групи е най-голям и делът на децата между 7 и 15 години, които трябва, но не ходят на училище в момента.    

Изследването потвърждава изводите от предишни проучвания, че населението драстично застарява, а малките селища се обезлюдяват за сметка на пренаселването на големите градове. Една трета от българите живеят в седемте най-големи града.

За десет години населението се е стопило с над половин милион души. Намалението се дължи основно на това, че родените са по-малко от починалите, но и на големия брой емигранти - 850 хил. за двадесетте години от началото на прехода. Това обаче са само хората, които официално са декларирали пред властите, че напускат България. Реално емигрантите са много повече.

Продължава и тенденцията младите да намаляват, а пенсионерите да нарастват. Областите с най-висок дял на възрастните са Видин, Габрово, Монтана и Ловеч. На обратния полюс са Благоевград, Варна и София. Като цяло почти една четвърт от населението на България е над трудоспособна възраст.

Официално в София живеят 1.3 млн. души, а неофициално - над 2 милиона. През последните 10 години се е увеличило населението единствено в столицата и Варна. Това обаче се дължи на преселването на хора, които търсят по-добри възможности за работа и живот, а не заради раждането на повече деца. Обезлюдяването на малките населени места продължава.

В 181 села преброителите не са открили нито един човек. Над една трета от тях са в Габровския Балкан. Хората масово напускат и най-бедния район в целия Европейски съюз - Северозападна България.

През периода 1980 - 2011 г. над 230 хил. души са се завърнали от чужбина. По-голямата част от тях са мъже. Най-много българи са се прибрали от Русия, Испания, Германия и Гърция.

Към момента на преброяването близо 37 хил. чужденци живеят постоянно у нас. Повечето от тях са жени. Най-многобройни са руснаците, украинците, англичаните, гърците и македонците, но хора от общо сто националности са избрали България за втора родина.

Изследването на НСИ показва, че жилищата в България са 3.887 млн., т.е. по един дом на по-малко от двама души. Две трети от тях са в градовете. Най-разпространени са апартаментите между 60 и 74 кв.м.