Българското църковно настоятелство в Турция ще предяви иск за връщането на 45 имота, които са били отчуждени. Това стана ясно, след като миналата седмица турското правителство реши да върне обекти, конфискувани от християнското и еврейското малцинство от 1936 г. насам.

В случай че са били продадени, Анкара обещава парична компенсация. Отнетите имоти включват бивши манастири, сгради на болници, училища и гробища. Възстановяването на имотите на религиозните общности е сред критериите за европейската интеграция на Турция. Решението беше обявено от премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Според председателя на българското църковно настоятелство в Истанбул Васил Лиязе решението открива пътя за възстановяване на собствеността върху имоти на българската общност, съобщи БТА.

Между тях на първо място той посочи българската болница, която е дадена под наем на вестник "Тюркие", старата екзархия, семинарията. Най-важните имоти се намират в европейската част на централните квартали на Истанбул. Друга част са в Одрин, добави Лиязе.

Указът на Анкара предвижда да се върне собствеността, отнета от етническите гърци, арменци, българи и евреи след 1936 г., съобщи "Асошиейтед прес". Гръцки дипломат обаче заяви пред в. "Ню Йорк таймс", че досега партията на Ердоган е променяла закона поне пет пъти, но без резултат. "Надяваме се този път промените да бъдат приложени", допълни дипломатът.

Частичната конфискация на собствеността на религиозните малцинства в Турция започва през 1936 г. Тогава немюсюлманските организации са били задължени да предоставят списък с имуществото си. През 1974 г. е приет нов закон, който забранява на тези организации да купуват нови имоти. Европейският съд за човешките права няколко пъти е осъждал Турция да изплати компенсации на религиозните малцинства заради конфискацията.

Решение на правителството на Ердоган може да е било прието под натиска на Европейския съюз, коментира руското издание "Лента.ру". Турция води преговори за членство от 2005 г. Едно от условията на ЕС е отмяна на законите, ограничаващи правата на немюсюлманското население на страната. Религиозните малцинства в Турция са под 1% от населението. От 74 млн. турски граждани 120 хил. са християни, а около 25 хил. са евреи.

София и Анкара от години не могат да се разберат какви обезщетения дължи Турция на българските бежанци от Източна Тракия. Според изчисленията на българското външно министерство от 1983 г. изоставените им имоти струват над 10 млрд. долара.

При посещението си в София преди около година Ердоган заяви, че Турция работи изцяло по документи и хората, които имат такива и могат да докажат собствеността си, ще бъдат обезщетени. От своя страна Турция настоява да се изяснят всички казуси около плащането на пенсиите на български изселници.