Как МВР (не) дава информация

Как МВР (не) дава информация

Как МВР (не) дава информация
Дневник
Полицията е приемала дарения от големи и малки компании, банки и застрахователи, съдилища и прокуратури, общински съвети, почетни консули, но също и от разследвани и осъждани. МВР е събрало 6.5 млн. лв. само за първите три месеца на тази година при годишен бюджет на ведомството от 990 млн. лв. Дирекциите на полицията най-често са подпомагани с гориво. А понякога и с кучета, фотоапарати, строителни материали, футболни екипи. Това показа проверка на "Дневник" за дарителите на МВР. Справката от областните градове беше получена чрез заявление за достъп до обществена информация. В петък вътрешният министър Цветан Цветанов коментира темата за първи път след като премиерът Бойко Борисов обяви, че даренията ще бъдат спрени. Цветанов обяви, че това ще става поетапно -  първо ще бъдат спрени тези от физически лица, а най-вероятно ролята на дарители ще остане само за общините. Цялата информация за спонсорите обаче не беше дадена от полицията никак лесно и на всяка крачка имаше трудности. Проверка на "Дневник" по други ведомства показа, че и те с неохота съобщават подобни данни.
Повече от месец, хиляди километри, 28 дирекции, 300 страници, проверка на стотици фирми, жега, лоши пътища, работно време, обедна почивка, килограми кафета. Това са само ключови думи - малка част от тези, които описват събирането на справките по заявленията за достъп до обществена информация за дарителите на МВР.
Оказа се, че обществената информация не е толкова лесно достъпна. За да съберем всички справки, трябваше да обиколим всички дирекции на МВР в страната. Те са 28 - от Видин до Смолян, от Силистра до Кърджали. Вероятно щеше да е забавно, ако не беше толкова абсурдно.
Данните за Бургас - 26 пъти по-скъпи
Заявлението за достъп до информация беше подадено на 27 май 2011 г. Близо две седмици по-късно, колкото е и срокът по закон, получихме отговор от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, че заявлението е било разпратено до всички областни дирекции, които като юридически лица сами сключват договорите си за дарения, т.е. исканите данни ще пристигат на порции.
И отговорите заваляха - всеки беше различен, но и си приличаха - от името на директора на дирекцията се разрешаваше достъп до информацията. В някои имаше посочени мотиви от по пет страници, други бяха само от един лист. Посочваше се и мястото, където данните ще бъдат предадени - съответната областна дирекция.
Имаше отговори, които бяха конкретизирали мястото до номер на кабинет. След това се описваше цената, която трябва да се плати за получаване на справката - за едно и също нещо тя варираше от 1.91 лв. (Добрич) до 50.08 лв. (Бургас). Парите можеха да се преведат по банков път, на места това можеше да стане и в касата на дирекцията. За да получим данните, трябваше да представим документ за платена такса, след което да подпишем приемно-предавателен протокол.
Областната дирекция в Силистра беше единствената, която изпрати първоначалния отговор по имейл. Дирекциите в Благоевград, Кюстендил и Перник пък бяха единствените, които изпратиха списък с дарителите си, без да искат пари за това. "Дневник" не получи разрешение за достъп до дарителите единствено от Пловдив.
Първи бяха от Ловеч. Оттам съобщиха, че разрешават информацията за спонсорите да бъде дадена, но това ще се случи на място в дирекцията и след платена такса от точно 2.87 лв. Изпращането на тази сума струваше 5 лв. за банков превод. Предложихме на юриста в полицията в Ловеч да изпрати справката по пощата с обратна разписка, а ние за наша сметка да върнем подписания приемно-предавателен протокол. "По този начин ще създадем опасен прецедент и вратичка в закона", отговори той.
Оказа се, че информацията не може да бъде получена по пощата - чрез наложен платеж или по електронен път, въпреки че тези начини са описани и позволени от закона. Юристите по места се оправдаваха с разрешението за достъп, в което е записано мястото на получаване на данните - съответната дирекция. Така било по закон, освен това трябвало и лично да се подпише приемно-предавателният протокол.
Оказа се, че МВР няма единна практика как да предоставя информация - нито на централно ниво, нито в дирекциите. Всеки път, когато предлагахме на юристите вариант, те трябваше да го съгласуват на по-горно ниво. Неизменно следваше обаждане, че няма как да не се изпълни решението на директора на дирекцията и информацията може да се получи само на място. Единствено от Смолян се съгласиха да изпратят справката чрез наложен платеж, но това писмо така и не пристигна.
Имаше реакции от типа: "Аз нямам нищо против да ги изпратя по електронната поща, но съм нова тук и ще ме разпокъсат" или "Звъннете в понеделник, госпожо, то петък не е много работен ден при нас". Така стана ясно, че ще трябва да се тръгне на път.
По пътя (само половината)
София, 6.30 ч., развиделява се. Предстоят около 800 км, над девет часа път. Изисква се експедитивност - дирекциите на МВР работят от 9 до 17 ч. с един час обедна почивка. Градовете си приличат, дирекциите - също. Всички са предупредени, че идват журналисти, и са любезни.
Видин, 10.30 ч., първата спирка. Дирекцията там е мрачна, с много коридори като лабиринт. Служителите се оплакват от жегата, движат се бавно. Взимането на информацията стана за десетина минути.
Продължаваме към Монтана. Там юрисконсултката е много мила, разказва, че преди е съвместявала и комуникацията с медиите. Прояви разбиране, че сме принудени да обикаляме страната, оплака се, че в региона нищо не се случва.
Следващата спирка е Враца. Часът е около 13. Малко след обедната почивка е, но служителите още не са се прибрали от обяд. "Момичето с класифицираната информация е тук", предупреждава постовият в дирекцията.
Пътят от Враца до Плевен е разбит, осеян с много стари, високи и изоставени сгради. Пристигаме там в 15 ч., но жената, която трябва да ни даде справката, влиза в съвещание, от което не може да излезе.
Чакаме я час и половина, за да разберем, че не може да ни предостави информацията, защото преведената сума за справката е без ДДС. Става въпрос за 1.91 лв. Часът вече е 16.30 и банките затвориха. Наложи се сумата да бъде преведена допълнително, а бележката да бъде изпратена след това по пощата.
За Североизточна България се наложи да бъде нотариално упълномощен кореспондент, въпреки че е служител на "Дневник". Упълномощаването стана при нотариус в София, а документът беше изпратен във Варна, за да може кореспондентът да вземе два плика.