Между най-спряганите напоследък компании "Кремиковци", НУРТС, "Лукойл Нефтохим"  и "Булгартабак" има поне две общи неща. Едното е, че са големи и определящи за пазара, на който оперират. Другото е, че собствеността им, или бъдещата такава, води към офшорни зони или юрисдикции с  преференциални данъчни режими.

Това не е случайно. Офшорките са предпочитани от години от бизнеса, тъй като предлагат конфиденциалност (разбирай, не може да се разбере кой е собственикът им) и имат ниски (или никакви) данъци. Дестинациите, между които може да се избира, са над 50 – с различен имидж, цени и услуги.

За част от компаниите оперирането през "данъчен рай" е легитимен начин за оптимизация на разходите им за правене на бизнес (виж другия текст). Немалко инвестиции, направени от известни международни корпорации в България, също влизат през подобни юрисдикции.

За собствениците на други фирми обаче офшорките са удобно прикритие за капитали с неясен произход. Не са малко и мениджърите, които предпочитат този тип дестинации, когато искат да запазят в тайна цената или реалния източник на финансиране по дадена сделка. Точно типа сделки с "анонимни" купувачи набра критична маса напоследък. Ясно е, че практиката съществува по цял свят. Но в българския случай като че ли прикритието взима връх над оптимизирането на данъци. И това носи своите рискове. Както за държавата, така и за потребителите.

 

Какви интереси прозират зад регистрирани в т.нар. данъчен рай компании често може да се разгадае през избора на дестинация.

Когато се търси анонимност на собствеността, българите обикновено залагат на Кипър (която, въпреки че е в ЕС, предлага редица услуги, типични за офшорките). Предимство е и географската й близост. Това позволява на собственика на регистрираното там дружество да участва в търговския оборот и да се сдобие с нужните му документи бързо. Освен това много български адвокати работят с тази дестинация, а и Кипър има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с България и предлага данъчни облекчения за някои видове сделки -  не се облагат доходи от дивидент и от продажба на дялове или акции.

Кипърската следа може да се открие в много ключови корпоративни сделки от последните месеци. Половината от компанията "Национално управление "Радио- и телевизионни станции" (НУРТС)  например е собственост на регистрирана в Кипър Mancelord Limited, представена в България от "Бромак" (което е собственост на акционера в Корпоративна търговска банка Цветан Василев). Единственият останал кандидат за "Булгартабак" - BT Invest също минава през две "удобни" зони, което затрудняват проследяването на капиталите и улеснява честата смяна на собствеността. Първата зона е Австрия, където е регистрирана самата BT Invest, но втората е Кипър, където е регистриран нейният собственик - VTB Capital PE Investment Holding.

Трите дружества, които купиха активите на "Кремиковци", малко след сделката смениха собствеността си и вместо при български физически лица отидоха на Британските Вирджински острови. Управител обаче отново са кипърски дружества.

Британските Вирджински острови също са често използвани от българите. Там има сигурност, продуктът е развит и е добро място, ако държиш на анонимност. Ето и един български пример - крайните собственици на "Винпром Пещера" акостират точно на този остров, нищо че в страната е известно кой всъщност стои зад компанията.

Изгряваща звезда със сходни качества е Белиз, казва адвокат  Георги Биволарски, който е специализирал в тази материя. "Когато търсиш по-ниски данъци, се насочваш към юрисдикции, с които България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Такива са някои от европейските офшорни зони и финансови центрове като Холандия и Швейцария", обяснява той.  "Когато търсиш предимно анонимност, обикновено се насочваш към островните юрисдикции, тъй като те нямат изисквания за водене на счетоводна отчетност и одиторски контрол", допълва той. Неговите наблюдения обаче са, че българските компании залагат предимно на конфиденциалността. След това изборът е според таксата за регистрация и разходите по поддръжка на офшорната компания.

Европейските дестинаци като Кипър, Малта (които наричаме офшорни условно), Гибралтар и остров Ман са по-скъпи - разходите по поддръжка на фирма могат да надхвърлят 5 хил. евро годишно. Те са и с по-добро обслужване и според данъчните консултанти са с имиджа на зони с по-утвърдени правила. Освен това европейските юрисдикции са задължени да предоставят информация за действителния собственик на дружествата при съмнения за пране на пари или друг тип нарушения на закона на държавите членки. Друг е въпросът, че подобен тип документация се получава трудно и бавно.

Карибските и тихоокеански острови и по принцип островните дестинации са по-евтини (до 2 хиляди евро годишно), предлагат по-голяма конфиденциалност, но се ползват и с много по-малко доверие в бизнес средите. Според юристи някои банки също не гледат с добро око на сметки, захранвани през такъв тип дестинации.

 

---

Сивият покрив

В същото време повечето "данъчни убежища" са удобна спирка за доходи, получени от сивия сектор. "Когато тези пари отиват в компания, регистрирана в офшорна зона, е много по-трудно да се проследят от данъчните власти или пък от финансовото разузнаване (ако става въпрос за укриване на криминални доходи). Офшорната юрисдикция обикновено няма споразумения за обмен на информация с останалите държави", твърди Орлин Хаджийски. Той пояснява, че някои от юрисдикциите, като например Карибските острови, дори нямат изискване за разкриване на самоличността на акционерите и техните имена не се вписват в никакъв публичен регистър. Те обаче са предпочитан вход за инвестиции в САЩ.

Другата причина, поради която се използват офшорни зони, е с цел по-големи печалби при международни сделки. Например някои от покупко-продажбите на стоки минават през офшорка купувач на занижени цени, която след това ги препродава на реалната им стойност. Така разликата е чиста (необлагаема) печалба за продавача. Подобен тип "данъчни оптимизации" се доказват трудно и бавно от данъчната администрация.

Такива схеми се използват и за укриване на доходи от продажба на фирмени активи, макар че в някои случаи тези схеми се хващат от приходната администрация. Пресен пример е започнало производство срещу компания от телеком сектора, която се продава на занижена цена на холандско дружество с цел да се избегне плащането на данъци при наближаващата истинска сделка с чужд купувач. Само два месеца по-късно холандското дружество препродава българската компания на няколко пъти по-висока цена. Очевидно е, че за два месеца фирмата не може да поскъпне толкова драстично.

Във всеки лсучай стои различна икономическа логика. "Офшорните юрисдикции често се използват за укриване на цената на сделка при покупко-продажба на активи или пък за трансфери на средства, без да е нужно да се доказва собственикът им", обобщава адвокат Тодор Табаков.

Друга полза от скритата собственост е, че на местно ниво свързаността между отделни фирми е недоказуема или поне много трудно откриваема. Така например може да си монополист през няколко различни компании, но антитръстовият регулатор да не види връзка. Друг бонус е, че законовото ограничение за отпускане на банкови заеми на свързани лица лесно може да бъде заобиколено точно с длъжници офшорки.

За медиите и широката публика например кръгът от енергийни фирми на Христо Ковачки беше лесно разпознаваем чрез общия адрес на регистрация - софийската зона "Орион". За КЗК това не е доказателство и тя приема публичната версия, че Ковачки само ги консултира. Тази година, за да е още по-далечна връзката, много от неговите фирми отпътуваха за Сейшелите.

Сходен е случаят и с новия собственик на активите на фалиралия "Кремиковци". Там публичната теория е, че купувачът е свързан с фирмата за скрап "Надин". Наскоро обаче цялата собственост се озова на Британските Вирджински острови. Сега отново циркулират слухове за промяна в собствеността. Но нищо не може да бъде доказано.

Засега изглежда, че държавата не се притеснява от факта, че ключови сектори са с неясни собственици. Офшорните дестинации обаче отдавна са дразнител за политиците в Европа и САЩ. А кризата даде нов тласък на усилията за пресичане на източването на финансови средства и укриването им в държави, чиито закони не се интересуват от произхода на парите. В Европа (основно под натиска на Германия) много от страните в ЕС бяха принудени да станат по-кооперативни в разкриването на информация за банкови сметки и собственост на фирми, регистрирани от чуждестранни лица на тяхна територия.

В арсенала срещу анонимността бе включена и организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която обяви черен списък на данъчните убежища, които не желаят да сътрудничат на властите.

В България опит да се ограничи изтичането на необложен капитал към офшорни дестинации бяха направените през миналата година промени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Според повечето данъчни консултанти обаче този тип рестрикция не работи на практика. А и вместо да ограничи данъчните злоупотреби, тя по-скоро отблъсква инвеститори.

В същото време броят на купувачите офшорки расте. Непукизмът на държавата личи и от течащата в момента сделка за "Булгартабак". Там никой във властта не изглежда да се притеснява, че продава ключово за акцизните си приходи дружество на неясен купувач. Тук нещата не опират до закони, а до ясна визия какви инвеститори и икономически политики са нужни на страната. Записаното условие "без офшорки" остава на хартия и явно лесно се заобикаля, а рисковете остават.

А други търсят икономически ефект В България офшорка винаги се асоциира с бизнес на тъмно. Често обаче този тип дестинации се използват и от големи международни компании с цел данъчна оптимизация. Преди България да сключи Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане със САЩ например, много от американските инвестиции влизаха в страната ни през Холандия. Затова в статистиката на БНБ за преките чужди инвестиции в България, Холандия често се класира сред топ инвеститорите, въпреки че много холандски капитали в страната ни няма. Страната на лалетата не е класическа офшорка, но тя предлага редица данъчни облекчения, най-вече за дружества от холдингов тип, за производствени предприятия и за сделки с интелектуална собственост. Подобен е статутът и на Швейцария, Люксембург и Лихтенщайн, донякъде и Австрия. Данъчни консултанти разказват, че в началото на прехода е имало нещо като изграден канал за инвестиции в бившия соцблок именно през Виена. Офшорните дестинации са удобни за цели бизнеси, като например корабния, самолетния и хазартния заради данъчните преференции и някои специфични лицензи, които предлагат. "Mултинационалните компании с представителства в много страни имат голям избор откъде да направят определена инвестиция. Мит е, че при вземането на такива решения винаги се търси по-ниско данъчно облагане", твърди Милен Райков, старши данъчен мениджър в Ernst&Young. Той разказва, че е голямо значението и на качеството на административното обслужване. "Неотдавна по телефона на английски език холандски данъчен служител ме попита "какво още би искала вашата държава във връзка с моя клиент". След което получихме нужната документация за около седмица", разказва той. Според него Холандия е предпочитана като инвестиционна дестинация дори и при висок корпоративен данък от 25% заради развитата си мрежа от спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, преференциалните вътрешни правила (например липса на данък при източника за лихви и авторски и лицензионни възнаграждения и възможност за облагане с корпоративен данък и ДДС на групово ниво), както и практиката за предварително договаряне с данъчната администрация за очакваните нива на облагаема печалба.