Няма как да не сте ги виждали – красивите някога стари сгради с буйна, несмущавана от поддръжка растителност по фасадите и покривите. Ако случайно не сте им обърнали внимание, разходете се из центъра - около бул. "Христо Ботев", около Женския пазар, изобщо из кварталите в централните софийски райони "Средец", "Възраждане" и "Оборище".

Една такава повехнала красавица на ул. "Граф Игнатиев" 46 привлича вниманието, но не с архитектурата и орнаментите си, а с покрива си. Там отгоре се е разлистила двуметрова бреза, която очевидно от години обитава процепите между надробените керемиди. На метри от нея расте и сестричето й.

Дървено-керамичната "попара", която представлява покривът, явно е благодатна почва за двете фиданки, надвиснали над едно площадче с голяма сергия за сладолед и куп магазини и офиси, през което минават сигурно стотици хора дневно.

През март, когато тези брези тъкмо са напъпвали, в една пресечка наблизо, на ул. "Неофит Рилски", едно момче от Чехия умря, след като полетя с парапета от балкона на една сграда. Преди няколко години сграда на ул. "Алабин" смаза две момичета. А тази мърлява градина кога ли ще се изсипе на нечия глава и кой ще е виновен?

Сградата с брезите е една от многото рушащи се в софийския център, опасни за обитателите им и за минувачите. Сега е "Бизнес център Графа", който приютява под наем шивашки ателиета, адвокатски кантори, агенции за недвижими имоти (!), архитектурно ателие (!), офиса на европроект по програма "Човешки ресурси"...

При първата среща няколко наемателки отказаха да дадат телефон на управителите на сградата – фирма "Бизнес център Графа" АД, за да избегнат пререкания, и посъветваха да се потърси в интернет. Фирмата обаче няма сайт, а във фирмените регистри няма телефони за контакт.

При втория опит един мъж, пълнейки кутии със сладолед за щанда отвън и гледайки подозрително, се скара, че без разрешение се правят снимки на падналите мазилки на балконите отвън и на последния етаж отвътре: "Все едно някой да влезе във вас и да снима!" Казва обаче, че е обикновен наемател и не е от фирмата, която по думите му е и собственик на сградата - "тази седмица няма да ги намерите, в чужбина са".

Между двата опита за откриване на собствениците се оказа, че те вече са получили разпореждане от общината да започнат ремонт на сградата. "По сигнал от граждани направихме проверка и издадохме предписание за ремонта", казва районният кмет на район "Средец" Мария Гутева.

Те имат срок от 2 месеца да го изпълнят и ако не го направят, случаят се прехвърля към дирекция "Контрол по строителството" в Столичната община и ДНСК, които задължават със заповед собствениците. Ако те отново не изпълнят задължението си, следват глоби до 50 000 лв. и от 10 000 до 100 000 лв., ако запуснатата сграда е паметник на културата.

По информация на Столичната община в града има около 300 опасни сгради, които трябва да се ремонтират или махнат. За част от тях са дадени предписания към собствениците. Това според Гутева е начин да се реши проблемът с "орела, рака и щуката". "Има сгради с по 10 собственици, повечето от които искат да се направи ремонт и единици, които не искат. В такива случаи хората трябва да ни сигнализират, за да дадем предписание за ремонт, с което да ги задължим", казва тя.

Има и случаи, когато собствениците са трудно откриваеми. Тогава се налага районната община да направи обезопасяването. "Имахме такъв случай с апартамент в стара четириетажна сграда до военната академия. На балкона растеше дърво, което рушеше пода, а собствениците на апартамента отсъстваха от дълго време, наложи се отвън да стигнем терасата и да я изчистим", разказва Гутева.

Макар че списъкът на опасните сгради в Столичната община се актуализира постоянно, точният им брой и необходимите ремонти трябва да станат ясни до края на 2014 г., посочва кметът. Дотогава съгласно Закона за устройство на територията всички собственици на жилищни сгради са задължени да разполагат с технически паспорт на строежите.

Дали дотогава ще бъдат регистрирани още опасни постройки постфактум/постмортем? Впрочем инцидентът на "Неофит Рилски" е бил точно такъв – сградата принципно не е самосрутваща се е и не е определена като опасна. "Изглежда обаче, през 30-те и 40-те години на миналия век, когато е строена, майсторите също са икономисвали материали.

Оказа се, че парапетът е бил некачествено законтрен в стената. Тогава задължихме всички собственици в съседната сграда–близнак да направят техническо обследване и да ремонтират балконите си и това беше направено", казва районният кмет.

Проверка на "Дневник" в базата на общинско предприятие "Стара София" показа, че сградата на "Граф Игнатиев" не е паметник на културата, каквито са близо 1000 постройки в столицата. Тоест няма да се налага ремонтът да се съгласува с института за недвижимото културно наследство (НИНКН).

По думите на Гутева при такива съгласувания през годините са били допускани и, меко казано, недоразумения. "Предишният директор на института арх. Георги Угринов беше съгласувал надстрояване на известната къща на Фингов на ул. "Шипка" и подземни гаражи под нея, но главният архитект на София Петър Диков върна преписката.

Такива намерения има и за двуетажната къща на Иван Гешов на ул. "Патриарх Евтимий", но новият директор на института Йорданка Кандулкова отказва да даде съгласието си за вграждането на къщата в планирания там бизнес хотел.

Известно е, че от години собственици на такива стари сгради - паметници на културата, съзнателно ги оставят да се рушат, за да освободят парцела за нов строеж. Това, за което такива собственици не си дават сметка, е, че с премахването на сградата паметникът юридически не изчезва и на нейно място по закон може да се построи само репродукция, отбелязва арх. Валентина Върбанова от "Стара София".

В случай че сградата паметник е оставена да се руши, като крайна мярка общината може да я ипотекира без съгласието на собствениците и да я реставрира, казва кметът на Средец. "Ако собствениците на къщата на Яблански срещу парламента (бившата сграда на китайското посолство – бел. авт.) не я бяха реставрирали, бях решена да предприема такава стъпка", казва Гутева.

В момента въпросната сграда е елитен клуб с платен достъп. Досега районният кмет още не е прилагала правилото за ипотеката.

През юни друг районен кмет – на "Оборище", Пенка Арменкова, е издала заповед да се ремонтира една красива стара къща, паметник на културата, на ул. "Сан Стефано" 6. "Къщата с ягодите", както е известна сред столичните архитекти заради самораслата флора на двора си, който в момента прилича на джунгла, е завършена през 1944 г. и е била собственост на банкера Димитър Иванов.

След серия от прехвърляния в последните години през 2004 г. тя е станала собственост на фирма "Агрохолд" на Васил Златев, баща на шефа на "Лукойл България" Валентин Златев, показа справка в имотния регистър. Сградата е купена за малко над 2 милиона лева. Тя е сред онези многобройни недвижими стари красавици на София, които, изглежда, са нямали късмета да попаднат в чужди ръце.

Оказва се, че архитектурните паметници на София се чувстват най-добре именно в чужди ръце. "Дипломатическите мисии в България предпочитат тъкмо такива красиви стари сгради за посолства и резиденции.

Някои чужди компании също си търсят такива представителни офис сгради и ги реставрират и обновяват. Българските фирми вероятно все още нямат такава култура и не оценяват това наследство", казва Мария Гутева.