Кабинетът възроди "сладкия бизнес" с участието в бордове
- 3240 лв. ще стане месечното възнаграждение за участие в един управителен съвет |
Малко повече от година след като сложи таван на началническите заплати в държавните фирми, кабинетът отвори врата за подобряване на благосъстоянието на тези ръководители. Днес кабинетът разреши те да могат да участват в управлението на неограничен брой държавни фирми и да получават заплата от всяка от тях.
Досега можеха да членуват само в един борд. Ограничението беше въведено през 2003 г. от кабинета "Сакскобургготски" заради скандално големи суми, които членовете на съвети получаваха.
От пресцентъра на Министерския съвет обясниха, че мотивът за премахването на ограничението е "появилата се демотивация сред участващите служители", което създало трудност при избора на членове на управителните съвети.
По-простото обяснение беше, че няма кандидати да участват само в един борд, и то срещу по-малка заплата. Вносители на поправката в правилника са министерствата на регионалното развитие и на транспорта. До редакционното приключване на броя оттам не успяха да обяснят какви са мотивите.
В бордове могат да участват чиновници, но без да получават заплата, и външни на държавната администрация хора, назначени само по лична преценка на министрите, но срещу възнаграждение. В масовия случай те са бивши чиновници и много рядко представители на частния бизнес. Такъв е примерът с изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Галина Тошева.
За нея беше съобщено, че преди е взимала над 30 хил. лв. само от участието си в бордовете на различни дружества. След като беше сменена като зам.-министър, тя стана "външна" и, постъпвайки в БЕХ, придоби право да получава няколко заплати от бордове.
Отпадането на ограничението идва малко повече от година след като правителството сложи таван върху заплатите и допълнителните бонуси на членовете на изпълнителните и контролните органи в държавните фирми. Таванът е до 12 минимални заплати, които в момента са равни на 2880 лв. месечно.
С повишаването на най-ниското възнаграждение от 1 септември сумата ще стане 3240 лв.
Ограничението дойде, след като през март миналата година гръмна скандалът за огромните началнически заплати, особено в губещи държавни дружества. Тогава стана ясно, че шефове в дирекция "Ръководство на въздушното движение" например са получавали по 12 хил. лв. на месец.
Възмутен, Бойко Борисов нареди в бюджетния сектор "заплатата на премиера да е най-висока".
Има малко примери с външни мениджъри, които държавата изпраща в свои фирми. Наскоро кабинетът назначи Росица Косачева от ИНГ банк за свой представител в "Лукойл Нефтохим Бургас".
Така след отпадането на ограничението, ако прецени, правителството ще може да я назначи в още няколко борда и експертът ще получава по-голяма заплата.