Президентът Георги Първанов наложи вето върху промените в Закона за дипломатическата служба, с които беше въведена забраната сътрудници на бившата Държавна сигурност да представляват България зад граница. Това съобщи прессекретариатът на държавния глава.

Поправките се връщат за ново обсъждане в парламента.

В мотивите на президента се казва, че редица норми от приетия на 14 юли законопроект противоречат на Конституцията, на международни актове и на основни принципи на международното право. Най-сериозно внимание държавният глава е отделил на критиките към приетата разпоредба сътрудници на бившите тайни служби да не представляват България зад граница, а тези дипломати, които вече са на такива позиции, да бъдат отзовани и назначени на други постове в министерството.

Според Първанов забраната определен кръг лица да бъдат назначавани или да продължават да заемат публични длъжности в дипломатическата служба - посланици, генерални консули и заместник-ръководители на дипломатически мисии, както и други ръководни длъжности - от началник на сектор до генерален директор и главен секретар в централната администрация на министерството, противоречи на основния закон на държавата.

Той припомня, че Конституционният съд вече няколко пъти се е произнасял по това, че сътрудничеството на бившите тайни служби не може да е основание за забрана да се заемат определени длъжности. Според президента тези норми противоречат и на забрани за допускане на дискриминация, определени от международни актове и договори, по които Република България е страна, като Всеобщата декларация за правата на човека; Европейската социална харта; Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; Международния пакт за гражданските и политическите права; Хартата на основните права на Европейския съюз и др.

Първанов се възмущава и от разпоредбата, според която огласените дипломати-агенти се освобождават от министъра на външните работи и припомня, че според основния закон това е негово правомощие, което бива иззето. Според него противоречи на Конституцията и прекратяването на командировките на ръководителите на мисии, което на практика е освобождаването им от длъжност и с което отново се нарушават президентските правомощия. Според президента съмнения за противоречие с основния закон има и в това, че забраната да се заемат публичните постове се разпростира и върху заварените случаи към датата на влизане в сила на закона.

Други текстове, срещу които се обявява президентът са свързани с поправката, според която министърът на външните работи осъществява външната политика на страната, което според него е монополизиране на правомощията на министъра и изземване на функции на други институции. По думите му се създават възможности за субективни кадрови решения на министъра и се занижават критериите за подбор на ръководните кадри в министерството.

В заключение Първанов казва, че законът противоречи на интересите на българското общество и на целите за укрепване на дипломатическата служба и затова го връща за ново обсъждане, като го оспорва "по принцип в неговата цялост".