Прокурорите минаха от подслушване към масови арести
Подслушването е намаляло двойно през 2011 г., твърди отчетът на прокуратура за първите шест месеца на годината.
Ако за същия период на миналата година те са направили 7198 искания за подслушване и следене, сега броят им е 3345.
По данни на прокуратурата подслушвани и следени за първите 6 месеца на 2011 г, са били 1959 души. За първите шест месеца на миналата година са били 2504
Този значителен спад идва, след като през последните две години използването на специални разузнавателни средства (СРС) се превърна в любимия способ за разследване на МВР и прокуратурата. След това се стигна до скандалите с изтичането на информация за подслушани разговори на шефа на митниците Ваньо Танов и масовото следене предизвика критики от Европейската комисия.
Изключително честото подслушване през 2010 г. накара главния прокурор Борис Велчев да въведе регистър, в който да се записва кой прокурор колко искания е направил, и така да дисциплинира подчинените си.
Според отчета има положителна тенденция и за ефективността от подслушването и двойно се е увеличил броят на осъдените въз основа на доказателства, събрани със СРС. Миналата година заради данни от спецсредства са осъдени 58 души, а сега са 110.
"Налага се изводът, че прокурорите правилно са преценили голямото значение и роля, които СРС-та имат тогава, когато се използват разумно и при реална необходимост", пише в доклада.
Изоставили страстта си към подслушването, прокурорите се насочват все повече към друга репресивна мярка – задържането. Ако през първата половина на 2009 г. те са поискали от съда да остави в ареста за дълго 1545 души, от януари до юни тази година те са 2275.
"Тази тенденция буди тревога. Подчертаваме необходимостта да се прибягва към мярка за неотклонение задържане под стража тогава, когато тя е абсолютно необходима", пишат от Върховната касационна прокуратура и посочват, че главният прокурор Борис Велчев е загрижен от ръста на исканията за арест. Още повече че, макар и с малко, е паднал процентът на исканията, които след това са уважени от съда. Това става в 82 на сто от случаите.
Прокуратурата отчита, че за първата половина на годината са внесени с 1000 обвинителни акта повече, отколкото за същия период на 2010 г. Близо 28 000 души са предадени на съд.
В доклада се коментира и болната тема за оправдателните присъди по делата от обществен интерес. Статистиката на обвинението показва, че от приключилите 97% са с осъдителни присъди. "Твърденията за огромен брой оправдателни присъди са не просто необективни, а недостоверни и явно тенденциозни. Така се формира негативно обществено мнение срещу прокуратурата, базиращо се на невярна информация", пише в доклада.
Данните показват, че от делата, които прокуратурата води за такива от обществен интерес, за шест месеца са влезли в сила присъди за 2240 души, а само 69 от тях са били оправдани.
Обвинението обаче посочва, че от тези осъдителни присъди все повече са условните. Те са с близо 74% повече в сравнение с миналата година, а ефективните на затвор са намалели с 8 на сто.